Коалиционният партньор Централната партия напусна заради плановете за приемане на правилата на ЕС за възобновяема енергия
Евроскептичната Централна партия на Норвегия напусна правителството на 30 януари поради спор относно приемането на политиките на Европейския съюз за нулеви емисии.
Лявоцентристката Работническа партия искаше Норвегия, която не е част от ЕС, но приема повечето от законите на блока, да възприеме директивите на ЕС относно потреблението на възобновяема енергия, енергийните характеристики на сградите и повишената обща енергийна ефективност, заявиха правителствени министри.
Централната партия се противопостави и на трите директиви, твърдейки, че те ще подкопаят норвежката автономия.
Обявлението на депутата от Централната партия и министър на финансите Тригве Слагсволд Ведум лишава министър-председателя Йонас Гар Стьоре от единствения му коалиционен партньор и осем от 20-те членове на кабинета му, включително министрите на отбраната, финансите и правосъдието.
„Заключението за нас е, че Централната партия не иска да бъде част от това развитие“, каза Ведум на пресконференция в четвъртък. „Искаме да възвърнем повече национален контрол.“
Работническата партия, която е част от коалиционното правителство от 2021 г., би могла да управлява сама до следващите избори през септември.
Норвежкият държавен оператор NRK съобщи, че по време на пресконференция на 31 януари Работническата партия е обявила, че Норвегия ще отхвърли енергийните правила на ЕС.
Норвежкото правителство също така предложи договори с фиксирана цена от 40 øre/kWh от 1 октомври. Това е почти седем пъти по-евтино от средната цена в ЕС от 0.2889 евро/kWh и значително под текущите пазарни цени.
Правителството заяви, че новите мерки ще засилят скандинавското сътрудничество за осигуряване на стабилни и ниски цени на електроенергията.
През декември 2024 г. министърът на петрола и енергетиката от Работническата партия Терие Осланд заяви пред Financial Times, че правителството преразглежда споразуменията си за износ, след като цените на електроенергията достигнаха най-високите си нива от 2009 г.
Норвежките междусистемни връзки са подводни кабели с високо напрежение, които свързват електрическата мрежа с Дания и съседните страни, позволявайки обмен на енергия между пазарите и давайки възможност за износ на изобилната водноелектрическа енергия и внос на електроенергия при нужда.
Консервативната Прогресивна партия твърди, че износът на възобновяема енергия от Германия и Великобритания допринася за „ценова инфекция“, която се разпространява в Норвегия, когато не се произвежда вятърна и слънчева енергия.
Германия, най-голямата икономика в Европа, е в центъра на енергийния дебат, след като затвори последните си три ядрени централи през 2023 г. – решение, подтикнато от бившия канцлер Ангела Меркел.
Въпреки че тези централи могат да работят десетилетия, Германия избра да разчита повече на алтернативни източници като вятър и слънце.
Критиците казват, че нарастващото недоволство в Норвегия и Швеция отразява по-широка тенденция на енергиен национализъм.
Хари Уилкинсън, ръководител на политиката в Global Warming Policy Foundation, преди това заяви пред The Epoch Times, че Норвегия може да не желае да субсидира Германия.
„Електрическите междусистемни връзки означават, че високите цени от една страна могат да се разпространят в други, и този риск подтиква към възход на енергийния национализъм“, каза Уилкинсън. „Норвегия, която има евтина електроенергия от водноелектрически централи, разбираемо не желае да субсидира рисковия експеримент на Германия с възобновяеми източници и безумното извеждане от експлоатация на ядрените централи.“
Уилкинсън каза, че енергийните политики на Великобритания и Германия са „подобни на икономическо самоубийство.“
„Не е изненадващо, че други страни искат да избегнат всякаква зараза. Техните правителства трябва да намалят цените на енергията, ако искат добри отношения със съседите си“, каза той.
Reuters допринесе за този материал.
