|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
75-та годишнина от създаването на Всеобщата декларация за правата на човека е време за размисъл
Един от най-важните документи в историята на съвременната цивилизация е Всеобщата декларация за правата на човека, родена от пепелта на разрухата след Втората световна война. Този основополагащ документ е приет в Париж от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.
Несъмнено Всеобщата декларация е огромна крачка напред. Тя е лъч на надежда за респресираните от тоталитарни режими и насърчава хората със съвест да защитават уязвимите. Ако не съществуваше официална международна декларация, гарантираща нашето право на живот, право на свобода и право на лична сигурност, тогава както жертвите, така и техните застъпници нямаше на какво да се надяват.
Човешките права са дадени от Бога
Международният ден на правата на човека е повод да се замислим за произхода и фундамента на човешките права. Да се запитаме дали те са политическа конструкция, която отразява променящите се морални и етични основи на обществата днес. Или са дарени от Създателя?
Декларацията за независимост на САЩ е първото официално изявление на народа на една нация, която отстоява правата си. Нейният преамбюл гласи: „че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.“
Защо бащите основатели са казали, че свободата ни е дарена от Създателя? Защото нашият живот не е създаден от човека. Животът ни е даден или по-точно дарен от Създателя. Човешките същества могат да правят много неща. Те могат да отнемат живот, но не могат да даряват живот.
Когато фундаментът на изконните човешките права признава Създателя, той вдъхва в хората уважение към светостта на живота и уважение към другите човешки същества. Тази праведна нагласа напътства техните действия. Защото човек разбира, че ако наранява другите, той наранява и самия себе си. Това е нещо много по-възвишено от спазването на писан човешки закон.
Всеки има право на живот и свобода
Когато става дума за човешки права е необходимо да направим разлика между човешки права и граждански права. Човешките права са универсални и идват с нашето раждане. Това са правата, които имаме просто, защото сме човешки същества.
Гражданските права идват чрез гражданството. Което означава, че имаме право на конкретни права, като граждани на определена държава, нация или територия. Гражданските права са предназначени да защитават свободата на индивидите от тяхното нарушаване от страна на правителства, политически и социални организации, и отделни лица.
Всеобщата декларация за правата на човека универсално защитава човешките права посредством международен закон. Тя определя 30 основни човешки права, които трябва да се спазват повсеместно, между които са: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“; „Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“; „Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.“; Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.;“ Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“; „Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му“.
Но има държави, като Китайската народна република (КНР), които напълно пренебрегват този международен документ.
КНР пренебрегва дори собствената си констутиця, която защитава основните свободи на китайските граждани, включително правата на човека. Това открито призна лидерът на китайския Върховен съд през 2017 г., когато заяви, че технически погледнато Китайската комунистическа партия (ККП) е над китайската конституция,
Тъй като не признава божествено и духовност, ККП тотално игнорира човешките права. Тя се бори яростно срещу всички духовни учения и религии, защото те вярват в Създателя, а не в партията и нейния лидер. Което за ККП означава, че не може да управлява и да подчинява техните поддръжници. Затова си служи с най-варварските методи, за да ги откаже от вярата им.
Бидейки атеистичен по природа, комунизмът се стреми да изкорени не само вярата в Бог там, където управлява. Тъй като не зачита Създателя, този режим няма уважение и към неговото творение – човека и неговия живот. Една от най-очевидните лъжи на комунизма е, че служи на най-добрите интереси на хората, докато всъщност служи единствено на интереса на партията и нейните слуги. И за да го постигне, използва всякакви средства, включително репресии, затвори, изтезания и убийства.
И когато медитативното духовно учение Фалун Дафа (Фалун Гонг), основано на универсалните принципи Истинност, Доброта, Търпение подновява вградената в петхилядолетната китайска традиция връзка на хората с Небето, това вбесява комунистическата партия. Тя не може да се примири, че Дафа учи своите привърженици как да се върнат към божествената същност в себе си чрез медитация и самоусъвършенстване и как да приведат живота си в съответствие с тези три принципа на вселената.
Същият режим, който ненавижда човешките права, повече от две десетилетия се опитва да унищожи Фалун Дафа, като не само преследва неговите симпатизанти, но също така брутално ги изтезава, за да ги „реформира“. И тъй като вече 24 г. те отказват да се реформират и продължават да вярват във „Великия път“ (което означава „Дафа“ в превод от китайски), вместо в партията – ККП ги убива, за да открадне органите им и да ги използва в доходоносен държавен бизнес с платени трансплантационни операции.
До идването на ККП на власт през 1949 г., Китай има дълга история на даоистки и будистки учения, и конфуциански текстове, които наблягат на моралните и етични принципи. Въпреки че се различават от западната концепция за правата на човека, те също имат концепцията за зачитане на другите, а не само на самите себе си. Те не са били наложени като такива, а са били приети доброволно от хората като начин на живот в хармония. Този възглед за хармония свързва земния живот с Небето.
Би било чудесно ако всички ние, като съзнателни човешки същества наблягаме на своето вътрешно самоусъвършенстване и самоконтрол. Ние съзнателно избираме как да постъпваме с думи или действия. Ако пренебрегваме вътрешното самоусъвършенстване, това може да ни доведе до проява на поведение и емоционални реакции, които вредят на другите. Което от своя страна води до въвеждането на повече закони и политически инструменти за поддържане на стабилно общество и за защита на правата на хората.
Всеки човек има право на живот, свобода и търсене на щастие. Всеки човек има правото да вярва в божественото. Зачитането и защитата на правото на всеки човек да живее по начин, по който уважава себе си и другите, е и уважение към живота, свободата и стремежа към щастие.
На днешния ден следва да си зададем въпроса: след като сме чакали дълги години и след като сме преживели толкова войни и трагедии, за да се пробуди нашата колективна съвест – дали наистина в наши дни уважаваме достойнството и правата на всяка човешка общност, заложени в Декларацията? Следва също така и да се замислим какво правим, за да отстояваме тези права? Защото от нашите действия днес, зависят човешките права на бъдещите поколения.
