Дора Янева-Медникарова
Разговор с поетесата и преводач по повод нейната 80-годишнина
Дора Янева-Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас, са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „естонската Ана Ахматова”, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, От Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, първият превод на български на Мика Валтари (Нобел, 1965 г.).
Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” от Ено Рауд, вписан в списъка на Ханс Кристиан Андерсен за съвременни разказвачи, отдавна е в българските читанки и претърпя четири издания от 1980 г. насам. И вече е в програмите на българските училища!
Член е на Съюза на преводачите в България, който наскоро я удостои с една от големите си награди за цялостна творческа дейност – преводи от финландски, естонски, руски.
Но освен отличен преводач, Дора Янева е италантлива поетеса, автор на седем стихосбирки и много стихове в печата, а също и на 5 пиеси за театъра.
Уважаема Дора Дора Янева, да започнем с началото. Учихте в русенското земеделско училищ „Образцов чифлик”, първото у нас. После икономика в старата свищовска академия. Работихте като журналист, след което и като програмист в родния Русе, а междувременно станахте преводач, при това известен и ценен, познат на цяла културна България. Отгледахте три деца. Работихте много…
Бих казала, че всичко е любов към труда и човека. А всичко останало е на втори план. Имах много благородни учители и изключително човечни колеги. Човекът никога не е сам. Всъщност, само литературата и изкуството ни дават сили да живеем смислено. А любовта към природата, без съмнение, е неизчерпаем извор на висши помисли и вселенска мъдрост. И за вдъхновнение, когато пишеш поезия.
Посветихте се на един от най-трудните езици в света и го научихте без да следвате филология в Талин. Не е ли подвиг това?
Дора Янева-Медникарова
И в Естония по време на кратките си творчески командировки бях обкръжена от великолепни творци, високо морални хуманисти, влюбени в словото и молива. Не питай какъв е човекът, виж го с кого се събира.
С какво Ви привлече естонската литература и култура?
Като член на Кабинета на младия преводач, наред с много други, просто ми се възложи естонския език по Програмата за превод от оригиналните езици на съюзните републики в СССР – 1975 г.
Бях се запознала с материалите по факултативно изучаване на финландски език в курса на СУ „Климент Охридски”, а преводите ми се оказаха много добри, по преценка на Светлозар Игов – при прегледа на Съюза на преводачите в България (1975 г.). Нашият съюз е един от водещите в света и трябва да се гордеем с това!
Двата езика са угрофински. В Хелзинки работеха много хора, а в Талин – никой! После станахме трима – с Георги Вълчев и Лилия Величкова!
Да, и съюзът на преводачите в България Ви награди през 2017 г.
Добре, че имаме този съюз! България се гордее с него, както и със своята силна преводаческа школа. Сега времената са трудни и нямаме тази подкрепа на държавата, както преди. Трудът на преводача се заплаща зле, но аз работя и заради идеята, заради мисията си, да представя у нас една силна литература на една малко позната европейска страна.
И го правите вече години наред, всеотдайно, с любов! Преведохте доста книги, но сигурно имате „свои“ автори, към които се връщате.
Всеки автор е отделна Вселена! Навличаш кожата му, сядаш на масата и се задълбочаваш в изследването на неподозирани далнини, височини и бездни на човешката душа.
С какво естонската литература се отличава от останалите в Европа и по-конкретно от българската?
Щом е литература, отговаря на единственият и най-висш критерий – хуманността. Предмет на Словото е Човекът – тази най-висша материя, венец на природните дадености. Националният език е творение на много поколения и отвежда в дълбока древност.
На почит ли са писателите в малка, но европейска Естония?
Съдбата на малките народи, като естонския и българския, без съмнение, е да раждат таланти, които са редом до тези на големите народи, но водени от любовта към родна стряха и език, сътворен и предаден им от деди и прадеди. Естонците ценят високо своята литература и са внимателни към тези, които я превеждат. Мисля, че там съм приета добре. В Талин отдавна поддържат фонд за подпомагане на изкуството – „Култуур капитал”, както и Информационен център за литература, към Министерство на културата на Естонската република. А ние, за съжаление, нямаме подобна политика. А такава има дори в Турция. Да не говорим за съседна Румъния, където културата е на преден план.
Кое Ви импонира най-много от тази култура, от естонския дух?
Живея тук, на Север в България, на брега на великата река Дунав, в най-красивия и най-културния български град. Вратата на Европа към България. Чувствам се в свои води там, като представител на друг малък народ, при това от града на Елиас Канети, нашата гордост, (писателя, лауреат на Нобелова награда през 1981 г.)
А посещавате ли често Естония и красивия Талин?
Имам често покани – през всяка година. Имам още идеи и планове, живот и здраве! Естонският класичски епос „Калевипоег” ме чака от десетилетия. Това е моята велика мечта!
Какво можем да научим от днешна Естония? Тя върви уверено напред…
Да запазим собствените си високо квалифицирани IP-специалисти, да служат с таланта си на България, а не да слугуват из ресторантите и хотелите по чужбина. Естония се развива много добре икономически, особено след като се отдели от СССР и прие еврото.
Какво още мечтаете да пресътворите на български?
Както вече казах, да наредя естонския епос „Калевипоег” до преводите „Калевала” на Нино Николов, епос на Финландия и „Хайуата” на Сидер Флорин – епос на индианците от Северна Америка. Това, надявам се, ще бъде принос към фонда на българската литература и лична благодарност към моята малка, но тъй достойна България. И на моя роден Русе!
Стихове от Дора Янева-Медникарова
НИШКАТА НА ДОБРОТО
Нишката на доброто в мене толкова тънка,че даже вятърътс дългите си пръстине смее да я улови и скъса.Тя се люлеесребърна в синевата.Клоните на дърветатай сторват път,за да плува в прозрачния въздухкато флаг на надеждата.
ЛЮБОВ
Любовтаспря при моя прозорец.Очите й весели,косите рошави,нослето вирнато.Викна ме да играем.Лудо препуснасрещу ни вятърът!Пламна тревата алено.Дърветата – като кораби,вдигнаха платна в небето.
Приближиха се мълкомвълшебните приказки.И завинагиостанаха в сърцето ми.
МОМЧЕНЦЕ С КУЧЕ
Две същества –тъй слънчево преданиросата бележат с устремен бяг.Крачета и лапички –в утрото редом,тичат щастливипо Божия свят!Капка соленав окото ми пари –ех, кратко е утротои дълъг – денят.Но слънцето свято е,щом свети в кръвта тис едно утро далечнои верен приятел на път!
ЛЕКАРЯТ
Навън отново дъжд валии бавно сплита мрежа лека.А под дъжда човек вървиедвам, по стръмната пътека.До малкия притихнал домпремръзнал и измокрен стига.В дъжда не дирил друг подслон,той – пленникът на вечна грижа.А тук очакват го очипремрежени от няма болка.И в тях един въпроси личи:„Ще ми помогнеш ли? Доколко?“В далечния ни дом дойдене търсил никаква награда.И своето добро сърцена нас – незнайните, отдаде.
ПРОЛЕТ
Пълна е със старциградската градина –майка ми я няма.
Нови птици, нова пролет,слънце в градската градина –майка ми я няма.
Баба Марта вържебяло и червенов градската градина.
Детството ми где е –с тихи пеперудии звездите вечер –в градската градина.На самотна пейкапролетта се грее –майка ми я нямав градската градина.
ТРИМА ЕСТОНСКИ ПОЕТИ
в превод на Дора Янева- Медникарова
АРВО ВАЛТОН
ОТКРОВЕНИЯ
Когато вече няма да ме има
ще дойде някой
избродил дългия зимен път
доста поостарял и вече уморен
с дълги мустаци
и отегчен от деня
с бръмнала от мисли глава
ще дойде и ще прозре
с погледа на светлосините си очи
целия ми живот –
една накъсана рибарска мрежа
пакостите
сложността на този шеметен свят
ще ме види като млад
пъргав елен
и ще ме открие чрез думите ми,
произнесените с дрезгав глас
вече поизтъркани вицове –
ще дойде той през дълбоките преспи
един мустакат човек
знам го аз кой е той,
моят правнук.
*
В този единствен отреден ми живот
какво още ми трябва,
залък хляб и щипка сол,
спретнат неголям дом,
наръч сухи съчки
под котлето със супа,
и народ с единен език,
няколко дечурлига – грижа и глъч,
здрав сън и светла мисъл
под хор на птичи песни,
лунен лъч – ясна щастлива следа
по трудната житейска пътека.
ДОТОГАВА
Игра на шах
В началото изглеждахме равностойни,
дали предчувствах този дебют,
а животът мълком ме прецени
и уж избягващ риска
аз предприех атака,
но удар в гърба ме свести –
животът гневно се защитаваше от мен,
играта взе, че се затегна, аз
обуздавах нетърпението си
маневрирах едва-едва, а и
животът така обърка плановете ми,
напрежението вихрено ме завъртя,
направих рокадо, опитвах се
без да разбирам колко съм бос –
дали да се предам или докрай да се боря,
мираж е надеждата за реми,
неволята не бива да ме плаши –
вдигам поглед от дъската с тия фигури;
знаех си аз, развоят е неизбежен –
преди този крах, нека отстоявам себе си.
Глобус
Останах на пейката – трополеше до мен
чуждият руски живот. Каква ти поезия?
Все нови и нови унижения…
откъде това самочувствие
у тия наконтени прекрасни девойчета,
какви ли ще бъдат те в живота –
мъжете биха превзели крепостта
стига да знаеха, що ще я правят после…
груба бандитска романтика, присмех и
колко глупости, злост и безпътица…
питам се могат ли да се сближат те
с гордостта ни –търпение, преглъщащо
наглостта – но и ние не сме цвете,
скритом из потайностите на душата
рушим сътвореното отпреди…
прикован съм към пейката, но
много искам да стана
да се отдалеча нататък, отвъд,
пък ако ще и на друга планета.
Будист
Наистина ли е мой този дрипав чувал
придърпвам го отсам-оттам на себе си
и нищо, че ме вземат на подбив
имам си собствени представи
а мисълта ми броди надалеч
в мрака виждаш най-добре
и оставаш извън този свят;
в главата ми – картини накъсани,
никак не мога да се оправя с тях
и нямам обяснения – изгорете ме,
тялото ми дайте на гарвани
натрошете костите ми на залци
за червеите или за рибите в реката,
душата млада ще продължи напред
моля оставете останките ми на мира
докато настигна душата си, скитницата.
Закана
Той влезе в двора ни на бял кон
показа ми двата златни пръстена
сърцето ми затуптя прехласнато
знаех че мъжът не е войник завинаги –
харесах вихъра на сладката игра, но всъщност
главих се робиня в обора, кухнята и леглото,
седем пъти дарих живот –
децата бяха радост за мен и тежка грижа,
сега едно ме наглежда веднъж в годината,
а със Свети Петър сме се разбрал
как от сърце ще доверя истината –
нека и на небето знаят за теглото ни,
би трябвало то да им вади очите, но все пак
често се сънувам като кралица на Америка.
Преводът
Тази нощ ангел долетя при мен
сепна ме шумът на крилете му
лицето му по детски хитро – откажи се
от вчерашното добро дело, настоя той
нямах спомен за подобно нещо
чудно беше да се наддумвам с един ангел
добро и красота са пред очите на всички
но аз от престъпленията си ще се отрека
бил имал той задачата
анкетен лист да попълни
а в канцеларията свършили бланките
небесните фабрики за хартия стачкуват
ще им се още висши блаженства да имат
но и там горе регламентът им не бил пощаден,
ясно –
разбрахме се мълком,
вредом е все същото.
Мигновението
За десет минути напълно се разбраха –
несъответствие на характерите
поделиха си имота и дечицата
единият отброи сребърните лъжички
другият обвини роднините –
трагедията изживяваш сам –
публиката вредом ръкопляска злорадо.
Годината
Тежък е въздухът в тази стая
просто ще те разплаче
по коситба обикновено не вали
по време на беритба моля Бог
да понапълня с плодове килера
вие ми се свят от всичко
ще избухна от егоизъм
зиме броя трохите от хляба
Библията я чета усилено
злите духове да отпратя
ще рече да опазя душата си
може би не бива вече да излизам на оран
но роня порой от сълзи горчиви, че
идва пролет и… пак грижи
грижи.
По научному
Подготвих се старателно за експедицията
изучих всички теории
приготвих си инструментариума
разговарях с видели и патили
подготвих се психически
сили и смелост впрегнах добре
тръгнах
за да пристигна при една жена
но не узнах дълбоката същност
срещнах се с изследовател отколе
споделих съмнението си
седнахме на приказка
решихме да направим изявление –
стигнахме до пълното единомислие, че
именно в това е тайната на жената –
не е като човека тя.
Възможности
Девойчето навлезе в училището на живота
колкото да вземе няколко учебни часа
един огрухан чиновник
уредник по рекламите, пита и разпитва
за начален курс или пък за напреднали
в редовно или задочно обучение,
курс вечерен или дневен
интересува ли ви конкретна специалност
или сте за общообразователния курс?
Девойчето чаровно запърхва с мигли –
не ме бива по теорията…
предпочитам да практикувам
денем на работа, нощем на свобода
и сама да подбирам учителя си –
с професията ми Случайност,
изплувала из лоното на Съдбата.
ААРНЕ ПУУ
Всичко
каквото има
сложете на масата
пържоли и десерти
домашно приготвено и фабрично
посипано с черен пипер
изписано като стъпките
на случаен пътник
по тъмните алеи в парка
откраднато
от незнайни тайни
места
при това опасни
носамомои
единствено на мен
предоставени в мисълта
сложете всичко на масата
моля разполагайте се
а след този обилен обяд
измийте ръцете си мазни
а после ако имате време
поседнете с мен
в апартамента ми
и непременно
в моята кухня.
*
Моята
глава
открай време
не увира с малко
кръвта ми кипи
прокапва на пода
но всепак
искри от нея
печална самотност
и скрита закана
най- после
да изпадна в гняв.
*
Може би
накрая
нашият влак
ще се застои на този дълъгмост
и то достатъчно време
додето пътниците ясно осъзнаят
подмолната опасност,
че пропастта всъщност
е в купето ни
вероятно най- доброто място
за нея.
*
През прозореца
нахлува прах
някъде далеч земята се тресе
всичко, което ще се случи
вече е било
нещата идват
и си отиват
наистина нищо
не зависи от нас.
*
Всичко свършва
в тази тайна стая
но всъщност едва започва
чувствам как полудявам
леко- леко
а ти дори не мигваш
да си дадеш кураж
миг по-късно любовта
плисва в лицето ми
като пъргаво коте
моята плаха печал
отново лази
в нозете ти.
ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
Дните
прекарани заедно
и нощите след тях
незапълват празнината
остава тежката сянка
когато питаш
дали ме боли все още
а аз отговарям с едно наум
колкото да не е без нищо
горчилката обаче
чертае безкрайното ми
съжаление.
*
Ще изгоря
всички мостове
ще забравя тия очи
дланите ласкави
но на сутринта
вече е късно за мен
подрумища да поема
остават незабелязани
дори планините
– мравешки купчини.
*
Сега
зная добре
що е това самота
нощните страхове
скъсването на пъпната връв
тогава
когато в есенните нощи
призраци
принуждават
да се луташ
в два свята
без граница
определена.
*
Вечер
едно момиченце
крие под възглавницата
пламнала главица
всеки залез е
откривателство
на мрачни сенки
всеки изгрев бледо подобие
на изконния
ред.
*
Лунна светлина струи
плъзва се по къщата и ръката
посегнала да отвори прозорец
дапусне вътре нощната хладина
аромата на градината
ноуморена от дневниямаратон
замира унесена в самота
не задълго защото
усещаш че никой не те притеснява
но дочуваш в далечината
нечий горък горски плач
и той те отнася
в друго пространство
в незнайно измерение.
