Министерството на земеделието и храните очаква фондът да стартира декември т.г., като финансирането му ще е удържане на 1,5% от директните плащания в сектор „Растениевъдство“
В рамките на тематична работна среща на 24 юли Министерството на земеделието и храните (МЗХ) представи за първи път цялостна концепция за създаване, функциониране и управление на Взаимоспомагателен фонд – иновативен инструмент за подкрепа на земеделските производители при управление на рискове, произтичащи от климатични и природни бедствия.
Очаква се фондът да започне дейност през декември 2025 г., като финансирането му ще се осъществява чрез удържане на 1,5% от директните плащания в сектор „Растениевъдство“. Министърът на земеделието и храните, д-р Георги Тахов, подчерта значимостта на инициативата, като отбеляза, че въпреки първоначалния скептицизъм, екипът на министерството е успял да разработи структурирана и правно обоснована концепция, която поставя България сред малкото държави в ЕС, предприели подобна стъпка.
Концепцията предвижда изграждането на фонд в рамките на Държавен фонд „Земеделие“, с ясно дефинирана организационна структура, включваща Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи за оценка на щети. Индикативният годишен бюджет на фонда възлиза на 24,5 млн. евро, като финансирането ще бъде разпределено между фермерски вноски (44,9%), национално съфинансиране (44,9%) и средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (10,2%).
Фондът ще предоставя компенсации при загуби над 20% от доходите на земеделските стопанства, причинени от неблагоприятни климатични събития като суша, слана, измръзване, проливни дъждове и градушки. Размерът на компенсацията ще зависи от наличието на застраховка – до 80% при наличие и до 40% при липса на такава.
Предвиждат се два приема годишно за подаване на заявления – след 15 юни и след 15 октомври, като бюджетът ще бъде разпределен в съотношение 70:30 между първия и втория прием.
По време на срещата бяха представени и добри европейски практики за адаптация към климатичните промени, включително инвестиции в напоителни системи, противоградни технологии, устойчиви сортове и минимални почвени обработки. Според доклад на Европейската инвестиционна банка, загубите от климатични събития в ЕС могат да достигнат до 90 млрд. евро годишно, като България е сред най-засегнатите страни по отношение на вариациите в добивите.
В заключение, участниците в работната среща изразиха подкрепа за представената концепция, която предстои да бъде усъвършенствана чрез допълнителни консултации със земеделския сектор и съгласуване на необходимите нормативни промени. Очаква се тя да бъде ключов елемент в четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.