|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Пекин предостави подробности, които потвърждават разказа на човек, преживял насилствено отстраняване на части от черен и бели дробове
Китайският режим неволно се призна за виновен в насилствено отнемане на органи, опитвайки се да дискредитира първия проговорил за трансплантационната индустрия на Китай, твърдят наблюдатели по правата на човека.
В рядко срещан публичен отговор редица китайски държавни медии и полицейски бюра публикуваха дълга статия, в която нападат практикуващия Фалун Гонг, понастоящем в САЩ, който преди седмици публично разказа как са били отнети части от черния и белите му дробове, докато е бил в китайски затвор заради духовните си убеждения.
59-годишният Чън Пей Мин е бил подложен на шестгодишни изтезания, докато е бил задържан в комунистически Китай заради практикуването на Фалун Гонг – традиционно духовно учение, базирано на добродетелите Истинност, Доброта, Търпение, което Пекин се опитва да премахне чрез комбинация от пропаганда, заплахи и изтезания през последните 25 години.
Чън разказва, че в затвора надзирателите са го наливали насила с висококонцентриран солен разтвор, връзвали са го с вериги и са го разтягали почти до краен предел, а гениталиите му са били подлагани на непрекъснати електрошокове – същите злоупотреби, за които съобщават много лишени от свобода практикуващи Фалун Гонг.
Според разследвания на базирания в Лондон Китайски трибунал, затворените практикуващи Фалун Гонг са най-големият източник на органи, които захранват държавната трансплантационна индустрия за принудително отнемане на органи в Китай.
Невероятното оцеляване на Чън Пей Мин
През ноември 2004 г., по средата на осемгодишната си присъда, Чън решава да предприеме драстични действия, за да протестира срещу безмилостното насилие: казва, че е погълнал тъп пирон и малко ръждясало острие.
Затворническите пазачи веднага нахлуват в стаята, повалят го и го отвеждат в болницата. В болницата пазачите изискват той да подпише документи за съгласие за операция. Когато отказва, шестима пазачи го приковават и го упояват.
Той идва в съзнание три дни по-късно, прикован с белезници към болничното легло с 35-сантиметров разрез около лявата си гръд. След това Чън е изпратен обратно в затвора.
Шестнадесет месеца по-късно, през март 2006 г., той внезапно е отведен в болницата отново, казано му е, че трябва да се подложи на високорискова операция с висока смъртност, защото е погълнал друго острие – което той не е направил.
В този момент Чън е сигурен, че този път възнамеряват да го убият и търси начин да избяга. Той се възползва от възможността, когато пазачите заспиват, и успешно избягва.
Оказва се, че това е било само дни преди първите информатори да потърсят The Epoch Times с истории за отнемане на органи, извършвани тайно в китайски държавни медицински заведения. Чън си спомня, че чувайки тези репортажи, потръпнал от страх при мисълта какво е можело да му се случи.
След като успява да избяга от Китай, той преминава през множество медицински прегледи. Трима медицински експерти от Съединените щати и Тайван потвърждават, че част от черния и белите му дробове са хирургически отстранени.
Като първия известен оцелял от тези престъпления, Чън решава, че е готов да разкаже историята си.
ККП призна повече от предвиденото
Широкоразпространената статия, с която китайският режим отговори на обвиненията на Чън, не коментира това, което е претърпял. Вместо това тя критикува юлската му пресконференция като провеждаща се в „ниска, тясна“ стая, отрича принудителното отнемане на органи като „слух“, който „западните антикитайски сили“ разпространяват и твърди, че операцията на Чън е целяла отстраняване на острието и пирона.
Въпреки отричането, режимът май призна повече от предвиденото.
Нина Шиа – директор на Центъра за религиозна свобода в Института Хъдсън, заявява, че статията на ККП всъщност предоставя доказателства за историята на Чън, които преди това не е имала.
„Как разбрах, че е бил затворник? Не знаех това. Нямах доказателства за това. Не мисля, че и той имаше доказателства за това, но те ни дадоха доказателства за това“, казва Шиа пред The Epoch Times.
Според нея статията също така е помогнала да се потвърди, че Чън е бил изпратен в затвора заради убежденията си; че е бил отведен в болницата; че операцията наистина се е състояла и е довела до белега.
Нещо повече, ККП е нарушила модела си просто да издава общи, цялостни отричания – знак, че те считат случая за достатъчно сериозен, за да заслужава конкретен коментар, заявява Робърт Дестро, който е помогнал на Чън да избяга в Съединените щати, когато е бил помощник-секретар на държавата за демокрация, човешки права и труд.
„Изумен съм, че изобщо има някакъв официален отговор“, заявява той пред The Epoch Times.
„Както бихме казали ние, юристите, това е признание против собствения интерес“, заявява той, визирайки случаите, когато някой прави изявление извън съда, което може да бъде използвано срещу него като доказателство.
Шиа добавя, че статията сигнализира, че китайските власти са „в отбранителна позиция“. Според нея е показателно, че отричанията се правят от органите за обществена сигурност, а не от медицинските власти, и че операцията е била извършена против волята му.
„Това е почти признание, че те са били замесени в това“, казва тя. „Да имат този странен отговор, този наистина уличаващ отговор … че той наистина е бил затворник, че наистина е бил в болница, че наистина е бил подложен на операция без негово съгласие – това е уличаващо.“
Както е типично за такива материали, статията не носи име на автор, нито е цитиран директно някой, който би бил запознат със случая на Чън. Единственият източник, който статията цитира във връзка с Чън, е неуточнен „съответен отдел“.
Дейвид Матас, канадски адвокат по правата на човека, който разследва принудителното отнемане на органи в Китай от 2006 г., заяви, че статията не е нищо повече от „рециркулация на старата им пропаганда“.
„Едва ли има изречение там, което да е точно или да има някакъв смисъл“, каза той пред The Epoch Times. „По същество няма нищо.“
Той отбеляза, че статията се основава на погрешно характеризиране на Фалун Гонг и очерняне на хората, които говорят открито. Например сър Джефри Найс, уважаван адвокат и съдия, който е председателствал Независимия Китайски трибунал и който също е разследвал нарушенията на човешките права срещу уйгурите в Синцзян, в статията се превръща в „опитен британски специален агент“, който е прекарал кариерата си в „измисляне на фалшиви обвинения, базирани на западни геополитически цели“.
Матас нарече атаката срещу личността на Найс „смешна“.
„Реалистично погледнато, Комунистическата партия е много по-вредна за Китай, отколкото хората, които казват истината за Китай“, заяви Матас. „Именно Комунистическата партия е замесена в масовото гладуване, Културната революция и клането на площад „Тиенанмън“, в репресиите в Тибет, Синцзян и Хонконг.“
„Комунистическата партия е антикитайска и тя прикрива собствените си злодеяния, прехвърляйки собствените си грешки на други.“
Безсмислена операция
Според Торстен Трей, директор на групата за медицинска етика „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“, медицинските процедури, през които е преминал Чън, поставят под съмнение китайския отговор.
„Вижда се, че това е откровена лъжа“, заяви той пред The Epoch Times.
Когато някой погълне чуждо тяло, лекарите обикновено извършват ендоскопия, за да изследват вътрешните органи на човек. Това е често срещано явление и в Китай. В болница в град Сиан в Централен Китай между 2011 г. и 2020 г. са постъпили около 600 пациенти за отстраняване на погълнати чужди тела. Ендоскопията е била успешна в 99,5% от случаите, включително някои, включващи остриета и други остри предмети.
В случай като този на Чън ендоскопията би била първият избор, казва Трей. Дори и да се наложи операция, тя няма да изисква вида на процедурата, на която е бил подложен Чън.
„Защо ще премахват част от белия дроб? Защо да премахват част от черния дроб? Това е безсмислено“, заяви Трей.
Дори ако са смятали, че е жизненоважно да отворят стомаха му, за да извадят предметите, биха го направили отпред, а не отстрани, добавя той.
„Не бихте минали през областта на белия дроб, за да извадите това.“
Все още не е ясно защо китайските лекари са отстранили само части от органите на Чън по време на първата операция и са го оставили жив. Обикновено в Китай отстраняването на органи е и форма на екзекуция, което е причината никога досега да не е имало оцелял, който да свидетелства.
Според предположенията на Трей, болницата може да е експериментирала или обучавала лекарите в областта. Може да са проучвали различна хирургична техника или да са правили изследвания върху тъкани на органи.
Уенди Роджърс, професор по клинична етика и председател на консултативния комитет на Международната коалиция за прекратяване на злоупотребите с трансплантации в Китай (ETAC), преди това е казвала, че частично отстраняване на черен дроб може да се извърши, когато реципиентът е дете.
Матас заяви в предаването „American Thought Leaders“ на EpochTV , че всичко това е възможно, но в крайна сметка „Наистина е работа на китайското правителство или болницата да обяснят какво са правили.“
Трей пък, отбелязвайки хронологията на събитията, се запита дали китайските власти са разбрали за опита на информаторите да оповестят престъплението и „са искали да приключат недовършените работи“, като върнат Чън в болницата, за да го убият.
Какво се случва сега?
Днес Чън се движи и говори нормално, но казва, че от случилото се в болницата, той вече не е същият човек.
„35-сантиметровият белег от лявата ми страна пулсира с всеки удар на сърцето ми“, споделя той на събитие за пресата на 3 септември, като отбеляза, че се затруднява да диша през нощта.
Той настоява международната общност да окаже натиск върху Пекин да отвори затворите и болниците за независимо разследване от външния свят.
Организаторите на събитието споделиха подкрепящо послание от републиканеца Гас Билиракис (R-Fla.), който заяви, че „отвратителната практика“ на насилствено отнемане на органи дълго време е била замитана „под килима“ и заслужава по-решителни действия от страна на Съединените щати.
„Никой човек не трябва да бъде сплашван, принуждаван да напусне родината на предците си, да бъде затварян или убиван заради убежденията си“, се казва в изявлението му.
Матас изчислява, че ККП може да печели до 9 милиарда долара годишно от принудителната търговия с органи.
За бившия конгресмен Франк Улф, който е служил 34 години в Конгреса и два мандата в Комисията на САЩ за международна религиозна свобода (приключвайки през май), въпросът е достатъчно ужасяващ независимо от мащаба.
„Ако един човек преживее това – Можете ли да си представите брат ви или майка ви, или баща ви … да им вземат сърцето, или роговицата, или бъбрека? Това е голям бизнес и трябва да спре“, заяви той пред The Epoch Times.
Това, което се е случило на Чън, е „отвратително“, заявява Шиа. „Той е преминал през ада и се е върнал“, каза тя и добави, че Чън е бил „щастлив, че е запазил живота си“, защото неизвестен брой други не са успели.
Шиа и Дестро намират за окуражаващо да видят членове на Конгреса, предприемащи стъпки за ограничаване на злоупотребата. Камарата на представителите през юни прие Закона за защита на Фалун Гонг, призоваващ за край на преследването на Фалун Гонг и налагащ санкции на тези, замесени в принудителното отнемане на органи. С оставащите дни от законодателната сесия на Конгреса, Дестро се надява Сенатът да успее да го приеме също.
„Нека имаме малко морална смелост и да се опълчим“, заяви Дестро.
