Американците „не могат да забравят милионите, които са страдали под властта на ККП, нито онези, които продължават да живеят под нейното потисничество“, каза сенатор Джеймс Ланкфорд.
Докато китайският лидер Си Дзинпин прави първото си държавно посещение в Съединените щати от десетилетие насам, двупартийна група американски сенатори внесе резолюция, за да напомни на американците за безбройните животи, отнети от комунистическия режим в Китай.
Си трябваше да отпътува от Вашингтон след последните си срещи с президента Доналд Тръмп на 25 септември.
За последно Си посети Белия дом през 2015 г. по време на администрацията на Обама, макар че през 2023 г. пътува до Сан Франциско за работно посещение, за да участва в срещата на върха на АПЕК.
Сенаторите Джеймс Ланкфорд (републиканец от Оклахома) и Ангъс Кинг (независим от Мейн) представиха резолюцията на 23 септември, в деня, в който Си кацна в базата „Джойнт Бейс Андрюс“ край Вашингтон.
В резолюцията се отбелязва, че в момента има хора, които живеят в страх от „тираничните амбиции“ на Китайската комунистическа партия (ККП).
„Докато Съединените щати взаимодействат с Пекин, не можем да забравим милионите, които са страдали под властта на ККП, нито онези, които и днес продължават да живеят под нейното потисничество“, каза Ланкфорд в изявление, придружаващо резолюцията.
„Съединените щати трябва да продължат да отстояват религиозната свобода, човешките права и достойнството на всеки човек.“
В стремежа си към власт ККП е превърнала „неизброими милиони китайски граждани“ в жертви, а произтичащите от това загуби и страдания се равняват на „най-тежките зверства срещу човечеството след Втората световна война“, се казва в резолюцията.
Убийствата започват още преди ККП да поеме пълния контрол над Китай през 1949 г.
През 1942 г. тогавашният партиен лидер Мао Дзъдун започва мащабна кампания за чистки, която затвърждава абсолютния му контрол над Партията от Янан, тогавашната централа на ККП в Северен Китай. Повече от 10 000 души са убити през трите години на политическо прочистване, се казва в резолюцията.
Малко след като печели Китайската гражданска война и идва на власт през 1949 г., ККП започва инициатива за политическо прочистване срещу така наречените контрареволюционери, насочена срещу всеки, който има връзки с бившето националистическо правителство или е смятан за потенциална заплаха за комунистическото управление. Според резолюцията приблизително 712 000 души са екзекутирани заради политическите си възгледи, а още 1,3 милиона са изпратени в трудови лагери в отдалечени селски райони.
През следващите седем години различните политически кампании на ККП са насочени към групи, вариращи от предполагаеми врагове до собственици на частен бизнес, а по-късно и към интелектуалци и академични среди, се отбелязва в резолюцията.
През 1959 г. политиката на ККП да дава приоритет на индустриализацията пред селското стопанство довежда до това приблизително 30 милиона души да умрат от глад за три години, според резолюцията. В нея Големият китайски глад е описан като „едно от най-големите предизвикани от човека бедствия в човешката история“.
Резолюцията подчертава и кампаниите за репресии на ККП, които продължават и до днес.
Националното потискане на Фалун Гонг е довело до това „милиони да бъдат подложени на преследване, произволно задържане, изтезания, насилствено отнемане на органи или смърт“, се посочва в нея.
Фалун Гонг е духовна практика, състояща се от нравствени учения, основани на принципите Истинност, Доброта и Търпение, заедно с медитативни упражнения. Най-малко 70 милиона души са я практикували през 1999 г., когато режимът нарежда тя да бъде изкоренена.
През 2019 г. независим трибунал в Лондон заключи, че режимът в продължение на години е убивал затворници на съвестта заради органите им, за да снабдява пазара си за трансплантации „в значителен мащаб“, като няма доказателства тази практика да е спряла. Основните жертви, каза трибуналът, са били задържани практикуващи Фалун Гонг.
През последните години и други преследвани религиозни и етнически малцинствени групи също са били обект на санкционирано от държавата насилствено отнемане на органи от страна на ККП, включително домашни християни и уйгурски мюсюлмани.
В резолюцията се отбелязва, че приблизително 1 милион уйгури са били настанени в огромна мрежа от лагери за интерниране и други места за задържане в далечния западен регион Синдзян. Правителството на САЩ определи репресиите на ККП в Синдзян като „геноцид“.
Резолюцията също така посочва нарастващото подкопаване от страна на ККП на свободата и съдебната независимост в Хонконг, което според нея е довело до „поредица от смъртоносни протести и демонстрации“.
ККП е наливала милиарди долари всяка година, за да „контролира или унищожава хора от всички вероизповедания“, се казва в резолюцията.
В нея се отбелязва, че подобни репресии са се простирали и отвъд границите на Китай.
ККП „продължава да тормози, наблюдава, заплашва членове на семействата на и да преследва депортирането на религиозни малцинства и дисиденти, живеещи извън Китай, като част от усилията си за транснационални репресии, включително чрез високотехнологични и нововъзникващи технологии“, се казва в резолюцията.
Кинг, който оглави резолюцията, каза, че макар американците да имат различни възгледи по отношение на политиката, „всички ние вярваме, че свободата и демокрацията са в основата на ценностите на нашата страна“.
„Ето защо избрахме да подчертаем неизмеримите последици от това, което китайската комунистическа партия е причинила на собствения си народ – и на световната общност – откакто идва на власт преди повече от 100 години“, добави той.
