Шарлот Мейсън е живяла през 19-ти век, но нейната философия предлага на децата образование, изпълнено с живот и чудеса.
„Образованието е атмосфера, дисциплина и живот.“ Шарлот Мейсън написа това изречение, за да обобщи философията на своята образователна програма. То беше и мотото на Националния образователен съюз на родителите (PNEU) – организация, която Мейсън основа през 1887 г., за да тества и прилага своите образователни концепции.
Идеята, че образованието включва дисциплина, не изненадва повечето читатели. Но разглеждането на образованието като „атмосфера“ или „живот“ може да се стори на съвременните родители и педагози по-неочаквано или дори загадъчно. Това обаче говори за характерната широта на подхода на Мейсън. За нея истинското образование се простира така, че да обхване цялостната среща на детето със света – като дърво, което разперва клоните си. За да се постигне това, Мейсън смяташе, че детските души трябва да бъдат пробудени чрез срещата със знанието.
Докато днешните представи за образование най-вероятно предизвикват образи на класни стаи, работни тетрадки, учебници и оценки – всички те се отнасят към един важен, но ограничен вид обучение – идеите на Мейсън за образованието не се ограничават до индустриалното образование. В модела на Мейсън образованието е по-скоро въпрос на човешкото развитие – пълноценното разцъфтяване на човешката личност – отколкото на резултатите от изпити и професионалната подготовка.
Както Синди Раштън пише в „A Charlotte Mason Primer“: „Истинското образование се случва в реалния живот. Когато започнем да гледаме на целия живот като на класна стая, наистина ще подготвим децата си да станат самообразовани, учещи цял живот хора, които намират радост в ученето.“
Тази статия накратко представя образователната мисъл на Мейсън – парадигма, която се връща към по-стари форми на обучение. Тези по-стари методи гледат отвъд професионалното обучение (без да го пренебрегват) към по-широките хоризонти на това какво означава да бъдеш цялостно развит човек.
Цял живот в учене
Мейсън е родена през 1842 г. в Бангор, Англия. Родителите ѝ я образоват, като си разделят предметите и включват външни допълнителни уроци. Когато Мейсън е едва на 16 години, майка ѝ почива, а на следващата година и баща ѝ. На 18 години тя заминава за Лондон и постъпва в педагогически колеж. След завършването си работи в различни училища, докато не заема позиция в Bishop Otter College в Чичестър, където започна да обучава други учители.
През времето на своя опит като учител и преподавател, както и чрез пътуванията си в чужбина, Мейсън развива образователната философия и методи, с които е известна днес.
Започва да чете лекции по въпросите на образованието, като част от тези лекции прерасват в книги. Всичко това води до създаването на Родителския образователен съюз (по-късно Национален образователен съюз на родителите), който издава свое собствено списание – „Родителски преглед“.
В крайна сметка Мейсън основава и педагогически колеж в Спрингфийлд в Амбълсайд. Чрез многобройните си трудове, PNEU и училището в Амбълсайд, Мейсън създава солидна педагогическа дейност и влияние преди смъртта си през 1923 г.
Ключови характеристики на училището на Шарлот Мейсън
В основата на метода на Мейсън стои убеждението, че „децата се раждат като личности“. Като такива, те трябва да встъпват във взаимоотношения, които ги формират и оформят по принципен начин. Това разбиране създава рамката на подхода на Мейсън, който Институтът „Шарлот Мейсън“ нарича „Релационно образование„. В „Есе към философията на образованието“ Мейсън пише:
„Образованието е наука за отношенията; това означава, че детето има естествени връзки с огромен брой неща и мисли: затова го обучаваме чрез физически упражнения, природознание, занаяти, наука и изкуство, и чрез много живи книги, защото знаем, че нашата задача не е да го научим на всичко за даден предмет, а да му помогнем да утвърди колкото се може повече от „онези първородни сродства, които приспособяват нашето ново съществуване към съществуващите неща.“
Мейсън разделя връзките на ученика в четири области: връзка със себе си, връзка с другите хора, връзка с вселената и връзка с Бога.
Отношенията със себе си се развиват чрез самопознание, самоуважение и морално възпитание. Отношенията с другите хора растат чрез свързване с хора през времето и пространството, например при изучаването на история или география, докато връзката на ученика с вселената се развива чрез пряк контакт с природата, започвайки с детското изследване и разпознаване на растенията и животните в собствената му околност. И накрая, връзката на ученика с Бога се развива чрез изучаване на Библията и осъзнаване на Бога като източник на цялата истина.
Разбирането на Мейсън за различните взаимоотношения на детето със света я накара да създаде балансирана учебна програма. С нейните собствени думи: „Искаме образование, което да храни ума, без да пренебрегва нито физическата, нито професионалната подготовка.“
Ученикът в училище по системата на Шарлот Мейсън получава здравословна доза както от книжно обучение, така и от обучение чрез преживяване. Образователен модел, който пренебрегва някой от тези аспекти – обучението на тялото или на ума – е непълноценен. Мейсън разбира, че здравословното развитие на ума и тялото се допълват взаимно.
Институтът „Шарлот Мейсън“ описва балансирания подход на метода така: „Срещите с писменото слово и физическия свят заедно създават балансирана и жива учебна програма, която е достатъчно обширна, за да предизвика и зарадва ученици, които иначе биха могли да се насочат към едното или другото, но заслужават и двете.“
Всъщност Мейсън смята, че децата заслужават да бъдат изложени на голямо разнообразие от най-добрите идеи, изкуство и преживявания. Както казва в „Училищното образование“: „Дължим им да пробудим в тях огромен брой интереси.“ Целта на подхода обаче не е само количеството, а и качеството. Мейсън често сравняваше образованието с интелектуална „трапеза“ – но трапеза от здравословни интелектуални храни, които ще развият ума и сърцето на детето. Раштън обяснява:
„Шарлот Мейсън вярваше, че умовете на децата трябва да се хранят с най-добрата интелектуална храна – Божието слово, велика литература, изящно изкуство, красива музика, истинска жива история и пряк контакт с Божието творение! Тя учеше, че децата се нуждаят от пряк, реален контакт с тези истински, живи идеи.“
Според Мейсън децата растат в интелектуална зрялост, като се хранят с вдъхновяващи идеи. Целта не е да натъпчем ума с факти, а да го запалим с концепции, които придават на фактите смисъл и контекст. Педагозите насочват учениците към най-добрите книги по всяка тема – с акцент върху разказния и литературен стил – и показват на ученика как самостоятелно да разбира, да взаимодейства и да отговаря на тези произведения. Моделът се движи към „самообразование“, като предоставя на учениците инструментите, от които се нуждаят, за да намират и обработват информация самостоятелно.
Прилагане на практика
Моделът на Шарлот Мейсън има известна гъвкавост. Но някои основни, конкретни практики са описани в материалите на институтът „Шарлот Мейсън“ и в наръчника на Раштън за метода. Ето някои от тях:
Кратки уроци с разнообразие
За по-малките ученици уроците най-вероятно не трябва надвишават 20 минути. Уроците на по-големите ученици може да продължат 45 минути. Уроците се сменят от един до друг случай, за да се поддържа вниманието и интересът. Мейсън смята, че умът, подобно на тялото, се нуждае от разнообразна храна, за да бъде здрав и балансиран.
Акцент върху „живите книги“
Институтът „Шарлот Мейсън“ препоръчва книги, „написани от експерти, запалени по темите си, с добре подбран език, вдъхновяващи идеи и често в разказна форма“. Често уроците се предават в литературна и разказна форма, която Мейсън смята за най-естествения начин децата да усвояват информация.
И структурирано, и свободно време
Смесицата позволява балансирано образование, което обхваща не само книги. Мейсън очертава основния дневен график така: „Цялата интелектуална работа се извършва в часовете на сутрешното училище, а следобедите се отделят за изучаване на природата в полето, рисуване, занаяти и др. Въпреки тези ограничения децата създават изненадващо много добра интелектуална работа. Не се изисква домашна работа.“
Езикови умения, изучавани чрез великата литература
Учениците се учат да пишат чрез разказване (преразказване на прочетеното), диктовка (записване на продиктуваното) и преписване (копиране направо от велики книги). Официалните уроци по граматика не се преподават до по-напреднала възраст. Според Мейсън изкуството на писането започва чрез подражание.
Уроци, съобразени с географския и културния контекст
Познанията на децата за света започват близо до дома и се разширяват навън, и това се отразява в модела на Шарлот Мейсън. Така методът насърчава „местното обучение“. Децата първо се запознават със собствената си природна зона, например, преди да изучават чужди. Те изучават местната история, преди да се заемат със световната история и други култури.
Пробуждане сърцето на ученика
Мейсън предложи много ценни прозрения за образованието, което е наистина „свободно“ – такова, което освобождава учениците да бъдат най-добрата версия на себе си. Нейните методи са приложими за домашно обучение, микроучилища и дори по-новаторски държавни или частни училища. Освен това те могат да се интегрират с други образователни модели, като класическия модел или поетичния модел на обучение, разработен от Джон Сениър и неговите колеги.
Мейсън правилно разбра, че крайната цел на образованието е далеч по-качествена, отколкото количествена. Не става дума за натрупване на изолирани парченца знания в главата на ученика. Става дума за пробуждане сърцето на ученика. Или да цитираме директно Мейсън:
„Въпросът не е – колко знае младежът, когато завърши образованието си – а колко го вълнува? И за колко различни неща се вълнува? Всъщност, колко голяма е стаята, в която се озовава? И следователно, колко пълноценен е животът, който има пред себе си?“
