Как „Ню Йорк Таймс“ омаловажи зверствата срещу Фалун Гонг в Китай

Getting your Trinity Audio player ready...

Бруталната кампания на Китайската комунистическа партия (ККП) за изкореняване на духовната група Фалун Гонг е една от най-сериозните кризи с човешките права в нашето съвремие. Тя засяга десетки милиони хора и струва милиарди долари. Въпреки всичко, тази проява на студен геноцид остава недостатъчно отразена от световните масмедии. Причината е, че повечето не искат да си навлекат гнева на Пекин, който e една от водещите политически и икономически сили на планетата, но също и един от водещите нарушители на човешките права.

Но докато някои медии просто премълчават какво се случва зад Великата китайска стена, други – като медийният гигант „Ню Йорк Таймс“ в продължение на десетилетия системно омаловажават дългогодишните репресии, на които са подложени милиони мирни симпатизанти на Фалун Гонг в Китай.

За Фалун Гонг

Фалун Гонг, известен още като Фалун Дафа е традиционен китайски метод за самоусъвършенстване на съзнанието и тялото, базиран на три основни принципа – Истинност, Доброта, Търпение. Той е представен публично в Китай на 13 май 1992 г. от неговия основател, г-н Ли Хонгджъ. До 1999 г. привържениците на духовната дисциплина в източната държава наброяват близо сто милиона, което я превръща в най-масовото социално явление на 20-ти век. Те са привлечени от многобройните здравословни, психически и морални ползи от практикуването на духовния метод.

Изплашен от огромната популярност на Фалун Гонг, тогавашният ККП лидер Дзян Дзъмин слага на 20 юли 1999 г. началото на брутална кампания на преследване на неговите последователи, с цел унищожаване на практиката. То включва незаконни арести, варварски изтезания, тормоз, клеветническа пропаганда и дори насилствено отнемане на органи от живи практикуващи. Създадена е специална институция Управление 6-10, упълномощено с всякакви извънзаконови мерки да репресира симпатизантите на Фалун Гонг физически, социално и финансово.

Въпреки че преследването в Китай продължава и до ден днешен, понастоящем Фалун Гонг се практикува в над 100 държави по света, включително и в България, а ученията на практиката са преведени на 52 езика, включително и на български.

Скорошната дата 13 май, която се чества като Световен ден на Фалун Дафа, даде повод не само отново да насочим вниманието си към зверствата на ККП, но и да отбележим, че онези, които ги прикриват са съучастници и носят не по-малко вина за изгубените невинни животи. Когато една огромна медия като „Ню Йорк Таймс“, която достига до стотици хиляди читатели пренебрегва или изопачава факта, че мирни, аполитични хора в Китай, чиято единствена цел е да живеят в хармония с принципите Истинност, Доброта и Търпение са подложени на лишаване от свобода, робски труд, изтезания и смърт – тя се превръща в помощник на ККП в преследването на 100 милиона китайски граждани.

Докладът на Фалун Дафа Инфоцентър

Ето защо базираната в САЩ организация за защита на човешките права Фалун Дафа Инфоцентър (Falun Dafa Infocenter) се заема да направи подробен анализ на начина, по който „Ню Йорк Таймс“ е засилил пропагандата на ККП, разпространявайки я на Запад. Мисията на Инфоцентъра е да разясни истината за Фалун Гонг и да даде глас на милионите преследвани негови симпатизанти в Китай.

При събирането на информацията за анализа, Фалун Дафа Инфоцентър е използвал предимно базата данни от статии на „Ню Йорк Таймс“, взети директно от уебсайта на вестника за периода от 1999 до 2024 г. Всяка цитирана статия включва детайли, като заглавия, автори, резюме, дата, раздел, страница, авторски ред, URL адрес на статията и пълния текст.

Подробното проучване на Инфоцентъра, което анализира 159 статии на „Ню Йорк Таймс“ за гореспоменатия период стига до няколко основни заключения:

1. Масово изопачаване на фактите. „Ню Йорк Таймс“ – медия, която е част от живота на много американци; медия, която определя дневния ред и общественото мнение, съществено и безотговорно е изопачавала историята на Фалун Гонг, както по отношение на естеството на практиката, така и на обхвата на преследването. Това е един от най-значимите пропуски в международната журналистика през последните 25 години, с широкообхватни последици за хората в Китай и по света.
2. Чести неточности. Отразяването на Фалун Гонг от „Ню Йорк Таймс“ е изпълнено с фактически грешки. Те варират от безобидни твърдения до зловредни определения, които подклаждат омраза към духовната група. Направената от медията характеристика на ученията и философията на Фалун Гонг е предимно неточна и негативна, често следвайки наратива на ККП. Изграденият от „Ню Йорк Таймс“ имидж на Фалун Гонг е в противоречие с истинския живот на практикуващите и оценките на експертите по китайска религия.
3. Следва тактиката на ККП относно преследването. Още от самото начало „Ню Йорк Таймс“ отдава ясно предпочитание на китайските правителствени източници, когато отразява унищожителната кампания, която ККП започва на 20 юли 1999 г. Медията безкритично повтаря и субективно интерпретира ключови аспекти от преследването. Тази тенденция продължава, дори когато твърденията на „Ню Йорк Таймс“ противоречат на собствените по-раншни публикации на медията или на новопоявили се разкрития на правозащитни активисти.
4. Мълчание относно преследването на Фалун Гонг. През последните две десетилетия „Ню Йорк Таймс“ запазва изключително мълчание относно жестокостите срещу практикуващите Фалун Гонг, включително насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта. Колкото и невероятно да звучи, от 2016 г. насам масмедията не е публикувала нито една новина, фокусираща се върху погазването на човешките права на практикуващите Фалун Гонг в Китай, въпреки че то дори надхвърля границите на източната държава. Медията игнорира изключително важни доклади на правозащитни групи, доктори, НПО, включително заключенията на китайския Трибунал в Лондон през 2019 г., който потвърждава насилственото отнемане на органи в Китай. „Ню Йорк Таймс“ също така пренебрегва настоящи, известни случаи на присъди и смърт зад решетките на Фалун Гонг практикуващи. Най-малко един бивш журналист на „Ню Йорк Таймс“ е разкрил, че му е било забранено от редакторите да разследва злоупотреби с трансплантация на органи срещу практикуващи Фалун Гонг и други затворници на съвестта в Китай.
5. Контраст с други медии. Отразяването на кризата с човешките права на симпатизантите на Фалун Гонг в нейния зараждащ се етап в Китай е значително по-различно на „Ню Йорк Таймс“ от това на други големи медии. Докато „Ню Йорк Таймс“ се фокусира върху изопачаването на философията на Фалун Гонг и заздравяване на връзките с комунистическия режим, медии като „Уолстрийт Джърнъл“ и „Вашингтон Поуст“ публикуват новаторски разследвания и удостоена с награди журналистика за жертвите на преследването, характера на репресивната кампания и противоречията в пропагандата на режима срещу Фалун Гонг. А ако погледнем към по-скорошната 2019 г., гиганти като „Гардиън“ и „Ройтерс“съобщиха за констатациите на Китайския трибунал, които „Ню Йорк Таймс“ премълча.
6. Контраст с отразяването на уйгури и тибетци. Мълчанието на „Ню Йорк Таймс“ относно Фалун Гонг е още по-явно, когато се сравни с отразяването на потъпкването на човешките права на други религиозни и етнически групи в Китай. Става думи за уйгури и тибетци, чиито брой е много по-малък от общността на Фалун Гонг в Китай. От 2009 г. насам медията е публикувала стотици статии, включително журналистически разследвания и симпатизиращи профили на уйгурски и тибетски затворници, както и десетки статии от учени и членове на тези общности. За разлика от тях, „Ню Йорк Таймс“ е публикувал само 7 истории за преследването на Фалун Гонг и нито една статия от практикуващ Фалун Гонг.
7. Изопачаването се увеличава с течение на времето. През последните години отразяването на преследването на Фалун Гонг от „Ню Йорк Таймс“ става още по-проблематично. Наред с пълното мълчание по темата, няколкото статии, публикувани за Фалун Гонг, са открито враждебни и насочени към организации, основани от практикуващи. Тези негативни публикации повтарят предишни неточности, включват нови и на практика обслужват целите на ККП да клевети духовния метод и да пречи на критиците на ККП.
8. Изгубени животи и пропуски в информацията. Изкривеното отразяване на фактите от „Ню Йорк Таймс“и скандалното отношение към практикуващите Фалун Гонг като към „недостойни жертви“ е допрнесло за това, извършителите да останат безнаказани и е отнело от техните жертви възможността да получат жизненоважна международна подкрепа. Това несъмнено е довело до по-големи страдания и загуба на животи в континентален Китай. Като се има предвид, че кампанията на китайския режим срещу Фалун Гонг е тясно свързана с интернет цензурата, следенето на населението, принудителния труд и погазването на върховенството на закона в Китай, то мълчанието на „Ню Йорк Таймс“ за зверствата срещу практиката е лишила политици и бизнеси от критична информация за реалната ситуация в днешен Китай.
9. Кой има полза от публикациите на „Ню Йорк Таймс“? Единственият, облагодетелстван от журналистиката на „Ню Йорк Таймс“ е китайският комунистически режим, позволявайки му още по-безочливо да преследва Фалун Гонг и да прикрива репресиите срещу неговите последователи. Заедно с това тя поднася фалшива достоверност на пропагандата срещу Фалун Гонг в страната и в международен аспект.

Пълният анализ на Фалун Дафа Инфоцентър за разрушителната журналистика на „Ню Йорк Таймс“ по отношение на Фалун Гонг можете да прочете тук.

История на прикриване на зверства

„Ню Йорк Таймс“ има история на прикриване на злодеи.

В своята книга „Погребани от „Ню Йорк Таймс: Холокоста и най-важният вестник в Америка“ (Buried By The Times: The Holocaust and America’s Most Important Newspaper), Лора Леф, професор по журналистика и бивш репортер в „Уолстрийт Джърнъл“ и „Маями Хералд“ критикува начина, по който „Ню Йорк Таймс“ отразява събитията по онова време. Въпреки че медията публикува близо 1200 истории за Холокоста по време на Втората световна война, само 26 от 24 000 статии на първа страница се фокусират върху Холокоста и много от тях не съобщават за репресиите на нацисткия режим срещу евреите.

От дълго време противоречия предизвиква и наградата „Пулицър“ за журналистика, която главният кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ в СССР Уолтър Дюранти получава през 1932 г. Това става по време на смъртоносния глад, предизвикан от режима на Сталин през зимата на 1932-1933 г. Само в Украйна „голодоморът“ отнема близо 4 милиона живота заради налудничавите производствени изисквания на Сталин, който експроприира цялото налично зърно и добитък. Съучастници в този ужас са базираните в Москва западни журналисти, един от които е Уолтър Дюранти, който открито лъже за събитията и умишлено подвежда своите читатели.

Изглежда, че „Ню Йорк Таймс“ отдавна се е позиционирал на страната на злото, достигайки своя апогей, когато става съратник на ККП в най-дълготрайното и жестоко преследване на най-голямата духовна група в модерната история.