Докато слабото ливанско правителство търпи атаките на Хизбула, Йерусалим няма друг избор
Коментар
Преговорите с Иран, включително по въпроса за Ливан, са се усложнили до такава степен, че си струва да си припомним как започна войната.
Режимът в Иран, включително Ислямският революционен гвардейски корпус (ИРГК), е авторитарен и беси защитниците на демокрацията в Техеран. Режимът се стреми към регионална хегемония и вижда демократичния Израел като пречка за тази цел. Мюлите и ИРГК са антисемити – стремят се към ядрено оръжие, налагат такси върху международното корабоплаване в Ормузкия проток и поддържат терористични групировки из целия регион.
Иранските пълномощници, сред които най-видно място заема Хизбула в Ливан, нападат американски съюзници, включително Израел и Саудитска Арабия. Атаките срещу Израел са особено жестоки и доведоха до обезлюдяването на еврейски села в близост до Газа и Ливан заради постоянната заплаха от ракети и трансгранични набези.
До 250 000 израелци бяха евакуирани след изненадващото нападение на 7 октомври 2023 г., като между 60 000 и 80 000 от тях – от районите близо до Ливан, след като Хизбула се включи в боевете.
Съединените щати и Израел отвърнаха на удара, като унищожиха голяма част от иранските обекти за разработване на ядрено оръжие, военноморските и военновъздушните му сили, както и много от международните му терористични мрежи. Хамас и хутите бяха неутрализирани, но ИРГК продължава да застрашава корабоплаването в Ормузкия проток.
Хизбула все още е изключително активна в Ливан и на 19 юни предполагаемо уби четирима израелски войници.
Израелското възмездие обикновено е около десет пъти по-жестоко – в случая загинаха 47 ливанци, вероятно включително и цивилни граждани.
Хизбула отдавна се възползва от слабостта на ливанското правителство, за да завземе територии край израелската граница. Израел отговори с военна операция в Ливан и създаде 10-километрова „охранителна“ или „буферна“ зона между Хизбула и Израел. Това отблъсква Хизбула достатъчно далеч от границата, за да не може да обстрелва Израел с противотанкови ракети.
Подобна охранителна зона е създадена от Израел през 1985 г., но той се оттегля от нея през 2000 г. Сега това изглежда като грешка – Хизбула запълва образувалия се вакуум на власт.
Цели 73 процента от израелското население сега подкрепя превръщането на охранителната зона до река Литани в постоянна. На много места тя би надхвърляла приблизително 10-километровата зона, която е в сила понастоящем. С усъвършенстването на оръжейните технологии на Хизбула тази зона вече не е достатъчна. Тя не може да попречи, например, на експлозивните дронове на Хизбула да достигнат израелска територия или да поразят израелски войници в рамките на зоната.
В крайна сметка Израел най-вероятно ще бъде в безопасност едва когато мрежите на Хизбула в целия Ливан, включително в Бейрут, бъдат разоръжени и демобилизирани.
Охранителната зона и заповедите за евакуация за съжаление доведоха до разселването на около 1 милион ливанци. Това е отчасти в интерес на самото население, а отчасти – за защита на Израел, тъй като ливанските цивилни са живели в бойна зона и несъзнателно са осигурявали прикритие на терористите от Хизбула.
Ако ливанското правителство предприеме мерки и разоръжи Хизбула, каквото искат Съединените щати и Израел и каквото международното право би трябвало да изисква, тези жители биха могли да се върнат по домовете си. Както винаги, необходимо е дееспособно и ефективно правителство, което да защити гражданите си.
Иран се противопоставя на разоръжаването на Хизбула и настоява американско-иранското споразумение да зависи от прекратяването на израелската кампания срещу групировката. Мнозинството от ливанците обаче искат тя да бъде разоръжена. Така Израел всъщност прави услуга на Ливан, като се бори с терористична група, контролираща ключови ливански територии.
В Ливан битува страхът, че Израел всъщност се стреми към териториална експанзия. Да, Израел трябва да създаде охранителна зона между Хизбула и Северна Израел, ако Бейрут не е в състояние да го стори. Окупацията обаче струва израелски животи и уврежда репутацията на Израел в голяма част от света. По този начин сигурността на Израел е пострадала от война, която той не е започнал. Засега Израел не иска компенсация за понесените загуби, макар подобно искане да би било напълно основателно.
Истинската причина за охранителната зона е сигурността. Ако Ливан иска да запази цялата си територия, негова е отговорността да гарантира, че никоя от тях не се използва от терористични групировки като Хизбула за атаки срещу съседни страни. Разоръжаването на Хизбула изисква активна подкрепа и ангажираност от страна на ливанското правителство и е преди всичко отговорност на ливанската армия.
Държавният секретар Марко Рубио преговаря с ливанското и израелското правителство за стартиране на пилотен проект, който би могъл да доведе до поетапно предаване на части от охранителната зона на ливански военни части – с цел да се гарантира, че Хизбула се разоръжава и не може да се превъоръжи впоследствие. Ако пилотният проект проработи, инициативата може постепенно да се разширява, докато цялата охранителна зона бъде върната под контрола на ливанската армия.
Ако Бейрут не успее да се справи с това – което е твърде вероятно – тогава Израел е напълно оправдан да продължи или разшири антитерористичната си кампания в Южен Ливан. Разбира се, много ливанци не приветстват подобно развитие, но те са свободни сами да разоръжат Хизбула, ако са в състояние да го направят.
