На 1 юли 2025 година френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин – първия им директен контакт за почти три години, от септември 2022 година. Двучасовият разговор беше инициран от френската страна, като не се обсъждаше възможност за лична среща между двамата лидери.
В телефонния разговор Макрон призова Путин да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна и започването на преговори за прекратяване на конфликта. Канцеларията на Макрон заяви, че „президентът подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Френският президент настоя за „незабавно“ спиране на огъня и старт на същински преговори за край на конфликта.
От руска страна Путин обсъди ситуацията около Украйна и напомни, че конфликтът е пряка последица от политиките на Запада. Той обвини Запада в насърчаване на антируска програма. Според източници Путин е отхвърлил призива за прекратяване на огъня.
Макрон и Путин се договориха да координират подхода си по отношение на Иран. Двамата лидери обсъдиха кризите в Украйна и Близкия изток, както и нарастващото напрежение около иранската ядрена програма. Те се разбраха да поддържат контакт по въпроса за Иран и напрежението в Близкия изток.
След разговора Макрон се свърза с украинския президент Володимир Зеленски, за да го информира за съдържанието на разговора с Путин. Унгарският премиер Виктор Орбан приветства телефонния разговор между двамата лидери.
Разговорът се случва в момент на промени в европейската политика. През март 2025 година Макрон обяви „нова ера“ в европейската сигурност, предлагайки ядрен чадър на ЕС и гаранции за Украйна. Това заявление беше направено в контекста на новата американска администрация на Доналд Тръмп.
Макрон и Путин водеха редовни дискусии в началото на руската инвазия в Украйна, което беше критикувано от някои европейски съюзници. През 2019 година Макрон заяви, че изтласкването на Русия в изолация би било „дълбока грешка“ от страна на Европа.
Решението на Макрон да възстанови контакта с Путин идва в момент, когато лидерите на ЕС не успяха да се разберат за 18-ия пакет санкции срещу Русия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че европейските съюзници ще въведат „значително затягане на санкциите“ срещу Русия, ако президентът Путин не се съгласи на примирие.
ЕС подготвя забрана за вноса на руски газ след края на 2027 година, с правни мерки, които да гарантират, че планът няма да бъде блокиран от Унгария и Словакия. Позициите на европейските държави спрямо Русия се различават значително – докато Полша и страните от Балтика настояват за твърда позиция, Унгария и частично Франция търсят диалог.
