Една германска фрегата и кораб за снабдяване участваха миналия месец в учения с глобални съюзници в Индо-Тихоокеанския регион. Двата германски военни кораба са минали към Индонезия през Тайванския проток въпреки възраженията на Пекин. Това е първият път от 22 години насам, когато германски военни кораби преминават през спорните води между Китай и Тайван.
Германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди транзита на 13-ти септември на пресконференция, като заяви, че фрегатата на германския флот „Баден-Вюртемберг“ и спомагателния кораб „Франкфурт на Майн“ плават към Тайванския проток. Писториус каза, че „международните води са международни води“ и че транзитът през Тайванския проток е в съответствие с международното право.
Министерството на националната отбрана на Тайван потвърди, че германските военни кораби са преминали през Тайванския проток на 13-ти септември. Министърът на отбраната Уелингтън Ку заяви, че тайванските военни са следили отблизо дейностите във въздуха и водата около Тайван, когато транзитът се е осъществил сутринта.
Германските военни кораби участват в учения в Индо-Тихоокеанския регион заедно с флотите на Франция, Индонезия, Италия, Япония, Малайзия, Сингапур, Филипините и Съединените щати. Те са посетили Япония и Южна Корея.
Тайванският проток, воден път, който разделя Китай от Тайван, е ключов международен морски маршрут, през който преминава около половината от световните контейнерни кораби.
Въпреки че свободата на корабоплаване в международни води е защитена от Конвенцията на ООН по морско право, Китайската комунистическа партия (ККП) твърди, че има юрисдикция над пролива, защото той е част от изключителната икономическа зона на Китай. ККП отрича и суверенитета на Тайван. Правителството на Тайван категорично възразява срещу претенциите на Китай и казва, че само жителите на острова могат да решават бъдещето си.
През последните години военните на ККП често разполагат военни самолети и бойни кораби за провеждане на военни учения в Тайванския проток и околното морско и въздушно пространство, за да упражняват военен натиск върху Тайван.
Докато германските кораби бяха акостирали в пристанището Инчеон в Южна Корея на 6 септември, командирът на германската флота контраадмирал Аксел Шулц отказа да потвърди дали корабите ще преминат през Тайванския проток по пътя си от Южна Корея към Югоизточна Азия, позовавайки се на съображения за оперативна безопасност.
„Безопасните и сигурни морски пътища, особено от Югоизточна Азия, както и към Европа и Америка, са предпоставка за просперираща икономика на всички наши държави“, каза Шулц за целта на операцията.
Говорителката на Министерството на външните работи на ККП Мао Нин каза на 9-ти септември, че Пекин „решително се противопоставя на провокацията и застрашаването на суверенитета и сигурността на Китай от съответните страни в името на свободата на корабоплаването“.
Председателят на Комисията по външни работи на германския парламент Михаел Рот критикува възражението на китайския режим срещу плана на германските военни кораби да преминат през Тайванския проток в социалната платформа X на 9-ти септември.
„Ние подсилваме свободата на корабоплаване и стабилността в стратегически важен за нас регион. … Транзитът не е провокация“, пише Рот в публикацията. „Ние сме за мир и сигурност в Тайванския проток и се противопоставяме на всякакви едностранни и насилствени промени на статуквото от страна на Китай. Погрешно е да се мисли, че снизходителността ще накара Китай да преосмисли поведението си.“
Повишено военно присъствие
Чун Чи-тун, помощник-изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността на Тайван, заяви пред The Epoch Times, че откакто срещата си на върха през 2021 г. G7 направиха първото си изявление по темата, подчертавайки важността на мира и стабилността в Тайванския проток, „Германия демонстрира загрижеността си за мира и стабилността в Тайванския проток с конкретни действия, не само с думи“.
Както Тайван, така и Китай са важни търговски партньори на Германия. Китай има огромен пазар, докато напредналата индустрия за полупроводникови чипове на Тайван е необходима за икономическото развитие на Германия. Германия, заедно с други западни страни, наскоро увеличи военното си присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.
Според Чун Германия е най-приятелски настроена към Китай сред страните от Европейския съюз. „Този път германският военен кораб умишлено премина през Тайванския проток, което е изявление, показващо затоплянето на отношенията между Германия и Тайван“ посочи той. „То е в пряка връзка с ангажимента на тайванската компания за производство на полупроводници TSMC да създаде фабрика в Германия с подкрепата на германското правителство в началото на август. Министър-председателят на Германия и други важни служители присъстваха на събитието.“
Според Чун заявлението на Германия за правото на свободно корабоплаване е „за предотвратяване на възникването на война в Тайванския проток и за предотвратяване на блокирането на Тайван от ККП, защото това е тясно свързано с интересите на Германия.“
Той каза, че германските военни кораби, участващи в съвместните учения от Източна Азия до Югоизточна Азия, „специално са избрали да преминат през Тайванския проток, за да покажат връзката между сигурността в Източнокитайско море, Тайванския проток и Южнокитайско море.“
Американски военни кораби са преминали през Тайванския проток четири пъти тази година.
Опасения за нахлуване
Шу Сяо-Хуан, асоцииран изследовател в Института за национална отбрана и изследвания на сигурността на Тайван, заяви пред The Epoch Times, че ако Китай нахлуе в Тайван, Съединените щати може да се намесят директно, докато е малко вероятно Германия или други страни от G7 да изпратят сухопътни войски.
„Ако възникне военен конфликт, от съюзниците на Тайван в Индо-Тихоокеанския регион американската армия е най-способна да се справи с него, докато другите държави ще оказват подкрепа по различни начини“, каза той.
Шу посочи, че транзитът на германските военни кораби през Тайванския проток е по-скоро „политическо изявление“, отколкото индикация за пряко военно участие в потенциална война.
Чун отбеляза, че Вашингтонската декларация на НАТО изрази загриженост за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и че е предприела конкретни действия за намеса в делата на Индо-Тихоокеанския регион.
„Тъй като напрежението между Съединените щати и Китай се увеличи, намесата на НАТО в сигурността на Индо-Тихоокеанския регион ще продължи да се разширява. Това със сигурност ще има сериозно въздействие върху отношенията между Китай и ЕС и също така ще увеличи потенциала за конфликт между ЕС и Китай“, каза той.
Луо Я и Reuters допринесоха за настоящия материал.
