Стармър заяви, че ще остане министър-председател, докато Лейбъристката партия избере нов лидер по-късно това лято
Британският министър-председател Киър Стармър заяви на 22 юни пред журналисти в Лондон, че подава оставка като лидер на Лейбъристката партия следващите общи избори. „Чух отговора на парламентарната ми партия на този въпрос и го приемам с достойнство.“
Стармър заяви, че ще остане министър-председател до избирането на приемник и пое ангажимент за организирано предаване на властта. Великобритания се готви да посрещне седмия си лидер за едно десетилетие.
„Ще окажа на своя приемник пълна и безрезервна подкрепа. Той ще наследи Великобритания, която е значително по-силна и по-справедлива от тази, която аз наследих преди две години — по-добре подготвена за предстоящите предизвикателства и по-способна да осигури на Лейбъристката партия втори мандат на власт“, каза той.
Стармър заяви, че Националният изпълнителен комитет на партията ще разкрие номинациите на 9 юли и ще приключи евентуалната надпревара за ръководство преди лятната ваканция на парламента, като така ще гарантира, че нов лидер ще бъде избран преди депутатите да се върнат през септември.
Седми лидер след Брекзит
Оставката бележи драматично падение за лидер, довел Лейбъристите до убедителна победа на изборите преди по-малко от две години. Тя открива пътя за седмия лидер на Великобритания, откакто страната гласува за напускане на Европейския съюз.
Може и да няма надпревара за ръководство. Вниманието е съсредоточено върху Анди Бърнъм – бившия кмет на Голям Манчестър, чието завръщане в парламента засили натиска върху Стармър на фона на спадащите рейтинги на Лейбъристите и нарастващата тревога сред депутатите относно изборните перспективи на партията.
Оставката на Стармър беше обявена сутринта, а Бърнъм замина за Лондон, за да положи клетва като новоизбран депутат от Мейкърфийлд – това стана следобед.
След обявлението на министър-председателя Бърнъм потвърди в социалните мрежи, че ще се кандидатира за лидер.
„Киър допринесе много за нашата страна и искам да му благодаря за ръководството и отдадеността му в толкова труден период“, каза Бърнъм.
„Решението му бележи началото на един преход и е важно този процес да се проведе по организиран и отговорен начин. Ще се включа в него като кандидат.“
„Страната очаква стабилност, сериозност и неотклонно внимание към най-важните въпроси – и точно това ще получи“, каза той. „Докато вървим напред, приоритетът ни трябва да бъде да работим заедно, за да върнем страната там, където всички искаме да бъде.“
Всички очи са насочени към Бърнъм
Ако лейбъристките депутати решат да се обединят зад Бърнъм – 56-годишен кариерен политик, служил в правителствата на Тони Блеър и Гордън Браун и в сенчестите кабинети на Ед Милибанд и Джереми Корбин – надпревара за ръководство няма да се наложи.
Правилата на Лейбъристите изискват 20 процента от депутатите на партията да номинират даден кандидат, за да може той да се яви за лидер. Ако никой друг кандидат не успее да събере подкрепата на достатъчно депутати, Бърнъм на практика ще бъде коронясан за министър-председател. Проучванията показват, че той е най-популярният лейбъристки политик за поемане на ръководството сред членовете на партията.
Бившият здравен министър на Стармър Уес Стрийтинг беше най-известният министър, подал оставка в дните след катастрофалните за Лейбъристите резултати от местните избори през май. Той заяви, че смята да се бори в евентуална надпревара за ръководство.
След оставката на министър-председателя обаче Стрийтинг обяви, че няма да се кандидатира, и заяви подкрепата си за Бърнъм.
Стрийтинг отдаде дължимото на Стармър за победата на Лейбъристите през 2024 г. и за удържането на Великобритания далеч от войната с Иран, но изтъкна, че победата на Бърнъм в Мейкърфийлд доказва, че бившият кмет е правилният човек да поведе партията към следващите общи избори, насрочени не по-рано от 2029 г.
„Анди показа какво може да бъде Лейбъристката партия, когато е приобщаваща, единна и близо до хората, за чието представителство е създадена“, написа Стрийтинг в писмо, публикувано в X.
Обявлението на Стармър дойде ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предсказа, че британският лидер ще подаде оставка. Тръмп пожела на Стармър всичко добро, като същевременно го обвини, че „се е провалил сериозно по два много важни въпроса – имиграцията и енергетиката.“
Стармър прекара част от миналата седмица на срещата на върха на Г-7 във френските Алпи, където се срещна с Тръмп и други световни лидери, докато у дома призивите за оставката му се засилваха.
Тръмп и Стармър предстои да се срещнат отново на срещата на върха на НАТО в Анкара, Турция, на 7 и 8 юли.
Бурни 10 години
Във Великобритания няма изискване за провеждане на общи избори при смяна на лидера на управляващата партия. Това означава, че страната ще има поредния министър-председател, недостигнал до поста чрез преки избори.
Новият лидер би могъл да реши да свика предсрочни избори, но предвид слабото представяне на Лейбъристите на местните избори, това изглежда малко вероятно.
Откакто страната гласува за Брекзит на 23 юни 2016 г., Великобритания преминава през бурно десетилетие в политически план. Резултатът предизвика истинско политическо земетресение и доведе до дълбоко разделение в обществото, продължаващи вътрешни дебати в двете основни партии – Лейбъристите и Консерваторите, и до възхода на популисткото движение „Реформа“ на Найджъл Фарадж.
Стармър беше подложен на критики заради поредица от обрати в политиката и скандали. Нарастващата криза с имиграцията – законна и незаконна – и кризата с издръжката на живота доведоха до рязък спад в личния му рейтинг, докато „Реформа“ набираше все по-голяма популярност.
Личната му преценка беше поставена под въпрос и заради назначаването на Питър Мандълсън за посланик на Великобритания в Съединените щати. Връзката на Мандълсън с осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн беше обществено известна към момента на назначаването, въпреки че Стармър заяви, че видният деец на „Нов Лейбър“ го е въвел в заблуждение относно истинския им обхват на приятелство.
Заплахата за Стармър се трупаше с месеци, а на 19 юни ескалира с убедителната победа на Бърнъм срещу „Реформа“.
Изглежда тази победа вдъхна надежда на лейбъристките депутати, че Бърнъм би могъл да бъде лидерът, способен да обърне западащите позиции на партията.
„Великобритания е сринатa“
Изправен пред перспективата за коронясването на Бърнъм, Фарадж незабавно призова за общи избори и сподели линк към свое есе в Substack, в което написа: „Британската общественост изрази ясно позицията си през май тази и миналата година: Великобритания е сринатa и хората искат радикално реформаторско правителство, което ще поправи страната из основи. Вместо това обаче Уестминстър иска да коронясва Анди Бърнъм въз основа на един-единствен частичен избор.“
Бърнъм, служил като здравен министър при Браун, все още не е изяснил как би подходил към външната политика, икономиката и отбраната. Преди е заявявал, че би искал да види Великобритания обратно в ЕС при подходящи обстоятелства, но напоследък се отдръпна от тази противоречива позиция.
Резултатът от референдума за Брекзит предизвиква незабавната оставка на консервативния министър-председател Дейвид Камерън, когото наследи съпартийката му Тереза Мей. Тя подаде оставка през юли 2019 г., след като не успя да прокара сделката си за Брекзит с ЕС.
Борис Джонсън я наследи и като министър-председател сключи модифицирана сделка за Брекзит. През юли 2022 г. обаче подаде оставка след министерски бунт срещу него, избухнал на фона на поредица от скандали.
Лиз Тръс наследи Джонсън и зае поста едва 49 дни. Тя подаде оставка след икономическите сътресения, предизвикани от нейния „мини-бюджет“, и последвалата загуба на доверие в собствената ѝ партия. През октомври 2022 г. я наследи Риши Сунак, който е единственият кандидат за лидер, след като на предишния вот завърши на второ място след Тръс.
Сунак е министър-председател до юли 2024 г., когато свика предсрочни избори. На тях Лейбъристите, водени от Стармър, печелят с убедително мнозинство от 174 места.
Рейчъл Робертс и Том Озимек изготвиха тази статия.
