Коментар
На 1 юли 2022 г. бе отбелязано началото на втората половина от хонконгския модел „една държава, две системи“. Краят на „двете системи“ (ако ги има) трябва да бъде на 30 юни 2047 г., след още 25 години. Но за много хора „две системи“ е просто симулация и съществува само на документи. Китайският лидер Си Дзинпин взе участие в церемонията по встъпването в длъжност на министрите на новото правителство, само преди няколко седмици, по време на престоя си в Хонконг. Събитието отбеляза 25-годишнината от преминаването на Хонконг от Великобритания към Китай.
Много от нас все още ярко помнят корицата на списание „Fortune“ от 1995 г.: „Смъртта на Хонконг“. Тогава политически коментатори и анализатори от Уолстрийт предрекоха, че с предаването на Хонконг, само след две години, основните му ценности ще пропаднат бързо – свободата на словото, пресата и на сдружаването – свободата като цяло ще бъде отнета.
Повечето хора биха се съгласили, че въпреки азиатската финансова криза през 1998 г., една година след предаването на властта, животът в Хонконг не е бил „крайно променен“, спрямо колониалните времена и е бил обичайният „бизнес“ с китайски характеристики. Хората все още са имали надежда за града и за това, че „двете системи“ ще останат непокътнати. Начинът на живот на хората в Хонконг, като цяло, се различава от този в комунистически Китай.
Прескачайки напред във времето до 2022 г., две години след влизането в сила на Закона за националната сигурност на 30 юни 2020 г., политическите репресии над опозицията продължават без никаква толерантност.
При посещението си в Хонконг преди две седмици, китайският лидер Си поиска „абсолютна хармония“ в обществото. Без повече улични протести, само приветстващи и поддръжници, подбрани личности, без риск да злепоставят китайския лидер по време на формалните разговори с него.
До голяма степен градът вече няма дух: репресиите над опозицията са брутални и хиляди жители на Хонконг са в изгнание.
На повечето фронтове „смъртта на Хонконг“ вече е реалност. Арестите на опозицията, прогонването на журналисти, задържането на цивилни без причина са твърде познати. За да се противопоставим на „смъртоносното мълчание“ в Хонконг ни бяха нужни пет месеца, в които да разучим и организираме Световния Форум за Хонконг в Торонто, Канада, с хиляди онлайн посетители от цял свят и стотици присъстващи на място.
Моята роля бе на съорганизатор на събитието. Световният форум за Хонконг стартира на 30 юни в 19:00 ч. в Торонто, около един час преди „церемонията по вдигане на знамето“ в 8 часа сутринта в Хонконг (при 12-часова разлика в часовите зони).
Заради ковид или поради други съображения за сигурност, Си не пренощува в Хонконг, а предпочете Шънджън. Церемонията по издигането на знамената на властта в Хонконг и на знамената на комунистически Китай беше просто ритуална, като в 8 часа сутринта повечето хора вероятно биха предпочели да наваксат с час или два повече сън.
Нашият организационен комитет откри „Световния Форум за Хонконг“ във великолепен ресторант в Ричмънд Хил. По време на вечерното събитие, участниците от Хонконг изразиха своето притеснение за подкопаването на свободите там. „Хонгконг 47“ (47 продемократични политици и активисти, обвинени за подривна дейност), бивш журналист от „Апъл Дейли“ и още много са загубили свободата си преди повече от година. Повече от 200 инакомислещи са в затвора, а цената на съпротивлението в Хонконг сега е твърде висока. Много хора са избягали от града, търсейки по-добро бъдеще другаде.
Марк Саймън, бивш специален асистент на осъдения хонконгски медиен магнат Джими Лай, получи произведение на изкуството от нашата група на Форума – уникален отпечатък от имената на политическите затворници, обвинени в нарушение на Националния закон за сигурност.
Въпросът за „бъдещата идентичност на Хонконг“ сякаш беше в съзнанието на повечето хора през останалата част от форума. Хората от Хонконг, живеещи в или извън града, трябваше да си отговорят на въпроса как основните ценности на този някога прочут международен мегаполис, да бъдат запазени. Как да се създаде Световна Хонконг общност, обединяваща хората от Хонконг?
Ако в бъдеще има „свободен Хонконг“, задържаните или затворниците, за които се твърди, че са нарушили Закона за националната сигурност (ЗНСС), ще бъдат освободени чрез специално помилване или амнистия от правителството на Хонконг. Както вече споменах, при една истинска платформа на „две системи“ някои от политическите затворници биха могли да бъдат най-добрите кандидати за заемане на висши длъжности в Хонконг. Например: главен изпълнителен директор, министър на правосъдието, главен съдия и най-компетентните законодатели за Хонконг.
Някои хора може да нарекат думите ми мечти. Но ние не можем да спрем „мечтата“, че Хонконг ще бъде освободен и че справедливостта ще възтържествува. За повече от 200-те хонконгци с различен произход, за които се твърди, че са нарушили националната сигурност на Китай, изпитваме сериозна загриженост, че ще бъдат изолирани от външния свят и перспективите им за връщане към нормален живот ще са далечни.
В скорошна статия на английския „Файненшъл Таймс“ беше публикуван този ярък коментар: „Тя беше обичана заради това, че се изправи срещу Китай. Може да загуби живота си в затвора.“ Става дума за една от бившите продемократични законодатели и журналист по образование, Клаудия Мо, която може да умре в затвора заради Националния закон за сигурност. Надявам се това да не стане, но при управлението на Хонконг като полицейска държава, където ключовите държавни позиции са заети от хора, индоктринирани с комунистическа идеология, вместо от дългогодишни държавни служители, знаем, че за Пекин загрижеността за „стабилността на Хонконг“ ще бъде над всичко.
Хонконг е претърпял абсолютна промяна. Малко е да се каже, че „откакто Хонконг премина към Китай, политиките на неговото правителство все по-често не успяват да приложат принципа на „една държава, две системи“ и целите на политиката на Основния закон.“ Старият Хонконг, с който пораснахме, вече го няма.
Ние, гражданите на Хонконг, изповядващи християнството, продължаваме да се молим за окаяното политическо положение на града и за несправедливо задържаните. През Китайската Нова година, само преди пет месеца, 11 християнски и католически лидери и аз писахме до бившия Главен изпълнителен директор на Хонконг, г-жа Кари Лам, искайки амнистия на Джими Лай и много други несправедливо задържани активисти.
Наричаме тази инициатива „Общо молитвено движение за Хонконг“. Тя беше добре отразена от утвърдени и онлайн медии като „Ройтерс“, „Радио Свободна Азия“ и още много социални медии. Не очаквахме незабавен резултат или директен отговор от тоталитарното правителство. Всъщност бяхме директно атакувани от пропекинския лагер.
В хонконгските затвори и места за задържане, продемократичните законодатели и активисти трябва да останат психически и физически силни, тъй като условията са сурови. Цялостната ситуация в Хонконг също е деморализираща. Поисках позволение мой приятел да раздаде на политическите затворници в Хонконг копия от мемоарите на Джордж Форман – бивш световен шампион по бокс в тежка категория и пастор – „Бог в моя ъгъл на ринга”.
Докато политическите затворници са задържани за неопределен период, много от тях може да намерят мир и убежище във вярата си. За да се опълчим на една голяма зла сила като комунистически Хонконг и комунистически Китай, ще имаме нужда от вяра, която може да премести планина. До деня, в който всички политически затворници на Хонконг ще получат свобода, всички трябва да говорим разумно, за да я осигурим.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнение на автора и не отразяват непременно възгледите на “Епок Таймс”.
Едуард Чън е бивш ръководител на публично търгуван хедж фонд в Обединеното кралство, най-големият по рода си по размер на управляваните активи. Извън сферата на хедж фондовете Чън е председател на 2047 Hong Kong Monitor и старши съветник на организацията „Репортери без граници“ (RSF, HK & Macau). Чън учи речева комуникация в Университета на Минесота и получава магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Торонто. Имейл: edckchin@gmail.com
