Ник Марсел Тенкони е роден през 1984 г. в семейство с италиански корени. От февруари 2025 г. е избран за лидер на UKIP, в чието ръководство е от юни 2024 г. Той ръководи и гражданското движение Turning Point UK. Тенкони организира обучения за здравословен начин на живот. Първата му обществена изява е като доброволец за Украйна през 2023 г., където занася хуманитрарна помощ. Като ръководител на Turning Point UK той организира улични протести срещу бар, където е имало събития с драг кралици, както и контра протести срещу маршовете за солидарност с Палестина. Става заместник председател на UKIP през май 2024 г. и подкрепя партията на Найдъл Фараж Reform UK на парламентарните избори през юли 2024 г. В разговора си в подкаста на Лайъм Тъфс от януари 2025 г. той споделя възгледите си за проблемите на британското общество в момента и как вижда решенията за тях.
Кога решихте, че трябва да се занимавате с политика?
През 2019 г. видях как хората се подчиняваха на правителството като леминги. Аз не можех по този начин. Винаги е имало хора, които горят за свободата и за истината – просто така са устроени. През 2021 г. стах част от Turning Point – UK. Те произлязоха от американската организация Turning Point – US, и са единствената реално консервативна гражданска организация в Обединеното Кралство. Те са противопоставят на лявото движение, което индоктринира младите ни хора с комунизъм и ги отдалечава от християнството.
Вие защитавате работническата класа.
Баща ми имаше собствен бизнес. И като семейство ние винаги сме се асоциирали с нормалните трудови хора. И в последните десет години това, което виждам като политика на правителството е да потиска и ограничава свободите на работещите хора до степен да ги унищожи. Защото работещите хора са тези, които строят нашите пътища, нашите училища, нашите църкви. А правителствените чиновници, снобите, те презират работещите хора. Аз просто уважавам хората, които се трудят, за да имат добър живот, макар да идват от по-бедни семейства. Тоест аз нямам предпочитание към работническата класа. Просто си давам сметка колко е важно да имаме собствена индустрия и да градим държавата със собствените си ръце. Именно тези работещи хора пострадаха най-много от пакистанските банди, които са оставени да върлуват свободно из нашата страна. Те бяха най-засегнати от новото данъчно бреме на правителството. И те са тези, от чиито пари храним имигрантите на социални помощи. И когато се опитат да протестират за това, правителството ги кара да мълчат. Те имат пълното право да се чувстват предадени от собственото си правителство. Затова ние, политиците сме им длъжни. И трябва да им покажем, че сме готови да поправим грешките си от миналото.
Има ли някакви ваши грехове, за които левите медии могат да се хванат?
Имаше един побой, в който исках да защитя свой приятел. Беше самозащита. Но съдията ме осъди да платя глоба и аз я платих. Не съм лежал в затвора.
Кои според Вас са най-големите заплахи пред обществото ни?
Ислямизацията, комунизма, либерализма, материалистическия атеизъм, апатията, равнодушието и дупките по пътищата.
И кое от тях бихте сложили на първо място?
Либерализмът. Той поражда апатия. И безразличие. Дегенерация. Страх. Страхът е навсякъде. Или ти контролираш страха, или страхът контролира теб. Страхът ни праща в будна кома. И ние сме били в нея 40 години. Сега малко по малко се събуждаме. И не харесваме каквото виждаме в общността си. Либерализмът като идеология е напълно провален. Либерализмът като индивидуална свобода в противовес на общността. Защото не може всичко да е разрешено. Не може момичета, които публично отправят предизвикателства, че ще спят с 1000 мъже за 24 часа, да бъдат приемани като нещо нормално. Индивидуалната свобода има граници. Тя не бива да заплашва интегритета на обществото. Защото момичета, които се държат по този начин, разрушават моралните норми на обществото ни, което се е съхранило като такова. Не може постоянно да обръщаме другата страна, а отсреща да има всевъзможни изстъпления. Прошката е само за онези, които чувстват срам. Ние сме християнска държава – 26 милиона протестанти и 4 милиона католици. Трябва да започнем да изобличаваме злото. Не да обвиняваме мъжете – а да изобличаваме злото в самия му корен. Защото това е проблемът на английското общество – бяхме толерантни към злото твърде дълго. И така либерализмът си проби път в институциите ни и в цялото ни общество.
Какво бихте казали, че отличава UKIP на Ник Тенкони от останалите английски политически партии?
Самият аз като лидер на тази партия съм абсолютно изключение от правилото. Обикновено политиците в Англия идват от високата средна класа и висшата класа. Аз съм съвсем обикновен човек, семейството ми е с италиански корени и винаги сме работили здраво, за да имаме приличен живот. Второ, ние сме прозрачна партия. Говорим нещата директно, говорим за проблемите на хората директно. Те това и искат да чуят – че някой забелязва проблемите им и има желание да ги реши. И още нещо много важно, за което нито една политическа партия не говори. Това е осъзнаването на нашата вяра, която трябва да бъде възстановена в сърцевината на управляващата класа. Защото политиците забравиха християнството. Те понякога говорят за него, но в основата си са прегърнали либерализма и светското. А ние искаме да върнем християнските принципи в политиката. За мен това е изключително важно.
Чувствате ли се аутсайдерът в политическата напредвара?
Напълно. Моята история е историята на Пепеляшка. Историята на бойното куче, което всички смятат за обречено, а то побеждава. Хората обичат такива истории. А пък мен ме амбицират. Много хора казват: „Този и този е политик, кампаниен лидер, активист“. Но аз съм и съпруг, и баща. Надявам се хората да ме видят като един от тях. И да ми гласуват доверие. На мен, на партията. За да върнем справедливостта в британското общество.
Партията ви си е поставила шест основни задачи. Разкажете ни повече за тях.
Първата задача са масовите депортации на престъпници. Три до шест милиона имигранти, пристигнали в страната ни, трябва да бъдат върнати обратно там, откъдето са дошли. Това са хора, враждебни на британското общество – тези, които искат Халифат на Острова, тези, които не желаят да се интегрират в обществото, а искат да ни колонизират и използват оръжие за това; хората, които са против християнството. Аз съм бил в тези райони, където живеят такива хора и от първа ръка зная за какво говоря. Никой не може да ме убеди, че има разлика между култура и вяра. Когато говорим за ремиграция, имаме предвид точно такива хора – които не могат да говорят английски, налагат своите норми на британското общество и не желаят да се съобразяват със съществуващите от векове британски традиции. Аз имам документален филм за кварталите, в котио тези хора живеят – в Бирмингам, Лондон, Брадфорд, Олдъм, Родъръм, Уотчдейл. Има и други хора, които са правили филми за такива квартали. И ако човек влезе вътре, той се гледа като външен елемент и се проследява какво прави, докато не си отиде. Така че ако обществото ни се прави, че този проблем не съществува, то съзнателно избира да се държи по този начин. Това е странна смесица от когнитивен дисонанс, нарцисизъм и Стокхолмски синдром. Защото извинения няма. Кутията на Пандора е отворена.
Миграцията в Британия е с дълга традиция. Аз самият имам приятели, които са дошли при нас преди много време. Те могат ли да се чувстват защитени, ако UKIP спечелят изборите?
Ако те са британски граждани, говорят английски, спазват законите ни и не разпространяват омраза – те няма от какво да се притесняват. Но нека бъда ясен – масовите депортации и ремиграцията са две отделни стъпки. Масовите депортации се отнасят за хората, които са извършили престъпления. Те са първата стъпка. А втората е ремиграцията. Това е, което в момента се дискутира в Европа, защото Европа е с 5-10 години по-напред от нас в този ад. Аз говоря за тези квартали, в които наистина Англия я няма. И какво направиха лейбъристите по въпроса? А и консерваторите също? Те пуснаха мигрантите в кварталите на английската работническа класа, където са и социалните жилища. Мигрантите превърнаха тези квартали в дупки, така че местните хора се изнасят оттам и всички социални продобивки остават за мигрантите. И те реално използват социалните придобивки на нашата държава, за да формират своята ислямска общност и казват: „Ние сме тук. Искаме джамия. Искаме шериат. Искаме си правата.“ Някой би казал: „И какво лошо има в това?“ И да, тук сме на съвсем различно мнение. Ако тези квартали не са част от нашето общество, ако те са колонизирани. Когато бяхме в тези квартали, за да направим филма, един от техните неформални лидери ни покани в дома си. Беше много мил, в интерес на истината. И когато накрая попитахме: „Представяте ли си да станете част от нашето общество?“, той каза, че няма начин ислямът и християнството да се слеят. Защото те са противоположни.
Но аз съм чувал мюсюлманите да казват, че обичат Иисус.
Да, но те не го признават за Бог. И това е най-лицемерното и обидно отношение, което човек може да има. Аз не съм против хората. Християнството казва: „Обичай грешниците. Мрази греха.“ Комунизмът е грях. Ислямизмът е грях. Аз не мразя грешниците. Но мразя греха.
Ще приемате ли бежанци?
Не. Затваряме границите. Вместо да внасяме хора отвън, храна отвън, ние може да си произвеждаме всичко. Нека окуражаваме младите хора да имат семейства, да имат деца. Това е много по-смислена политика. Разбира се, ако имаме християни, които бягат от мюсюлмани заради война – наш дълг е да ги приемем. Представям си, че може да има такива хора от Швеция или Франция. Те са наши съседи – разбира се, че трябва да им окажем съдействие. Но основната ни работа е да работим с младите поколения. Ти самият сподели, че се чувстваш притеснен и отчаян за бъдещето на страната. И е съвсем нормално да се чувстваш по този начин. Извънредните времена изискват извънредни мерки. Вижте какво прави американският президент Доналд Тръмп – той просто приведе в действие всички необходими мерки. Ако хората ни се доверят – ние ще направим същото. Нямаме време за губене. Нямаме време за либерална апатия. За либерални политики. За либерално безразличие. Време е да изберем страна. Да оседлаем коня. Затова казваме: Ще свършим тази работа. Ще поправим грешките. Ще поставим на първо място културата. Ще възстановим християнският морал в политиката. И ще върнем страната на жителите ѝ. Ще възстановим справедливостта за хората, които се чувстват предадени от правителството. И те са толкова много и от толкова дълго време. Ние дължим справедливост на своите възрастни хора, на своите инвалиди, на своите бездомни военни, на своите бездомни хора като цяло. Аз мога да бъда добър, но първо съм добър към онези, които са ми най-близки. И после, ако имам сили – и към всички останали.
Бихте ли приели в партията си хора с мюсюлманско вероизповедание?
Ако те говорят английски, спазват законите ни и уважват традициите ни – разбира се. Мюсюлманската общност е една от най-консервативните в страната, така че ние заедно ще се постараем да премахнем либерализма от обществото. Моята ръка винаги остава протегната към мюсюманските ни братя и сестри.
Да се върнем към най-важните точки в програмата ви.
Образованието на младите хора. Трябва да ги направим осъзнати за лявата тоталитарна пропаганда. Защото то им беше представяно дълги години в училище като нещо нормално. Радикалният феминизъм, правото да си избираш пола. Тези неща до голяма степен могат да бъдат свързани с марксизма или комунизма. Така че промяна в образователната ни система е задължителна. Трябва да обясним на младежите за безбожието. Аз самият съм получил в училище една много премерена гледна точка и после съм могъл сам да направя избора си. Така че нямаме намерение да изтриваме лявата гледна точка. Но и консервативната трябва да съществува и те трябва да могат да се срещнат по средата. Следващата ни много важна е цел да отнемем властта от наднационални институции като Световния икономически форум, Международния валутен фонд, ООН… Много хора имат проблем и с НАТО… Тази глобалистка тирания трябва да спре. Борбата с климатичните промени, на кого продаваме оръжия, с кого започваме война… Ние трябва да завършваме войните, не да ги започваме. Та този глобалистки дневен ред отново е чист безсмислен комунизъм. След това е ESG – икономическо социално управление. Та дори на банките ни в момента се веят трансфлагове! Имаме нужда от банки, които помагат на бизнеса, а не водят служителите си на обучения за транскултура. В армията положението е подобно. Ако обществото не вярва на полицията, ние сме в много опасна ситуация. Защото фундаментите на нашето общество са демокрация, законност и ред, свобода на словото. И за мен като човек, който е спечелил от тези три стълба на обществото, е много важно да ги запазя. Толерантност, доброта и честност – това са основните ни ценности. Когато полицията е нечестна, ние сме в много опасна ситуация. Искам да кажа, че в момента в британското общество има двоен аршин. Ако сте десен консерватор, ви дебнат за всяка грешка, която сторите. Могат да ви арестуват дори и за пост в социалните мрежи. Но ако сте чужденец, изнасилил до смърт жена в парка, получавате десет години затвор. Това не е справедливо. Това са подкопаване основите на нашето общество. И проблемът не е в консервативните хора. Проблемът е, че те биват нарочвани, а останалите си затварят очите. Това е психически болно. И не може да бъде толерирано.
Християнските ценности също биват неглижирани.
Виждаме една добре работеща връзка в полза на разрушаването на британското общество: това са ислямистите и комунистите. Вие никога няма да видите християнин и комунист да си сътрудничат за разрушаване на британското общество. Това е невъзможно. Основната черта на марксизма и комунизма е заблудата. Да, той може да руши, може да клевети, да дестабилизира, но основната тактика на левият тоталитаризъм е заблудата. Те искат да накарат обществото да мрази консервативните ценности и консервативните хора. И това никога няма да спре. Затова аз нямам никаква толерантност към тези хора. Те са страхливи. Те са подли. Те са безчестни. Не може да си позволиш да бъдеш благороден с тях. Те не разбират благородството. Затова подходът към тях трябва да бъде твърд и категоричен.
