Класиката и духовността доминират над модернизма
Заемам мястото си в Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“ със свито сърце – с присъствието си ще толерирам изопачаването на световната литературна класика, мисля си, защото „по текстове на Иван Тургенев“ за мен означава това.
Не размишлявам дълго – светлините изгасват и премиерното представление на „Музиката на лицето“ започва.
От страниците на праведно духовно учение сякаш се появява първата героиня – на прага на човешкия свят я питат готова ли е да загуби паметта си, да рискува вярата си, да се изправи пред трудности, страдания и изпитания, пред унижения. „Готова съм“, се чува, вратата се отваря, един глас от отвъдното я нарича глупава, друг – светица, и героинята заживява сред човешките същества.
Следват сцени в нашето измерение. Сценографията е ултрамодерна. Жени играят мъжки роли. Защо, питам се, не се противя? Нима не прочетох Глава XI от книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“ – „Оскверняване на изкуствата“? Ето защо: класическият текст на Тургенев и сонатата на Клементи, брилянтно изпълнявана на пиано от нашата героиня, влязла без страх в човешкия свят, са толкова силни, че доминират над всичко модернистично. Опасенията ми се оказват напразни – класиката изпълва пространството с достойнство и осветява съзнанията ни. Философията в ранната поетика на Тургенев въздига мисленето, припомняйки елегантните маниери на добрата комедия и подканяйки ни да изпитаме състрадание към себе си и към другите.
За всичко това е необходима отлична актьорска игра – поднасят я три млади и талантливи актриси: София Бобчева, Василена Винченцо Коломец и Валерия Василенко.
Краят на представлението ни връща към страниците на праведното духовно учение, за да погледнем отгоре Земята, обвита в гъста мъгла, формирана може би от човешки грях, да погледнем човешкия род от висина и да получим отговор на вечно стоящия пред нас въпрос: какъв е смисълът на живота ни в този свят и как трябва да го изживеем, за да се завърнем там, откъдето е произлязла същността ни?
Постановъчен екип:
Драматургична версия: Стилиян Петров и Майа Праматарова
Режисьор: Стилиян Петров
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Композитор: Петър Керкелов
Превод и драматург на постановката: Майа Праматарова
