Кулбергс търси коалиционни партньори след силния резултат на „Обединен списък“ във вот, белязан от тревоги за сигурността
При преброени 88% от бюлетините центристката партия „Обединен списък“ на латвийския премиер Андрис Кулбергс получава 36,6% от гласовете на парламентарните избори в събота. Частичните резултати показват по-голяма от очакваното преднина за формацията, която подкрепя Украйна. За съставянето на правителство обаче Кулбергс ще трябва да намери коалиционни партньори.
На второ място с 13,4% е популистката „Латвия на първо място“, чийто подход наподобява движението MAGA. Преди вота тя търсеше подкрепа сред значителното руско етническо малцинство в страната. Кулбергс заяви още при обявяването на екзитпола, че се надява да запази премиерския пост, но не желае да управлява заедно с тази партия.
„Резултатът е изключително добър. Не очаквах такъв резултат“, каза той в партийния щаб в Рига.
Според екзитпола третото място заема проруската партия „Суверенна власт“ с 11,6%. След нея е националистическият „Национален алианс“ с 9,1%, който застъпва твърд курс спрямо Кремъл.
Изборите преминаха на фона на тревоги сред много избиратели за възможна руска агресия. От месеци балтийските държави предупреждават, че Русия извършва саботажи, кибератаки и други хибридни действия в Европа, за да отслаби подкрепата за Украйна и да всява страх. Западни представители обаче отхвърлят опасенията, че Москва е способна да предприеме пряко нападение срещу НАТО, в който членува и Латвия. Русия определя обвиненията като неоснователни и ги отдава на антируска истерия.
Сигурността и разходите за живот
Кулбергс е на 47 години, занимава се с бизнес и е любител рали пилот. Той пое властта през май, след като предишната коалиция се разпадна заради реакцията си на инциденти с военни дронове, навлезли незабелязано в Латвия. Апаратите бяха украински, но според официални представители Русия е причинила отклоняването им от маршрутите.
В предизборната си кампания премиерът обеща да увеличи възможностите на страната за противодействие на дронове и да запази разходите за отбрана на 5% от брутния вътрешен продукт. Това е едно от най-високите равнища в НАТО.
„Приоритетът според мен, разбира се, е сигурността, сигурността в Латвия“, каза 21-годишната Мегия Нордена от Рига. „А след това… като студентка бих казала подкрепа за студентите, икономиката, както и подкрепа за пенсионерите.“
Съперниците на Кулбергс с прокремълски позиции настояват Латвия да прекрати всякаква помощ за Украйна и да насочи повече внимание към разходите за живот, особено сред рускоезичното малцинство.
„Нашите избиратели искат мир, да спрат да търсят убежища, да не преживяват повече въздушни тревоги“, заяви пред Reuters лидерът на „Суверенна власт“ Юлия Степаненко. „Войната не бива да се насърчава по никакъв начин, включително чрез финансирането ѝ… Украйна трябва да спечели, но чрез мирни преговори.“
Войната на Кремъл в Украйна предизвиква срам или гняв у част от етническите руснаци в Латвия. Други са недоволни от вътрешните политики, които целят да ограничат влиянието им в обществения живот и които мнозина възприемат като дискриминационни.
Латвия има население от 1,9 милиона души. Страната е разположена между Балтийско море и Русия и Беларус на изток. На север и юг са Естония и Литва, нейни съюзници в ЕС и НАТО.
