|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Според САЩ законодателният акт за цифровите услуги на ЕС е несъвместим със свободата на словото и със стремежа на технологичните компании да предоставят разнообразие на мнения
Администрацията на Тръмп намекна за конфронтация с Европа относно регулирането на големите технологични компании.
Актът за цифровите услуги (АЦУ) и Актът за цифровите пазари (АЦП) на ЕС формират един набор от правила в рамките на законодателния пакет за цифровите услуги, които се прилагат в целия Европейски съюз.
Миналия месец председателят на Федералната комисия по комуникациите на САЩ, Брендан Кар—републиканец, назначен на ръководния пост от президента Доналд Тръмп през януари—заяви, че подходът на АЦУ е „нещо, което е несъвместимо както с нашата традиция на свобода на словото в Америка, така и с ангажиментите, които тези технологични компании са поели за разнообразие на мнения.“
Адина Портару, която е старши съветник за Европа в базираната в САЩ християнска правозащитна организация ADF International, сподели опасенията на администрацията на Тръмп и заяви, че АЦУ има „цензуриращ ефект“ върху онлайн речта.
Портару заяви пред The Epoch Times по имейл, че „се създава инерция както в ЕС, така и извън него срещу АЦУ и ние продължаваме да следим ситуацията за възможни начини за оспорване или подкрепа на усилията за отмяна на законодателството.“
Въпреки това, ЕС многократно не се съгласява с американските твърдения за цензура и казва, че законът има за цел да направи онлайн средата по-безопасна и справедлива, като принуждава технологичните гиганти да полагат повече усилия за борба с незаконното съдържание, включително реч на омразата и материали за сексуално насилие над деца.
Запознатите с вътрешното функциониране на ЕС предупреждават, че отмяната на законодателството ще бъде много по-трудна, отколкото да се принуди една единствена нация да промени законите си.
Германският евродепутат Кристине Андерсон, която е политик от дясната Алтернатива за Германия (AfD), изтъква, че законодателите на ЕС са много ограничени в това, което могат да направят.
Тя каза пред The Epoch Times, че самият Европейски парламент не предлага ново законодателство. Той може само да го приеме, което ограничава това, което политиците могат да направят.
Европейският парламент и Европейският съвет работят заедно за приемане или изменение на предложените закони, но Европейската комисия е основният вносител.
„Това, което правим е, че практически приемаме резолюция,“ каза тя.
Евродепутатите могат да изпращат необвързващи резолюции, които изразяват техните мнения или искания до комисията или съвета, но нямат правни последици.
Изпращане на просяшко писмо
Тя характеризира това като „изпращане на просяшко писмо“, където евродепутатите пишат до комисията и казват: „Е, би било хубаво, ако можете да направите това, онова и третото.“
„Но те не трябва да правят нищо от това. Така че комисията е правителството,“ каза тя.
Тя каза, че Европейската комисия са „единствените“, които могат да инициират законодателство.
Родриго Балестер, ръководител на Центъра за европейски изследвания в Колегиум „Матиас Корвинус“, който е работил 15 години в институциите на ЕС, заяви пред The Epoch Times, че ЕС може да промени посоката, но е трудно.
„Когато възмущението е твърде голямо, тогава могат да променят посоката,“ каза той.
Той каза, че ако има наистина силен натиск в международен контекст, или от държавите-членки, или може би от индустрията, това би могло да се случи.
„Представете си, например, че Facebook и Twitter решат да спрат например да предоставят услугите си в Европа, или нещо… толкова катастрофално като това, тогава може би те ще го преосмислят,“ каза той.
„Но отново, ‘преосмисляне’ означава да се предложи ново предложение, което отнема известно време, а след това да се премине през обикновената процедура, за което парламентът и съветът трябва да се съгласят.“
АЦП регулира силата на най-големите цифрови компании като „пазачи на входа“, докато АЦУ изисква медийните платформи да премахват незаконно съдържание, да провеждат оценки на риска, да предотвратяват незаконни и вредни дейности онлайн и да ограничават разпространението на „дезинформация“.
Неспазването на правилата би било скъпо. Глобите за неспазване могат да достигнат до 10% от глобалния годишен оборот на компанията, увеличавайки се до 20% при повторни нарушения.
Балестер каза, че условията, особено за много големите онлайн платформи—това, което те наричат VLOPs (very large online platforms)—ги задължават самите те да бъдат „цензорите“ и „полицаите на свободата на словото“, отговорни за съдържанието.
Докато регламентът се отнася до големите технологични компании, естеството му означава, че „сега е почти невъзможно за държавите-членки да се отклонят от този регламент,“ каза той.
„И това е, разбира се, много, много обременяващо за онлайн индустрията, за компаниите, за платформите, особено за много големите,“ добави той.
Той каза, че компании като Meta и Google са обвързани от „полицаите на този закон“—Европейската комисия.
„Те могат да налагат глоби директно. Не е нужно да минават през националните правителства. Могат да го правят директно. И затова тук свободата за маневриране на държавите-членки е много ограничена, това е много централизиран законодателен акт,“ каза той.
Още по-настървено
Поддръжниците на законодателния акт казват, че митата на Тръмп не трябва да разубеждават ЕС да предприема мерки срещу технологичните компании.
В съвместно написана статия, технологичните експерти Якоб Оме, ЛК Сейлинг и Клаес Х. де Врийс написаха, че европейските лидери трябва да защитят Акта за цифровите услуги.
Публикувана в TechPolicy.News, статията твърди, че ЕС е „в момент на критично решение, в който АЦУ може да се случи или да отпадне.“
Авторите казаха, че ако платформите не се съобразят, тогава ЕС „би загубил време в продължителни съдебни битки, а накрая—както е предвидено в АЦУ —платформите могат да бъдат забранени на европейския пазар.“
Но „съпротивата от населението би била огромна и би могла да донесе на ЕС вътрешни неприятности,“ казаха те.
Въпреки това, те добавиха, че АЦУ е „несъвършен и не е непосредствено готов да ни защити от всички заплахи, които цифровите платформи излагат.“
Те предложиха Европейската комисия да „продължи да прилага Акта за цифровите услуги и да подобри играта си, като става по-бърза и по-настървена.“
„От гледна точка на организациите на гражданското общество, НПО-тата, учените и правителствата, които са работили дълго и упорито, за да достигнат до рамката на АЦУ, използването му като глобален чип за преговори в геополитически сблъсъци е грешно,“ казаха те.
Норман Люис, гостуващ научен сътрудник в мозъчния тръст MCC Brussels и бивш директор на PwC и директор на технологичните изследвания в Orange UK, заяви пред The Epoch Times, че няма сигнали за промяна от комисията.
„Трудно е да се предвиди,“ каза той.
„Не виждам как могат да отстъпят по този въпрос, тъй като има твърде много залог за тяхната легитимност. Мога да си представя някакъв компромис зад затворени врати, но публично ще трябва да държат на своето. Досега те показаха, че са готови да стоят твърдо.
„Присъствах на среща в Европейския парламент в Белгия преди две седмици, докладваща за прилагането на АЦУ—нямаше намек за промяна или компромис. Компромисът може да се случи, но те няма да се откажат от АЦУ.“
Въпреки че е критик на законодателството, той не подкрепя използването на мита от Тръмп за „смазване“ на ЕС и АЦУ.
Reuters допринесе за този материал.
