Огнян Дъскарев е български журналист и преводач, живял дълги години в САЩ. През 2021 г. в „Епок Таймс“ публикувахме интервю с него по случай 4 юли – Националният празник на САЩ. Сега препечатваме историческия му поглед върху националния празник на Франция – 14 юли, който е точно 10 дни след Деня на независимостта. Допуснали сме минимална коректорска намеса, заглавието е на редакцията.
Днес е националният празник на Франция. Всички я поздравяват, българска военна част участва в парада.
REALLY? Знаете ли за какво става дума? Не знаете.
Ето за какво:
Националният бръснач – безбожните водачи на Френската революция завършват живота си на ешафода
Сутринта на 14 юли 1789 г. 60-хилядна парижка тълпа, въоръжена със секири и тояги, бягала между кметството и казармата и обратно, за да търси оръжие и муниции. Тълпата разбила казармата и откраднала 10 топа и 28 хиляди мускета, но без амуниции. Поради това перачките, проститутките, скитниците, касапите, бакалите, безделниците, от които била съставена тълпата, се отправили към Бастилията, където те считали, че има амуниции. В Бастилията, олицетворение на френския кралски аболютизъм и потисничество, в този ден имало шест затворника. Командирът на затвора, Бернар Лоне, веднага приел представители на бунтовниците и се съгласил с всичките им искания. (Далечният потомък на командира на Бастилията, Вадим Делоне е един от изключително смелите хора, които се противопоставиха на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия, на 25 август 1968 на Червения площад в Москва – бел.авт.) Представителите обаче се забавили и тълпата решила, че те са арестувани. Започнала безразборна стрелба от двете страни, защото междувременно революционерите се снабдили със снаряди. Лоне отново няколко пъти предложил мирно да се предаде с хората си, но разярените касапи и безделници, проникнали в Бастилията, убили всички пазачи и пленили командира. Той бил триумфално разведен из улиците, а тълпата постепенно го дялкала и режела с ножове и секири, но така, че да не умре веднага. Лоне починал от загуба на кръв, тялото му било насечено на части, а един готвач бил удостоен с честта да отреже главата му, което той направил с джобно ножче. Главата на командира тържествено била набучена на кол и радостно разнасяна из Париж сред ликуващите революционери.
Ето това празнуват днес французите и неуките им чуждестранни почитатели!
Всъщност превземането на Бастилията било напълно излишно, защото от 5 май до 23 юни 1789 г. Третото съсловие (селяните и средната класа), основен двигател в началото на революцията, постигнали своето. На мястото на Генералното събрание било създадено безкласово Национално събрание. Кралят покорно подписал нова Конституция и страната се превърнала в конституционна монархия.
Революционното насилие след падането на Бастилията обаче не спряло. На 5 октомври 1789 г. тълпата решила да убие Мария Антоанета, която допреди няколко години обожавала. С весели викове „Да ѝ извадим сърцето и червата”, „Да ѝ изпържим дроба и да го изядем” революционерите нападнали Версай. Кралицата едва се спасила, кралското семейство било поставено под домашен арест в Тюйлери.
Революцията на кръвожадната тълпа набирала сила. Крайнолеви интелигенти създали якобинските клубове. Появили се чудовищните водачи на тълпата – Робеспиер, Сен-Жюст, Фукие-Тенвил, Камий Демулен, Жан-Пол Марат, които поели управлението на страната. Те побързали да унищожат християнството. Имуществото на католическата църква било откраднато в полза на държавата, отменени били всички религиозни ритуали, свещениците трябвало да положат клетва за вярност към републиката и им било забранено да се движат с раса на обществени места. Около 20 хиляди свещеници положили клетвата, 20 хиляди избягали от Франция, а няколко хиляди били избити; стотици манастири и църкви били разрушени. (По френския почин републиканците в Испания през гражданската война 1936-39 г. избиват 20 хиляди католически свещеници – бел.авт). Олтарите, които не били разрушени, били преименувани в „олтари на разума”, както се наричало новото революционно божество. Създаден бил нов революционен календар, с нови имена на месеците. Kамбаните, които не били претопени, били забранени да се бият, кръстовете също били забранени и премахнати от вратовете на хората, от улиците, парковете, дори от някои гробища. Унищожението на християнството било вдъхновено от Жан-Жак Русо: главния идеолог на революцията. Русо искал religion civile (гражданска религия – бел.ред.), а основната му идея е, че хората имат право да живеят както искат, без да се съобразяват с Бог и всякакви човешки и морални правила. Тази идея е А и Б на всяка революция.
Националният бръснач, както гальовно наричали гилотината, работел денонощно. През август 1792 г. парижаните нападнали Тюйлери и кралското семейство избягало в Националното събрание. Безволевият крал издал невероятната заповед швейцарската гвардия, която го защитавала, да се предаде. Командирът не повярвал и поискал писмена заповед от краля, която получил. Шестотин гвардейци се предали и за награда били разкъсани на парчета, труповете им обезобразени от революционерите. На 2 септември 1792 г. започнали нови кръвопролития, известни като „септемврийските кланета”. Революционерите, насъсквани от Марат, само за един ден, на 2 септември избили осем хиляди „предатели”. До края на септември били убити още около 28 хиляди „контрареволюционери”. В някогашния ми комунистически учебник по история Марат беше описан като „приятел на народа” (по името на вестника му), а убийцата му Шарлот Корде – като представител на „реакционните десни сили”. Всъщност тя, с цената на живота си, избавила нормалните французи от това чудовище. Революционно-императорският художник, Жак-Луи Давид, прислужник на революцията и на империята на Наполеон, нарисувал убийството на Марат във ваната. (Тук бих искал да отбележа, че именно Наполеон унищожи революцията и несъмнено това е от най-великите му, исторически дела – бел.авт.)
Кралят и кралицата също минали под националния бръснач след нелепи, нагласени процеси. Мария Антоанета, освен в контрареволюционна дейност, била обвинена в групов секс, както и в кръвосмешение с невръстния си син.
Неизвестно защо от векове е прието, че Американската революция /Войната за независимост/ има нещо общо с Френската революция. Едва ли има по-различни и противоположни събития – във Франция за времето от 1789-1794 г. са убити 600 хиляди души, през цялата Война за независимост в бой и от болести са загинали около 20 хиляди души. Основният документ на Войната за независимост, Декларацията за независимост, е християнски, авторите – вярващи християни. Основният документ на Френската революция – Декларацията за правата на човека и гражданина, е антихристиянски и бил нарушен стотици хиляди пъти. От 56 души, подписали Декларацията, с изключение на двама, всички са умрели от естествена смърт. Почти всички безбожни водачи на Френската революция свършват на ешафода. Само двама от основателите на САЩ, Томас Пейн и Томас Джеферсън, са подкрепили Марат и Робеспиер. Пейн се завърнал в Америка и бил толкова презиран, че хората го ругаели по улиците и изписвали името му на подметките на обувките си. За Джеферсън е нормално да подкрепя френските революционери, защото той е бащата на американската левица /Демократическата партия/.
Френската революция е зловещо и кърваво събитие и величав пример за всички следващи революции, както и за най-страшната и с най-мрачни последици за света – Октомврийската революция в Русия. Марат, Робеспиер, Сен-Жуст, Русо, Демулен са идоли на всички световни левичари, минали и днешни, включително и на българските комунисти.
А националният бръснач е символ на Франция и на Френската революция.
