Анимари Димитрова: Само месец след премиерата на „Училище за надежда“ вече имаме нови приятели, които припознаха каузата ни и се включват в подкрепата – кой с каквото може
Документалният филм „Училище за надежда“, чиято премиера се състоя на 1 ноември 2024 г., ни пренася в приказната атмосфера на ЧОУ „Димитър Екимов“ в с. Русаля, Великотърновско. Приказна, защото в него будни и даровити деца от най-бедни слоеве на обществото се обучават от висококвалифицирани учители по изкуства, занаяти и общообразователни предмети. В училището те не само учат, а и живеят. По време на празнични и почивни дни, както и през ваканциите, се връщат при семействата си.
С вяра, че изкуството има силата да спаси света, сценаристката и режисьор на филма Яна Алексиева и продуцентът Симеон Цончев ни разкриват живота в единственото по рода си училище-пансион за безплатно образование и грижа за деца от крайно бедни семейства, напомняйки ни, че облагороденият чрез обучение човек е безценно богатство за народа, за държавата си и за света.
За това как благородната кауза на филма се отразява върху тази на училището, както и за самото училище, разговаряме с един от създателите му и негов управител, Анимари Димитрова:
Г-жо Димитрова, успешна ли е каузата на филма „Училище за надежда“?
Минал е само един месец от премиерата на филма, но вече разбираме колко е важно, че екипът на Яна и Симеон видяха, оцениха и показаха по един чудесен, интелигентен и жизнерадостен начин, чрез средствата на киното, нашата работа! Благодарим им от сърце, че ни накараха да полетим – и големи, и малки, всички, свързани с делото на училището. В продължителната ни работа с деца по различни проекти, улисани в задачите, сме оставяли това на заден план, пък и в последните десет години нямахме никакво време да го правим. А то е съществено, защото как иначе хората ще могат да разберат какво и как се случва? Никога не сме си представяли, че ще можем, по този прекрасен и професионален начин да покажем на света какво правим! Това ни вдъхновява, мотивира и задължава още повече! Щастливи и горди сме!
Увеличи ли се броят на спомоществователите и на приятелите Ви през последния месец?
Не мога да кажа точна бройка, но е факт, че вече имаме нови приятели, които припознават каузата ни, повярвали са в това, което правим, и всеки, с колкото и както може, се включва в подкрепата. Било финансово, било с различни други неща, нужни на училището и пансиона, било логистично, чрез споделяне и разпространение или само с любов…
Разбира се, всяка стотинка е важна за нашето оцеляване и разчитаме, че филмът ще стигне до още и още хора с широки сърца и много добрина. А ние сме сигурни, че ги има, защото в пространството вече се усеща, че духът взема надмощие!
Какви хора и институции Ви помагат най-често?
Вече десет години успяваме благодарение на приятели от България и чужбина, фирми и хора с добри и широки сърца. Не са много, но са истински! Институциите все още не са се включили. Това ни поставя много често на ръба на острието, но се молим и надяваме да ни забележат. Това със сигурност ще ни даде устойчивост и спокойствие, за да можем да се съсредоточим и да впрегрем цялата си енергия в работа.
Силно се нуждаем от подкрепа и от държавата. Това, което правим, е свързано с нея. Вече десет години помагаме и спасяваме деца в риск, за които години наред не се предприемат адекватни мерки… Днес, по статистика, те са 52 000, а извън статистиката никой не знае…
Затова призоваваме всички граждани и институции да покажат съпричастност и отговорност към единственото и уникално училище в страната, което първо дръзна да започне това дело!
От каква помощ и за какви цели се нуждае училището най-много понастоящем?
Нуждите са много – пари, храна, хигиенни материали, пелети, учебни помагала и прочие, и прочие…
Когато обаче филмът стартира и създадохме дарителската страница в нашия сайт rusalya.org, решихме да поставим като приоритет строежа на втори пансион. Това е спешно и важно, защото в единствения до сега, създаден още през 2014 г., вече няма места и не можем да приемаме деца. А повярвайте, те са много и нуждата е въпиеща. Ако това не се случи до началото на новата учебна година, т.е. до месец септември 2025 г., би било тъжно. Ще загубим възможността да подкрепим още малко от многото, обречени и изоставени от обществото деца.
Какви са впечатленията на учениците от училището за филма?
За тях това е най хубавият филм, разбира се… Гледали са го по няколко пъти и с удоволствие биха го гледали пак!
Сигурно опашката за прием в училището е голяма. По какви критерии избирате децата, които приемате?
Театралната ни дейност преди години ни заведе в домове за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) – институции, с които страната ни изобилстваше преди 10 ноември 1989 г. Много често ги посещавахме, за да зарадваме малчуганите с някое от дeтските ни представления. Това бяха места, в които съзнанието ти започва да работи на друго ниво и емоцията е много силна. Открихме колко много будни и умни деца имаме. Те общуваха с нас свободно и естествено и искаха да си вземат цялото време, което можем да им дадем. Видяхме колко много потенциал е заложен в тези чисти души.
Неусетно оставихме театъра на заден план и посветихме десет години на проекти с децата, пленили душите ни. Виждахме в очите им надежда, амбиция, стремеж, мечти и молба за подкрепа…Това роди смелото и лудо решение, точно за тези деца – бедни, даровити, с ярък потенциал и амбиции –да създадем нашето училище! Така и стана! Добавихме към него и пансион и машината се завъртя.
За съжаление, не можем да помогнем на всички, но се борим!
А как избирате преподавателите и менторите им?
Екипът е много, много важен! Особено когато говорим за едно различно и уникално училище без аналог в България, нито на Балканите, нито в Европа… тогава задачата става още по трудна!
Благодарни сме на всички учители, които разбират, че училището не е като другите, че то изисква нов подход към обучението, гъвкавост и креативност! Щастливи сме, че сме ги открили и че остават с нас. Учителите пътуват всеки ден от близките големи градове.
С менторите, които са ядрото на целия процес в нашето училище-пансион, имаме голям късмет още от създаването. Това са хората, които се грижат за децата извън учебното време. Те изнасят на гърба си цялата тежест на нещо ново, неочаквано, стряскащо и трудно. Благодарим им от сърце, че издържат стоически на всички предизвикателства! Менторите са от цялата страна подбираме ги със сериозни, нееднократни интервюта.
Тежи ли Ви, че поемате отговорността и че вършите работата на държавата, на семействата на учениците от училището, на всички нас?
Не, разбира се. Ние съвсем целенасочено сме избрали тази мисия. Обичаме България и искаме да я има, а това, което правим, е част от бъдещето й. Съзнаваме, че голяма част от хората трудно разбират каузата, много често не вярват в намеренията ни, скептични са, но пък ние имаме идиотски оптимизъм. Рано или късно всички ще стигнат до истината, че това е важна и съществена част от пътя, за да я има България.
А пък и какво по-хубаво има от това, да намериш смисъла на живота си!
Интересували ли сте се поради какви причини семействата, от които произхождат Вашите ученици, са стигнали до социална слабост?
Мисля, че това е въпрос, на който не трябва да отговоря само аз…
Вече споменах стряскащата статистика за децата, израстващи в пълна социална изолация и носещи клеймото на обреченост, децата, лишени от правото на равен старт и шанс за развитие…
Историите за съдбите на техните семейства са различни, но общото е, че никой не ги вижда и не ги отразява. А тези семейства са много, раждат деца, стават все повече и децата стават все повече…. Така че отнесете този въпрос към точното място и към точните хора….!
Какви акумулативни способности показват Вашите ученици? А какви творчески заложби?
През 2014 г. в училището от различни краища на България (Силистра, Тутракан, Русе, Бяла, Тетевен) бяха приети 17 деца в предучилищна група, първи и втори клас. Настана много динамичен период – изведнъж разбрахме с какво се захващаме. Повечето от децата имаха сериозни социални дефицити, като най-леките бяха свързани с хигиенните навици. Това беше период на осъзнаване, утвърждаване и закаляване. Стъпка по стъпка, ден след ден, постепенно нещата започнаха да се подреждат. Всяка година приемаме нови ученици и се надяваме, че всички те ще намерят своето най-добро място в живота.
Днес, десет години по-късно, се гордеем с порасналите ни възпитаници, гимназистите. Те са разпръснати в различни градове, в елитни български гимназии: Пламен учи актьорско майсторство за куклен театър, Зюмбюла изучава сценичен костюм, Габриела – интериорен дизайн, Валтер – дърворезба , Виолета Маринова – народно пеене в Широка лъка, Веселин е в Каменоделното училище в с. Кунино, Виолета Ибрямова е с профил „Хуманитарни науки“ в Априловската гимназия и т.н., и т.н. Всички те са наша гордост и доказателство, че мисията на училището има огромен смисъл. Ние продължаваме да се грижим за тези младежи и да ги издържаме. Ако не бяха попаднали при нас, сега едва ли щяха да бъдат част от, колкото и грозно да звучи, нормалното общество…
Защо избрахте доминантата в обучението им да бъдат изкуствата и традиционните български занаяти?
Да започнем от там, че двамата създатели на училището, Златко Златков и аз, сме завършили актьорско майсторство. Освен това се занимаваме с режисура и хореография. Но това е само външната страна на нещата.
Децата изпитват радост и изглеждат щастливи, когато се докосват до изкуството. Без значение дали го създават или го наблюдават, то всеки път им въздейства, увлича ги и, най-общо казано, подпомага развитието им. Изкуството е уникално явление – „територия человеческая“. То е създадено от хора и е предназначено само за тях. Чрез разкриване на духовния свят на твореца, изкуството въздейства пряко върху душите на всички, които имат досег с него. То предизвиква доброто, благородното и прекрасното, учи и възпитава.
В нашето обучение сме включили рисуване и приложно изкуство, скулптура, танц и театър. Много скоро от зрители на изкуството децата се превръщат в творци, защото всички форми на творческа изява са близки до тях. Ако бъде подкрепено, детето може да развие своята наклонност в талант. Разбира, се ако има такъв.
Освен в подобряването на личната съдба на учениците Ви, какви ползи за обществото и за България носи тяхното образоване?
В този отговор ще бъда малко по академична…
Терминът „дете в риск” съдържа в себе си стотици истории и варианти за развитие. За да причислим повечето от тях към „добрите”, е необходимо да се изследват нови и нови модели, да се влагат хора и ресурси в подобряване на социалните услуги. Училището-пансион в Русаля е един различен модел за работа с деца в общността и резултатите досега говорят, че се справя успешно.
Според психологът Маслоу, ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от следващо ниво. В нашия случай, ако базовите потребности на едно дете в риск са неудовлетворени, можем да приемем, че способностите, талантът и бъдещето му също са в риск…..
У нас терминът „дете в риск” е често използван. Най-общо казано, това е събирателен образ за всички деца, които поради икономически, социални, здравословни и други фактори (често всички заедно) са лишени от равен старт със своите връстници. Децата биват подхвърляни от институция в приемно семейство, след което се връщат за малко в семейството си и отново се повтаря същия цикъл…
Това са стресови промени, особено в най-ранна възраст. И колкото повече са те, толкова повече децата са мачкани и травматизирани. Тези деца трудно се доверяват, могат да бъдат агресивни, често са изцяло или почти неграмотни, с ниска финансова и здравна култура, което означава, че реализацията им на пазара на труда е невъзможна. Често попадат в лоша среда, упражняват проституция, употребяват и разпространяват наркотици и всичко това ескалира до престъпност. В един момент (често твърде ранен) тези деца стават родители. И колелото продължава да се върти …
Точно тук е нашата принадена стойност. Ние не позволяваме да се стигне до това.
Вместо това рецептата ни е: търпение, сериозни правила, високи изисквания и много любов!
Залагаме на индивидуален подход към всяко едно дете, ежедневно обсъждаме нуждите, поведението, успехите, провалите, емоциите, усмивките, грешките, дарбите, всичко! Печелят децата, държавата и обществото.
Кой е въпросът, на който много Ви се иска да отговорите, но никой не Ви задал досега?
Няма такъв, готова съм да отговоря на всички въпроси, ако пък никой не ме пита, мълча.
Какво си пожелават за Коледа Вашите възпитаници? А Вие самата?
Както казва най-малкият, Галин, „Искам Бембе (BMV) и ъглошлайф“. Иначе, най-честото желание на малчуганите за Коледа е да построим наша си гимназия.
А моята молба към Господ е да завършим пълния цикъл по изграждане на училищния комплекс във вида, в който сме го видели в първите си сънища и мечти…
