Каупо Розин, ръководител на естонската служба за външно разузнаване, заяви, че руснаците искат преговорите с Киев да се проточат, защото смятат, че „времето работи за тях“
Русия се преструва на заинтересована от мирни преговори за Украйна, но все още счита Съединените щати за своя „основен глобален противник“ – това заяви във вторник естонската служба за външно разузнаване Valisluureamet в годишния си доклад.
Според доклада Кремъл се е опитвал да представи европейските държави като по-враждебни спрямо Русия, отколкото Вашингтон. Москва е дала указания на руските държавни институции „да демонстрират откритост и готовност за сътрудничество“ със САЩ.
„Въпреки това политиката на Русия спрямо Съединените щати остава фундаментално непроменена“, се казва в доклада. „Москва продължава да разглежда Вашингтон като своя основен глобален противник, като смята, че интересите им се сблъскват в няколко региона – Близкия изток, Латинска Америка и Южен Кавказ.“
„В главата си [руският президент Владимир Путин] все още мисли, че може реално да постигне военна победа в [Украйна] в даден момент“, каза генералният директор на външната разузнавателна служба Каупо Розин в естонската столица Талин във вторник.
Естония е бивша съветска република с голямо етническо руско малцинство, която се присъедини към НАТО през 2004 г. Страната силно подкрепя Киев от началото на конфликта през февруари 2022 г.
Тя е сред най-активните поддръжници на превъоръжаването срещу руската заплаха. През януари 2025 г. естонският министър-председател Кристен Михал беше сред първите лидери, които се ангажираха да изпълнят искането на американския президент Доналд Тръмп страните от НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана.
„Знаем, че Русия е силно загрижена за така нареченото европейско превъоръжаване, което възприема като бъдещо предизвикателство“, каза Розин.
Според него Кремъл работи с „други групи, които са готови да промотират руските интереси и наративи, за да забавят или спрат Европа в тази посока“.
Розин подчерта, че Европа трябва да инвестира в отбрана и вътрешна сигурност, за да бъде принудена Русия да направи извода, че няма шанс в конфликт с НАТО.
Откакто Естония се присъедини към НАТО през 2004 г., стратезите по отбраната си задават въпроса дали Съединените щати биха влезли във война или изстреляли ядрени ракети, за да защитят град Нарва, в който живее голяма етническа руска общност.
Миналата година, когато Франция предложи да замени американския ядрен чадър над Европа със собствения си, Атила Демко, експерт по политика за сигурност от Унгария, заяви пред The Epoch Times: „Можем да зададем същия въпрос: ‘Биха ли Великобритания и Франция рискували ядрена война заради Нарва?'“
Русия ще „засили военното си присъствие“
Розин заяви: „Знаем, че Русия планира да увеличи военните си възможности в бъдеще, което ще засили военното присъствие и разполагането по балтийските, финландската и норвежката граница“.
Той обаче призна, че понастоящем няма признаци Русия да има намерение да нападне която и да е държава членка на НАТО.
Според Розин Русия е готова да позволи преговорите за конфликта в Украйна да се проточат безкрайно, защото руският президент Владимир Путин и висшето ръководство „все още смятат, че времето работи за тях“.
Той добави, че Кремъл също така е заинтересован от подобряване на отношенията със Съединените щати с надеждата да облекчи икономическите санкции срещу Москва и „да получи допълнителен кислород за икономиката си“.
Относно руската икономика той каза: „Кога ще дойде точката на пречупване? Трудно е да се оцени или предвиди. Но виждам, че в момента траекторията е в много добра посока.“
Докладът посочва, че амбицията на Кремъл е да възстанови двустранните отношения с Вашингтон и да постигне споразумение, което би „формализирало поражението на Украйна“.
Страх от дронови атаки
Макар естонците да не вярват, че са под непосредствена заплаха от Русия, те заявяват: „В случай на конфликт държавата трябва да бъде подготвена да се бори с противник, използващ голям брой безпилотни системи [дронове] на стратегическо, оперативно и тактическо ниво на суша, във въздуха и на море, едновременно на цялата територия на Естония“.
През март 2025 г. Естония заедно с Полша, Литва и Латвия обяви планове за оттегляне от международната конвенция, забраняваща противопехотните мини, поради „значително увеличената“ заплаха от Русия, с която и четирите споделят граница.
Докладът на Valisluureamet също така посочва, че Китай разглежда Русия като потенциален източник на енергия в случай на конфликт в Тайван, водещ до морска блокада.
„Струва си да се отбележи, че отклоняването от принципите на основана на ценности външна политика служи еднакво на интересите както на Китай, така и на Русия: всякакви отстъпки, направени на Русия, по същество биха подхранили и глобалните амбиции на Китай“, се казва в доклада.
The Epoch Times се свърза с руското Министерство на външните работи и Държавния департамент на САЩ за коментар, но не получи отговор до момента на публикуване.
Associated Press и Reuters допринесоха за този материал.
