Години наред Новак Джокович ясно демонстрираше, че това е неговата цел. Това е, което го движи напред и което го вдъхновява – най-големите титли в света на тениса. И той най-накрая застана там – пред Рафаел Надал, пред Роджър Федерер, пред всеки човек, който някога е играл тенис.
Ако Джокович можеше да чака толкова дълго, за да постави този рекорд, със сигурност можеше да изчака и половин час, който му беше необходим, за да коригира ударите си на финала на Откритото първенство на Франция или Ролан Гарос (Roland-Garros) – един от четирите турнира от Големия шлем по тенис. И така, след малко колеблив старт в гъстия, влажен въздух и под тъмните, изпълнени с предчувствие, облаци в неделя – той се наложи. След този момент съперникът му Каспер Рууд нямаше сериозни шансове на централния корт „Филип Шатрие“.
Джокович спечели рекордната си 23-та титла на сингъл от Големия шлем при мъжете, като прекъсна равенството с Надал и изпревари с три титли оттеглилия се Федерер, с победа над Рууд със 7:6, 6:3, 7:5, която не будеше съмнение през по-голямата част от мача с продължителност 3 часа и 13 минути.
Джокович, 36-годишният сърбин, поставя тази заедно с титлите от Откритото първенство на Франция, които спечели през 2016 и 2021 г., което го прави единственият мъж с поне три титли от всяко събитие от Големия шлем. Той спечели първата си голяма титла още на Откритото първенство на Австралия през 2008 г. и сега притежава общо 10 трофея оттам, седем от Уимбълдън и три от Откритото първенство на САЩ.
„Големият шлем си е Голям шлем – четирите най-големи турнира, които имаме в историята на нашия спорт, тениса. Всеки един играч мечтае да бъде на тази сцена и да спечели трофея поне веднъж в кариерата си. Аз съм отвъд пределите на щастието да спечеля в живота си, 23 пъти, Големия шлем – каза Джокович, облечен в червено яке с този специален номер, зашит на гърдите. – Това е невероятно, невероятно чувство.“
Заслужава да се отбележи също, че Джокович отново е на половината път към Големия шлем за календарната година – печели и четирите главни турнира в един сезон – нещо, което никой не е постигал след Род Лейвър през 1969 г. Джокович беше близо до това постижение през 2021 г., когато спечели Откритото първенство на Австралия, Откритото първенство на Франция и Уимбълдън и стигна до мача за титлата на Откритото първенство на САЩ, преди да загуби от Даниил Медведев.
Джокович ще възобнови преследването на целта си на Уимбълдън, който започва на тревата на стадион All England Club на 3 юли.
Той е спечелил трофеи в 11 от последните 20 турнира от Големия шлем – забележителна серия, която става още по-забележителна, ако се има предвид, че през този период не е участвал в два от турнирите, защото не се е ваксинирал срещу COVID-19. Джокович беше депортиран от Австралия през януари 2021 г. преди Откритото първенство на Австралия, а преди миналогодишното Открито първенство на САЩ не му беше позволено да лети до Съединените щати по силата на правило, което оттогава е отменено.
„Още един ден, още един рекорд за теб – каза Рууд, обръщайки се към Джокович по време на церемонията след мача. – Още един ден, в който пишеш историята на тениса. Просто е трудно да се обясни колко невероятно е това и какво вдъхновение си ти“.
Достигането до 23 титли не само поставя рекорд при мъжете, но и позволява на Джокович да изравни приключилата кариерата си миналата година Серена Уилямс, като нейните титли най-много от всички в ерата на Open турнирите, започнала през 1968 г. По времето на аматьорската ера Маргарет Корт е спечелила рекордните за всички времена 24 трофея от Големия шлем.
20 дни след 36-ия си рожден ден Джокович е най-възрастният шампион на сингъл на Ролан Гарос, смятан за най-изтощителния от турнирите от Големия шлем заради продължителните точки, по-голямото съпротивление на топката, характерни за червената глина, която е по-бавна от тревата или твърдите кортове.
22-рата титла от Големия шлем на Надал той спечели в Париж преди година, два дни след като навърши 36 години. От януари той е извън игра заради травма на бедрото, като на 2-ри юни претърпя операция.
Сякаш всичко това не беше достатъчно, като триумфът на Джокович в неделя означава също, че в понеделник той ще се завърне на първото място в класацията на ATP (Асоциация на професионалните тенисисти), измествайки Карлос Алкарас. Джокович вече е прекарал повече седмици на първото място от всеки друг играч – мъж или жена – от създаването на компютъризираната тенис класация преди половин век.
Именно Джокович елиминира Алкарас на полуфинала в четвъртък, като го изтощи в продължение на два вълнуващи сета, докато тялото на 20-годишния испанец не получи силни спазми. Алкарас продължи да играе, но резултатите от последните два сета на четирисетовия мач казват всичко: 6:1, 6:1.
Това беше третият финал от Големия шлем в последните пет турнира за 24-годишния Рууд от Норвегия, но сега той е с баланс 0-3. Той загуби от Надал на Откритото първенство на Франция преди година и от Алкарас на Откритото първенство на САЩ през септември миналата година.
Може би поради осъзнаването на всичко, което е заложено на карта, Джокович, в своя 34-и финал от Големия шлем, беше този, който започна колебливо.
Рууд се появи на корта под частични овации и учтиви ръкопляскания. Много хора се изправиха на крака, когато вълна от поздравителни викове посрещна влизането на Джокович, последвана от гръмогласни скандирания на двусричния му прякор: „Но-ле! Но-ле! Но-ле!“ Този хор се възобнови точно преди началото на мача – и многократно през целия следобед, понякога – за да отпразнува най-добрите му моменти, понякога – за да го окуражи.
Когато Джокович отбеляза 12 от последните 13 точки, за да приключи, падайки по гръб с широко разперени ръце и крака на финала, виковете на името му бяха гръмотевични.
Предпочитаният метод за поздрав към Рууд? Продължително, монотонно произнасяне на фамилията му “Рууууууууд“, което звучеше като освиркване, което, разбира се, не беше така.
В началото Рууд сякаш правеше всичко възможно, за да изпробва по-слабия форхенд на Джокович. Това се отплати още в началото, когато Джокович продължаваше да пропуска този удар – отговаряйки в мрежата или извън корта, след което допусна друг вид грешка, забивайки топката от смач или удар над главата, изпълнен близо до мрежата, далеч отвъд отсрещната базова линия, за да бъде пробит и да изостане с 2:0.
По някаква причина този удар на Джокович винаги е бил „bête noire“ тоест нещо, което човек особено не харесва и по-късно в сета Джокович пропусна още един такъв смач удар.
Скоро Рууд поведе с 4:1, донякъде благодарение на проблемите на Джокович. Дотогава Джокович беше натрупал 13 непредизвикани грешки, докато Рууд направи само четири.
И тогава всичко се промени.
След като завърши първия сет с 18 непредизвикани грешки, Джокович се пренастрои и за последните два сета общо имаше едва 14.
След това дойде ред на Рууд да сбърка удара над главата, като се разколеба и го прати в мрежата, за да сложи край на точка от 29 разменени удара. Първият пробив при сервис на Джокович стана 4:3 и той сви десния си юмрук в жест на доволство.
Стигна се до тайбрек, в който Джокович наистина доминираше. Когато напрежението се повиши, той просто превъзхожда – изглежда правейки това открай време.
По време на мача от първия до седмия гейм Джокович допринесе с четири печеливши удара и нула непредизвикани грешки.
Това направи кариерната му равносметка в тайбреците 308-162, което е процент на спечелените точки от 0,655. През 2023 г. тайбрек статистиката на Джокович, в който сет на един играч са нужни седем точки, за да се спечели и да има разлика поне с две точки от своя съперник, е 15-4, включително 6-0 в Париж, като бяха изиграни 55 точки, а сборът на непредизвикани грешки на Джокович беше нула.
Прочетете го отново: нула непредизвикани грешки.
Само този сет продължи 1 час и 21 минути, пълен с продължителни размени, за които могат да се напишат цели истории. Имаше такива, които продължиха с 20, 25, 29 разменени удара. Един от тях беше спечелен от Рууд с помощта на удар между краката и с гръб към мрежата. При друг Джокович се претърколи зад основната линия, като оцвети червената си риза, сините си шорти и кожата си с ръждивата на цвят глина на „червения корт“.
Със сигурност резултатът от борбата, разтягането, огъването и усукването на Джокович в защита се вижда на таблото. Но всички дълги точки също така изчерпват енергията и волята на противника.
Може би помага и фактът, че Джокович познава всички малки тънкости. Той се оплака на съдията Дамиен Дюмусоа от това колко време е отделено за смяна на полетата – малко допълнителна почивка никога не е навредила на никого, нали? Джокович оставяше часовника, който отброява 25-секунди за сервиране, да отброява след изтеклото време за подаване на топката, дотолкова, че един глас от публиката възкликна: „Сервирай!“. А съдията Дюмусоа го предупреди за отнемането на време от мача в третия сет.
Когато проби Рууд, за да поведе с 3:0 във втория сет, а силите му вече бяха на показ, Джокович жестикулираше с десния си показалец, сочейки слепоочието си отново и отново и отново. Той се извърна към близката ложа на трибуните, където сред гостите бяха треньорът му Горан Иванишевич, съпругата и двете му деца, агентът му и дори седемкратният шампион на Супербоул Том Брейди.
Неотдавна пенсионираният Брейди е смятан за „най-великия за всички времена“ в Професионалната лига по американски футбол в САЩ (NFL) или накратко „GOAT“ (Greatest of All Time), а в света на тениса от доста време се водят спорове кой от Джокович, Надал или Федерер заслужава това звание.
Ако барометърът са шампионатите от Големия шлем, никой не може да оспори статута на Джокович в момента.
