За разлика от нас унгарците са пришълци в днешните си земи. Тези хора идват в Европа през Средновековието. Територията, която обитават е наричана в древността с името Панония. Името унгарци идва от хуногури – название, което е използвано и за част от дедите ни. Нашите предци са властвали над различни племена в Европа и Азия, като навсякъде са оставяли силен отпечатък от своето присъствие, а и културно влияние.
Не случайно Геза Фехер нарича старите българи учители на унгарския народ, а също така и хората, които изиграват огромна роля в изграждането на цивилизацията на Източна Европа. Фехер неколкократно изтъква приликите между унгарските дрехи, прическа, обичаи и т.н. с тези на българите. Нашите предци действително са дали много на унгарския народ, в чиито летописи са споменати наши владетели Глад, Салан, Лаборц и Keanus magnus, dux Bulgariae. Последното не е име, а по-скоро титла велик княз ( keanus = kanas = княз) – господар на България.
Разгледаме ли българските заемки в унгарския език ще установим нещо много интересно. Макар самите унгарци да са били конен народ, те са възприели от дедите ни думата kanca –кобила (явно идваща от кон), pata – копито (явно от пета). Българска заемка е и kard – меч, тя идва от стблг. кордъ – меч.
Дълго време ни внушаваха, че дедите ни са степни номади. В миналото се говореше за юрти и юртообразни жилища при старите българи. Дори и понастоящем при определени хора в научните среди все още властва виждането за номадския характер на ранносредновековното българско общество. Странното обаче е това, че унгарците са приели наши думи принадлежащи на уседнали хора – на земеделци. Като пример могат да бъдат посочени: bab – боб, borostyan – бръшлян, gereblye – гребло,gomba – гъба, kasa – каша, kasza – коса за косене, kaszal – кося, len – лен, kapor – копър, mez – мед, mezsör – медовина, bukk – бук, zab – зоб.
Унгарците са взели от нас също думите szoba – соба, стая, utca – улица, udvar – двор, kulcs – ключ, szomsed – съсед. Благодарение на други заемки в унгарския разбираме, че старите българи са научили унгарците и на занаяти. Това става ясно от kovacs – ковач, takacs – тъкач, pek – пекар, хлебар.
Колко дълбоко предците ни са повлияли унгарското общество става ясно от присъствието на основни думи като baty – бате, брат, basci – бачо, baba – баба, акушерка,dada – дада, дода (гледачка), dajka – дойка (гледачка), szolga – слуга, rabszolga – роб, работник, слуга.
Други интересни български думи в унгарския са bagoly – бухал, beszed – беседа, разговор, beszel – беседвам, bolha – бълха, csizma – чизма (ботуш), csoda – чудо, csütörtök – четвъртък, draga – драг, ценен, glist – глист, görbe – гърбав, görbul – гърбя се, прегърбвам се, iga – иго, kerek –кръг.
Трудно е да се определи кога точно са проникнали тези думи в унгарския език. Носовките в galamb – гълъб, gerenda – греда, szomsed – съсед, gomba –гъба показват, че това е станало преди доста векове. Днешните български думи път, пети, месо са звучали в далечното минало като понтъ, пентъ, менсо.
Възможно е дедите ни да са започнали да оказват влияние върху унгарците още преди ранното Средновековие. Някои учени даже предполагат, че приетите в унгарската държава шекели са останки от хуните на Атила. Не бих се учудил, ако тези шекели са соколотите – името на царските скити, които са древните господари на Черноморските степи. Те са наречени тракийски народ от Стефан Византийски.
Когато и където да е започнало българското влияние върху унгарския език и култура, това е без особено значение. Важно е, че фактите показват ясно що за народ са били нашите деди – хора с богата култура и невероятно силен дух. Не номади с прокъсани кожуси, не диви грабители тормозещи Византия, а установен народ с древни традиции в занаяти и градоустройство.
Малко по малко, калта хвърлена по името на старите българи, започва да изчезва. Малко по малко Европа започва за разбира на кого трябва да благодари за голяма част от своята култура. Народът ни е изстрадал много, подложен е бил на страшни жестокости, но е намерил сили да оцелее. Ако българинът спре да търси помощ от други народи и запретне ръкави, ще се случат чудеса. Не едно и две, а лавина, защото ние не сме случайни хора.
Крайно време е да приемем ролята, която ни допада – тази на силен и волеви народ, който сам кове своята съдба. Сега на нас се отдава възможността да организираме поредното Възраждане на България. Сега на нас ни се отдава възможността да покажем на света, че сме потомци на титаните. Нека постъпваме така, че след време, в бъдещето да казват за нас – Те живяха като Българи!
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Основна използвана литература:
Г.Фехер, Ролята и Културата на прабългарите, значението на прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, ИК, Огледало, София, 1997;
П.Коледаров, Политическа география на средновековната българска държава, БАН, Институт по История, ред. В. Гюзелев, София, 1979;
