|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Еволюцията на българския политически живот ни предложи нов хибрид
Координирани действия от страна на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и частта от бившето ДПС, останала лоялна към Доган, бяха необходими, за да се сглоби достатъчно парламентарно мнозинство. Те никога не са участвали в съвместно управление, ако изключим БСП и ИТН, които за по-малко от година бяха част от предишната четворна коалиция. Нещо повече – тези партии често са се заклеймявали през годините като невъзможни съюзници.
Сега четирите нестабилни сами по себе си субекта явно се надяват да се крепят взаимно, тъй като поотделно те търпят тежки имиджови щети в последно време.
За лидерa в конфигурацията – ГЕРБ – това е първият лъч надежда за упражняване на легитимна власт след пет неуспешни опита и още поне толкова полу-опита. За първи път от близо четири години ГЕРБ има изгледи да създаде правителство със собствен мандат. След края на третия кабинет на Бойко Борисов през 2021 г. партията му спечели пет от седем пъти парламентарни избори, но неизменно оставаше в изолация. За този тип структури „усвояването“ на обществени средства е въпрос на оцеляване. Тромавият йерархичен механизъм рискува да се срути под собствената си тежест, ако зависимостите по веригата не бъдат редовно подхранвани.
При БСП ситуацията е като след катаклизъм. Дългите години стабилен спад в членската маса и тесен клиентелизъм изкараха социалистите от актуалните процеси. 2024 година донесе и голямото разместване на пластовете – освобождаването на Корнелия Нинова като председател, нещо без което днешната нова „сглобка“ не би била възможна. Това е само едно от многото загатвания за дълбочината на политическо-властовите течения в нашата иначе плитка на пръв поглед действителност.
ИТН от непримирима опозиция на самата избирателна система станаха синоним на универсален „златен пръст“ за допълване на мнозинства. Само времето ще покаже истинските електорални щети за партията, която спечели най-много гласове на изборите през юли 2021 г., но после наказателният вот се преля към други формации. Гражданите не са забравили и факта, че именно хората на Слави Трифонов бяха активирани за сваляне на правителството на Кирил Петков веднага щом то леко настъпи някои корупционни интереси по границата.
Безспорно най-екзотичният участник в новото мнозинство е частта от ДПС, която остана вярна на бившия почетен председател – Ахмед Доган. Преди изборите ключови хора около него бяха подложени на такъв институционален тормоз по очевидна поръчка на Делян Пеевски, че се превърнаха от съучастници в подкопаването на съдебната власт в негови жертви. Със сигурност, бившият агент „Сава“ се нуждае от всяка възможна легитимация – колкото навън към другите политически субекти, толкова и навътре, към собствения разклатен електорат.
На фона на това, че България влезе в шенгенското пространство на автопилот – на практика без много участие на българския политически елит – остава да видим, дали сме запазили някъде поне една искра държавнически дълг или ще трябва да изпием горчивата чаша на гражданския нихилизъм до дъно? Дали с новата ни четирикрака придобивка ще препуснем в галоп към светлото бъдеще или ще продължим да се тътрим като магаре на мост?
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
