Апелативен съд в Париж установи, че двете компании носят отговорност за пропуските, довели до катастрофата на полет 447 по маршрута от Рио де Жанейро до Париж
Апелативен съд в Париж отмени на 21 май решението на първата инстанция от 2023 г. и призна Airbus и Air France за виновни в корпоративно убийство по непредпазливост във връзка с катастрофата от 2009 г., при която загинаха 228 души.
Полет 447 от Рио де Жанейро до Париж изчезна от радарите над Атлантическия океан на 1 юни 2009 г. по време на буря.
Самолетът А330-200 превозваше 216 пътници и 12 членове на екипажа. Отломките и черните кутии бяха открити на дъното на океана едва две години по-късно – на дълбочина от около 4000 метра.
Апелативният съд разпореди на двете компании да платят максималната глоба за непредпазливо убийство – 225 000 евро (260 000 долара), в съответствие с искането на прокурорите по време на осемседмичния процес от миналата година.
„Справедливостта напълно възтържествува“, заяви Даниел Лами, председател на асоциацията на жертвите на AF447, пред сградата на съда след обявяването на присъдата. Синът ѝ Ерик, на 38 години, е сред загиналите.
Air France и Airbus обявиха в отделни изявления на 21 май, че ще обжалват пред Касационния съд – върховната инстанция в страната.
Адвокатът на семействата Ален Жакубович заяви, че ако Касационният съд отмени решението на апелативния съд, не може да се изключи ново пълно разглеждане на делото – което би означавало трето поред разглеждане на доказателствата.
Airbus търси „истината“
В своето изявление Airbus изрази „съчувствие и непоколебима подкрепа към семействата и близките на жертвите“ на инцидента.
„От самото начало Airbus следва неизменна цел: да разбере фактите, да потърси истината, да извлече всички необходими поуки и да действа отговорно с оглед продължаване на усилията за подобряване на авиационната безопасност“, заяви компанията. „Безопасността на полетите е абсолютен приоритет за Airbus. Тя е в основата на идентичността на компанията, на нейните производствени операции и е главна грижа за всички служители – от проектирането на самолетите до тяхната експлоатация.“
Air France заяви, че съжалява, че обжалването ще удължи и без това дългия съдебен процес за семействата на жертвите, но изтъкна, че наказателната отговорност на компанията е била отхвърляна в предходни инстанции.
Официалното разследване установи, че за трагедията са допринесли множество фактори – сред тях замръзването на тръбите на Пито, устройства на крилото на самолета, служещи за измерване на въздушната скорост, както и неправилни действия с командите за управление.
Когато показанията за въздушна скорост станали ненадеждни, автопилотът и автоматичната тяга се изключили. Пилотът задействал командния джойстик за повдигане на носа на самолета, което го накарало да се изкачи до около 11 600 метра и да влезе в продължително спиране, след което бързо се снижил и се разбил в Атлантическия океан.
Air France беше обвинена, че не е обучила екипажите как да действат при замръзване на тръбите на Пито. Airbus пък беше обвинен, че не е положил достатъчно усилия да уведоми своевременно авиокомпаниите и техните екипажи за потенциални неизправности с тръбите на Пито.
Националният синдикат на пилотите на граждански самолети на Франция приветства решението на апелативния съд и заяви, че би било „неприемливо цялата отговорност за тази авиокатастрофа да се стоварва единствено върху пилотите, без да се отчитат системните пропуски, довели до трагедията.“
Бразилският ръководител на асоциация на жертвите Нелсон Фариа Маринью заяви, че е недоволен от резултата и смята, че справедливостта все още не е възтържествувала.
Маринью, чийто син Нелсон-младши загина при катастрофата, заяви, че иска ръководителите на двете компании да отидат в затвора – макар апелативният съд да няма правомощия да предприема подобни мерки и да се е произнесъл единствено по въпроса за корпоративната отговорност.
„Загубих баща си, майка си, братя. Боли много, но болката от загубата на дете е невъзможно да се опише с думи“, каза Маринью от дома си в Бразилия.
След катастрофата бяха въведени промени в наредбите относно сензорите за въздушна скорост и в програмите за обучение на пилотите.
Асошиейтед прес и Ройтерс допринесоха за тази статия.
