Липсата на боен опит на Китайската народоосвободителна армия (НОАК) и случаите ѝ на отстъпление по време на сражение предполагат, че силата ѝ може да бъде надценена
Въпреки усилията на Си Дзинпин да модернизира Китайската народноосвободителна армия (КНОА), за противопоставяне на Съединените щати, тя по скоро може да бъде окачествена на „хартиен тигър“. Китайските военни са неспособни да водят ефективни бойни действия, още по-малко да печелят войни. Липсата на боен опит на КНОА, случаите и на отстъпление по време на сражение, некачественото снаряжение, технологичните пропуски, зависимостта от чужди технологии, проблемите с набирането на кадри и неспособността да се водят далечни войни – всичко това допринася за това схващане.
Въпреки че китайската армия е смятана за третата по сила в света, тези недостатъци говорят, че силата ѝ може и да е надценена и че тя няма реални възможности.
Китайската военна сила
През 1979 г. Китай нахлува във Виетнам, за да го накаже за навлизането на армиите му в Камбоджа. Конфликтът е скъп и неприятен опит за Пекин, който разкрива проблеми във военната тактика, логистиката и цялостната бойна готовност на армията му, въпреки че разполага с повече войници. Това е и последният път, когато КНОА участва в пълномащабен военен конфликт.
Неотдавна китайски и индийски войски влязоха в сблъсъци за спорната си граница в Хималаите, особено по време на стълкновенията в долината Галван през 2020 г., което включваше брутални ръкопашни боеве. Съгласно съобщенията, Китай е понесъл повече загуби от Индия, което повдига въпроси за неговата военна подготовка.
Надеждността и бойната готовност на войските на КНОА също бяха поставени под съмнение поради случаи на предполагаемо малодушие в битка. Например, на 11 юли 2016 г. Центърът за граждани в конфликт (Center for Civilians in Conflict – CIVIC) съобщи, че китайските миротворци в Южен Судан са напуснали поста си, оставяйки оръжията и боеприпасите си по време на нападение от страна на местните боеви части. Инцидентът, който се случил в рамките на мисията на ООН в Южен Судан, е обект на сериозна критика, заради неспособността Китай да защити цивилното население, като е застрашил безопасността на други миротворци.
Китайските военни технологии
Проблемите с качеството на произведеното в Китай оборудване – ракети, при които има прекъсване на запалването и неизправни самолети като JF-17 Thunder jets, които са имали проблеми с експлоатацията и са катастрофирали – пораждат съмнения относно надеждността на китайските оръжия.
Китайските военни технологии често се разглеждат като отстъпващи на своите западни аналози. Зависимостта на Китай от чуждестранни технологии, особено от Русия, предполага, че собствената му технологична база не е напълно зряла, което ограничава ефективността ѝ.
Въпреки значителните достижения, анализаторите утвърждават, че КНОА все още изостава от въоръжените сили на САЩ в ключови области като технологията „стелт“, авиониката, кибервойната и усъвършенстваните ракетни системи. Тази увереност също така се подчертава от шпионската заплаха, която Китай представлява за Съединените щати, доколкото тя се стреми да открадне напреднали технологии.
Освен това, за разлика от американската техника, участвала в многочислени конфликти, китайската техника остава до голяма степен непроверена в бойни условия, което затруднява оценката на действителните ѝ характеристики в условията на реални бойни действия.
Китайските военнослужещи
КНОА се сблъсква пред значителни проблеми при набирането на персонал, опитвайки се с все сили да привлече висококвалифицирани войници. В докладите се изтъкват проблеми с качеството на личния състав, включително неадекватни стандарти за обучение и ниски дисциплина и морал. Въпреки целенасочените програми за набиране на персонал в университетите, випускниците предпочитат да постъпят на цивилна, а не на военна служба.
Липсата на квалифицирани кадри възпрепятства КНОА в достигане целите и на модернизацията. Все по-сложното оборудване на системите за въоръжение изискват по-високи нива на интелектуален капацитет, образование и подготовка. Наборниците, които нямат други възможности, често имат по-ниско ниво на образование и липса на мотивация, което води до нисък морален дух в КНОА.
Глобални военни действия – сериозно предизвикателство за Китай
Си Дзинпин се стреми да изгради мощен военноморски флот, но на Китай ще бъде трудно да води войни далеч от дома. Голяма част от военната мощ на Китай е съсредоточена в Тайван и Южнокитайско море. Макар и силни в тези области, те ограничават глобалната проекция на мощта на Пекин.
Способността на КНОА да действа в световен мащаб е ограничена в сравнение със САЩ поради липсата на бази в чужбина и слабите логистични и снабдителни вериги за продължителни операции. Освен това централизираните системи за командване и контрол могат да забавят процеса на вземането на решения.
Алиансите на Китай не са толкова силни и надеждни, колкото тези на Съединените щати, които се възползват от утвърдени мрежи подобни на НАТО. Китай се бори с помощта на „мека сила“ поради негативното възприемане на проблемите му с правата на човека, жестоките мерки за борба с пандемията COVID-19, агресивните действия в Южнокитайско море и продължаващите гранични спорове с почти всички негови съседи.
През последните години Китай активизира военните си учения в Азия. Въпреки това наблюденията на САЩ върху военноморските сили на КНОА разкриха пропуски във възможностите на КНОА в сравнение с по-опитни и технологично напреднали въоръжени сили.
Въпросът е в това е дали армията на Китай е била „хартиен тигър“, или ще остане такава, тъй като Си Дзинпин дава приоритетно внимание на продължаващата модернизация и разширяване на КНОА. Въпреки това проблемите, вариращи от липсата на опит до неспособността да се води война в отдалечени военните действия, смаляват желаната от Си „аура“ на непобедимост.
Освен това военната модернизация и експанзия на Китай зависят в голяма степен от устойчивия икономически растеж. Очертаващата се криза на застаряването на населението и икономическата уязвимост, включително високите нива на дълга, зависимостта от износа и потенциалните икономически санкции, биха могли да повлияят на способността на Китай да продължи да развива военните си достижения.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
