Разговор с проф. Лилия Терзиева от Хагския университет за приложни науки
Към Част I
Трансформацията не е просто промяна
„Започвайки работа в Университета за приложни науки в Бреда, Нидерландия преди 13 години, работeх за магистърската програма „Трансформационна промяна“. Трансформацията е на разстояние една стъпка до, а понякога дори предхожда иновацията. Не ми се иска да свеждам трансформацията до промяна. Промяната е процесът на придвижване от т. А до т. Б, без да бъдем сигурни в края, че е налице промяна в поведението, докато при трансформацията става дума за устойчивост при настъпилия преход.
Ще дам пример с консултантската дейност. Често при проблем в дадена организация наемаме консултант, който идва и казва: „Нека установим какъв е проблемът“. Запретват се ръкави, сяда се пред компютри и се правят изчисления. Накрая се изготвя издържан доклад, който фирмата след няколко месеца поставя в някое чекмедже и забравя.
Подходът на възприемане на дадена организация посредством „оценяване на наличното“ в консултантската дейност
В тази магистърска програма студентите учат, че организацията най-добре познава себе си (процесите, взаимоотношенията, процедурите и т.н.), а консултантът е външен елемент. Обучават студентите, че те трябва да се появят в нея и да кажат не какъв е проблемът, а да попитат как при всички проблеми, пред които се изправя, тази организация продължава да съществува, каква е магията? С други думи, да започнат от силните страни. Не говорим за „розови очила“. Във всяка организация има т.нар. живителни сили, корени, които трябва да бъдат събудени. Това е подходът за възприемане на организацията посредством оценяване на наличното.
Какво наблюдаваме, когато го прилагаме? Служителите изведнъж си казват: „О, нашият глас е от значение! Някой ни пита. Ние можем да допринесем“. И започват да дават различни формули, отговори, задават си въпроси върху наличните проблеми. Нашият стратегически иновационен специалист–трансформатор е обучен и притежава техники и компетентности, с които да преценява и напътства процесите така, че служителите сами да стигнат до заключението как биха могли да разрешат проблемите си. Накрая резултатът не е негова собственост, а глас на цялата организация. Три месеца по-късно няма да бъде поставен в чекмеджето и забравен, а ще бъде изпълняван, защото всеки е дал част от себе си за разработването му.
Покрай тази магистърска програма се запалих силно по темата за иновациите, а след това – и по изследователската работа, свързана с темата. Занимавайки се с това в продължение на 11 години в Университета за приложни науки на Бреда, вече бях разбрала, че такъв период от време на едно място за мен е прекалено дълъг.
Професионален път и увличане по иновациите
Професионалният ми път започна от България и продължи в Пекинския университет за международни изследвания в Китай, в Университета на Малта, с участията ми в редица европейски проекти във Виетнам и в Нидерландия. 11 години на едно място за мен беше шок. Казах си, че колкото и да ми харесва и да е различно всеки ден, т.е. да не е рутинно, за да изляза от това, аз трябва да предизвикам себе си.
Не знаех как точно ще се осъществи това, но възможността се появи с молбата на една завършила при мен студентка да разпространя обява за работа, която тя смяташе, че ще заинтригува интересни хора, с които съм свързана в Linkedin. Приех да я разпространя, но й хвърлих един поглед, за да знам какво препоръчвам. Беше за професура в Хага. Стори ми се интересна и реших, че самата аз бих могла да кандидатствам. След 11 години на едно място не знаех дали ще бъда приложима на пазара на труда, но се явих на конкурса и го спечелих.
Вече 2 години се занимавам с иновационни мрежи и мрежи за добавената стойност. Така пътят ми ме отведе още по-близо до иновациите. Ръководя изследователска група от 18 души. Работим върху проекти, свързани с иновациите в областта на мрежите. Обикновено, когато говорим за мрежи, подразбираме информационни технологии. Тук обаче става дума за взаимодействие между различни видове страни: общини, провинции, бизнес, образование, изследователска дейност, неправителствен сектор, които почти винаги, при всеки комплексен проблем би следвало да участват заедно в разрешаването му.
Опитваме се на база разработки на различни методи и инструменти да подпомагаме тази работа с цел хората посредством мултидисциплинарни подходи много по-адекватно да вземат решения и да си взаимодействат. Това може да се сравни с клъстер или с „лаборатории на живите преживявания“. Работим в сферата на земеделието, водите, в областта на управлението на свободното време и креативните дейности, на градоустройството и строителството. Подходът ни е приложим не само в конкретен сектор.
Най-забележителната иновация в живота на проф. д-р Лилия Терзиева
„Това е дъщеря ми. Появи се, когато бях 38-годишна. След културния шок, преживян от мен в Китай, където живях 2 години на 19-годишна възраст, нито един подобен не би могъл да ме разтърси така. Преживяла бях и много сблъсъци, предизвикателства от всякакъв характер. Не вярвах на всички, които ме предупреждаваха, че след раждането на детето, животът ми ще се промени из основи. „Та това е само едно малко създание“, мислех си. Днес съм убедена, че най-голямата иновация е начинът, по който едно дете преоткрива света. Всеки път, когато си помисля, че дадена фаза от развитието й ми е позната и че знам какви методи трябва да приложа за справяне с определена ситуация, се оказва, че съм абсолютно неподготвена и започвам отначало.
Друга голяма иновация е необятността на света и начинът, по който човек може да прилага различни подходи, когато го опознава. Китай например беше и продължава да бъде за мен нещо невероятно. Казват, че човек или се влюбва в него, или изобщо не го харесва. Аз определено се влюбих. И то към светоусещането на хората там. Опитвала съм се, макар и трудно, да привнасям елементи от него тук.
Гордея се с българските си корени и винаги мисля за България. Но смятам, че в съвременния свят ние не принадлежим само към една общност, а се превръщаме в съвкупност от всичко, което сме възприели и научили. Иновация е да можем да използваме методи, приложими на различни места, и да ги адаптираме към различни действителности. Това дори е голяма иновация, защото тогава се смиряваме и разбираме, че онова, което е приложимо някъде и сме приели като дълбока нагласа, дори предразсъдък, изведнъж става на пух и прах и трябва да го съградим отново, използвайки различни тухлички и блокчета, симбиоза от различни цветове и нагласи, в които съществува от всичко по малко. Така създаваме нови реалности.
Опитвам се и в личен план да предавам тази иновация на следващото поколение. За децата днес това е много по-лесно и по-разпознаваемо. Те живеят в свят, в какъвто ми се е искало и аз да живея. В училищата тук, когато учат за океана, класната стая се превръща в океан, а учителите са риба-щука и октопод. В книгите за отглеждане на деца ни съветват да не им разказваме как е било при нас, защото те не можели да си го представят. Но на мен ми се иска децата да осъзнаят, че това, което преживяват, е подарък от живота – и на нас ни се е искало да го имаме, но е трябвало да си го създадем сами. Смятам, че много неща се дават наготово на днешните деца, включително досегът с различните форми на изкуствен интелект. Децата трябва да знаят, че те имат смисъл само, когато им задаваме правилните въпроси и в последствие осмисляме какво са успели да извлекат от човешкото знание, с което разполагат и което имат възможността по-бързо от нас да преработват.
Проф. д-р Лилия Терзиева завършва Първа английска езикова гимназия и като частна ученичка – 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ в София. Тя е магистър и доктор по Международен туризъм в УНСС. Специализирала е в Пекинския университет за международни изследвания. Работила е в Българската търговско-промишлена палата, в Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството, в Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Самата тя е била предприемач – заедно с приятели и съмишленици създава консултантска фирма, действаща и днес, и туристическа агенция, организираща обучителни пътувания за бизнеса в Китай. Преподавала е в Международното висше бизнес училище в Ботевград, в Университета на Малта и в Университета за приложни науки в Бреда. Понастоящем е професор по иновационни мрежи в Хагския университет за приложни науки.
