ЕС подкрепя войната в Украйна и никога не е търсила решения или мир, казва със съжаление дипломатът
Ваше Превъзходителство, политици от ЕС, включително г-жа Щрак-Цимерман (FDP) в интервю за предаването «Разговорът» по обществената австрийска телевизия от 23-ти март, многократно твърдят, че Русия иска да завладее цяла Украйна и след това Източна Европа. Руският президент е империалист и т.н. Казвал ли е наистина Владимир Путин нещо такова?
Не знам такава фраза да е била казвана. За Русия в момента в света се разпространяват най-дивите лъжи. „Заплахата от Изтока“ е любима за някои политици. А лъжливите истории за „злата Русия“ са толкова безпочвени, измислени и мъгляви, че вече смятаме за ненужно да коментираме всяка една от тях. Ще кажа само, че Русия през цялата си история е миролюбива държава, стига да бъдат уважавани нейните интереси за сигурност и в чужбина да се спазват правата на рускоговорящото население. По всяко време сме готови за конструктивен и равнопоставен диалог.
Колкото до западните политици, които постоянно говорят за изхождащата от Русия заплаха – зад това говорене те крият собствената си неспособност да се справят с кризите в собствените си държави. Най-просто е да се твърди, че за всичко е виновна Русия. Точка.
Какво поведение би си пожелала Руската федерация от ЕС през тези три години на бойни действия в Украйна?
Копнеем да видим Европа, която не изкривява историята и би използвала влиянието, което има върху Украйна, за да прекрати престъпният киевски режим своята самоунищожителна корупционна политика. Тогава може би нямаше да има военни престъпления на украинските военни сили и специалните нацистки формирования, нито атаки срещу Украинската Православна Църква. И отношенията с Русия биха били съвсем различни. Вместо това брюкселските ястреби предпочитат да наливат масло в огъня, като не спират да дават тежко въоръжение на Украйна, както и да обучават войници и убийци от Украйна на своя територия. И да разпространяват евтини инсценировки, с цел да представят Русия като злодей – както стана с Буча.
Имало ли е от страна на ЕС, и най-вече на председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, поне един опит за среща с президента Владимир Путин за да се говори за възможен мир?
Не ми е известно абсолютно нищо за подобни опити.
Какви са основните причини за военното нахлуване на Русия в Украйна? Възможното разширяване на НАТО на Изток или борбата на украинскоте националисти срещу гражданското население в Донбас, което започва още от 2014 г. и ЕС го наблюдава напълно безучастно?
Този въпрос звучи наистина логично. Вместо да принудят или поне да подтикнат киевския режим да спазва Минските споразумения, ЕС (и НАТО) ни подведоха за истинските си намерения и се насочиха срещу Русия. Те създадоха една Украйна, която да ползват като оръжие срещу Русия. В резултат на тази подла политика от 2014 г. досега в Източна Украйна са загинали над 14 хиляди мирни граждани.
Това, заедно с опасното разширяване на НАТО на Изток, където организацията разполага все повече от своята военна инфраструктура са основните причини за днешната криза в европeйската сигурност. И Конфликтът в Украйна е само едно от последствията. Само когато причините за тази криза се отстранят веднъж завинаги, в Европа ще има траен мир. Водещ е принципът: сигурността на една държава не може да бъде за сметка за никоя друга.
Какви са целите на Руската федерация в Украйна?
Основната цел на специалната военна операция, както неведнъж е подчертавал президентът Путин, е защита на населението и защита на Русия от останалите държави, които са в съседство. Ще повторя отново: от самото начало тук изобщо не става дума само за Украйна. И ние без съмнение ще постигнем всички свои цели.
Как вижда Руската федерация шансовете за мир и при какви условия би бил възможен мирът? Президентът Путин предложи Украйна да мине под патронажа на ООН. Може би и с войски на ООН?
Условията за дълготраен мир са формулирани от Русия отдавна и всички наши партньори ги знаят. Това са: оттеглянето на всички украински войници от регионите Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие. В официалните договори статутът на новите руски региони трябва да е безспорно ясен. Освен това Украйна трябва официално да се откаже да влиза в НАТО. И всички санкции, които противоречат на човешкуте права, трябва да бъдат отменени.
В този контекст притеснения предизвиква и правният статут на сегашното правителство в Киев. Там трябваше да се проведат избори още миналата година, но те не го правят и де юре т.нар. украински президент не разполага с никакви правомощия, мандатът му отдавна е изтекъл. Ако сега преговаряме с киевския режим, ще признае ли едно бъдещо правителство тези преговори за легитимни? Затова e и предложението на Москва за възможен мандат на ООН в Украйна.
Войнолюбци като г-жа Щрак фон Цимерман, но също и бъдещият канцлер Фридрих Мерц, както и Урсула фон дер Лайен ще е трудно да бъдат убедени. Възможно ли е въобще?
На нас ни е пределно ясно, че европейските политици предпочитат да подкрепят тежки атаки по гражданската инфраструктура в Русия, както и да пращат оръжия със среден и дълъг обсег, както и да изпращат обучители и съветници в Украйна, вместо да се постараят да бъде постигнат дълготраен мир. Нямаме никакви илюзии относно това. Но по този начин Европа се самоизключва от играта и не бива да се оплаква, че е изключена от мирния преговорен процес, където ще се вземат важните решения.
Виждате ли след годините на вражда и отхвърляне възможност Европа и Руската федерация отново да се сближат и да възобновят икономическите си връзки? В крайна сметка това сътрудничество беше от полза и за двете страни.
Не ние тръшнахме вратата за икономическо сътрудничество и не ние въведохме десетки санкционни пакети, които противоречат на хартата за човешките права. ЕС, включително за съжаление днес несамостоятелната Австрия, съсипаха взаимноизгодното икономическо сътрудничество с Русия, което в голяма степен допринесе за благосъстоянието в Европа. Западните фирми напуснаха руския пазар под политически натиск, без реална търговска причина. Така че от ЕС ще зависи отново да построи мостовете, които разруши.
Всъщност вече започват първите плахи опити в тази посока. Много западни фирми искат да се върнат веднага и без условия на руския пазар. Но не обещавам, че завръщането им ще бъде гладко. Нишите на „избягалите“ предприятия вече са заети от руски фирми и от фирми от трети държави/ Освен това липсва и доверието. Тоест, обичайният „Business as usual“ няма как да се върне. Това ЕС със самоунищожителната си политика си го причини съвсем, съвсем сам.
Остава и заплахата от Америка. САЩ продължават да поддържат базите си в много европейски държави: включително Германия и Полша. Може ли и тези бази да бъдат част от съдържанието на един мирен план. Трябва ли да има разоръжаване?
Неспирното разширяване на НАТО на изток и струпването на военно оръжие и войници в близост до границите с Русия въпреки всички предупреждения от наша страна от дълго време представлява заплаха за сигурността на Русия. За да сведем тази опасност до минимум, през декември 2021 г. разпространихме своите предложения каква да бъде европейската архитектура за сигурност. Но те бяха отхвърлени без дори една минута за обмислянето им.
Наистина е време да се помисли за нова система на сигурност в Евразия, която да съдържа двустранни и многостранни гаранции за сигурност. И разбира се, партньорите от държави извън евразийския регион е добре постепенно да се изтеглят. Една такава архитектура за сигурност би била отворена за всички, включително ЕС и държавите членки на НАТО.
Интервюто е преводно от австрийкия вестник „Die ganze Woche“ (Цялата седмица).
