През месец април 2023 г. непреходното класическо произведение празнува 80-и рожден ден
Le Petit Prince (от френ. „Малкият принц”) с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери е повест, публикувана за първи път на 6 април през далечната 1943 година. Преведена на 180 езика, със световни продажби в над 50 милиона копия, адаптирана за опера, театър и балет, „малката” книжка се превръща в абсолютна класика. Непреходна по своята значимост и въздействие, тя е подходяща както за деца, така и за възрастни.
Авторът написва книгата при едно свое пребиваване в хотел в Ню Йорк през 1942 г., като още на следващата година излиза първото издание в столицата на САЩ. Сюжетът на книгата е неопределен и до този момент не е познат в литературния жанр. Тя е поетично-философски разказ, като изключително умело вплита така наречените вечни теми като приятелството, любовта, смъртта и смисъла на живота.
Кое прави тази на пръв поглед толкова малка книжка толкова ценна и актуална за всеки момент от живота на всички нас. Това, че в нея се съдържат непреходни принципи за човешките добродетели, философски съждения и безценни житейски уроци.
В книгата главният герой Малкият принц се среща с различни персонажи, но има някои, които са незабравими и силно въздействащи.
Най-запомнящата се и вдъхновяваща среща е тази на Малкият принц с неговата роза. Той открива своята роза сред много други и думите, изречени от лисицата, друг забележителен герой от романа, по повод тази среща, остават незабравими:
Най-хубавото се вижда само със сърцето – най-същественото е невидимо за очите.
От тези думи малкото момче ще извлече безброй безценни поуки. Той ще научи – ще научи и нас – какво означава „да опитомиш”, „да бъдеш търпелив” и да бъдеш отговорен за съществото, „което си опитомил”. Изграждането на приятелство в най-чистата му форма е едно от „най- видимите” послания.
Липсата на смърт – и елиминирането на всеки страх от нея, също е едно от най- запомнящите се прозрения на главния герой. Малкият принц позволява да бъде ухапан от змията и твърди, че дори да изглежда мъртъв – той няма да е.
Вечно „жив” ще остане в сърцата на малки и големи този чудат златокос мъник. Всеки читател сам може да открие своите истини в тази приказна книга. Те са безброй, а кой колко ще намери за себе си, зависи от това, колко е отворено за тях сърцето му.
Важно е класическите произведения да останат непокътнати от нашата човешка намеса във времето, особено сега, когато непреходни ценности се подменят с други. Надяваме се Малкият принц, да избегне съдбата на героите на Агата Кристи и да остане така чист и наивен по детски. Вярваме, че Малкият принц може да научи нас и децата на нашите деца на всичко добро, „невидимо за очите“.
Важно е често да си припомняме неговите съвети и прозрения, като не забравяме да запазим детето в себе си, защото:
Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.
