Оставката стана факт след рекордни протести в десетки български градове
Стотици хиляди излязоха на протести срещу коалиционното правителство през последната седмица. Кулминация на народния натиск бе протестът на 10.12.2025 г. събрал над 100 000 души само в София. Протестираха и българи в чужбина.
За първи път от десетилетия профилът на протестиращите е толкова разнообразен по отношение на тяхната възраст и социална принадлежност. Изненада за анализаторите беше активното участие на млади хора – явно останали под радара на стандартната социология.
Само преди един ден Бойко Борисов, лидер на мандатоносителя ГЕРБ, каза: „След 1-ви януари ще говоря за оставки“.
Днес, часове преди заседанието по вота на недоверие към правителството, Кирил Добрев от управляващата в коалиция БСП заяви: „Няма да стане!“
Дори Делян Пеевски, който не се яви на работа в деня на протестите, е бил забелязан в парламента преди заседанието.
Независимо от всичко това в 14:10 – минути преди гласуването на вота на недоверие, Росен Желязков депозира оставката на своето правителство. Въпреки дежурните заявки за пълен мандат, то прекара в управление по-малко от година.
Най-скорошното правителство, оцеляло повече от 4 години е „Борисов 3“, при това с цената на многодневни непрекъснати протести в края му през 2021 г. При все че беше на власт едва 330 дни, правителството „Желязков“ е най-продължителното от последните девет български правителства.
Премиерът в оставка Росен Желязков заяви, че предприема този ход, за да се съобрази с обществените нагласи. Според него управляващите са били наказани от гражданското общество за проявена „самонадеяност и арогантност“. Желязков оцени протеста като „протест за ценности“.
Коментари от коалицията
В последвалата лавина от реакции и изявления лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в монолог от партийната централа, че „никакво преформатиране няма да има“, и няма да бъде внасян нов бюджет. Отговорността за ескалацията той насочи изцяло към президента Румен Радев и коалиция ППДБ, като посочи поименно нейните лидери.
Борисов каза също: „За да не ни заличат, настоях за тази оставка днес“.
За пореден път трикратният премиер на България предупреди: „няма повече да се катерят на гърба ми“.
Тошко Йорданов от ИТН прогнозира, че скоро на българските работодатели „ще им се плаче за бюджета“, който беше отхвърлен.
Коалиционният партньор в сянка Делян Пеевски каза пред медии: „Ние сме подкрепяли коалицията заради бюджета, който беше много социален и ние го защитавахме. Нашето мнение е, че България трябва да бъде социална държава и да помага на хората, затова в момента цялата отговорност е на коалицията „Сорос“ – ПП-ДБ имам предвид“.
Реакции на опозицията
Изявления дадоха и лидерите на парламентарно представените опозиционни партии.
Ивайло Мирчев от ППДБ и Радостин Василев от МЕЧ признаха, че свалянето на правителството е заслуга на гражданското общество, а не на отделна партия.
Костадин Костадинов каза „честито“ на българските граждани.
Ивелин Михайлов предположи и външнополитически сценарий.
Друга позиция около която опозиционерите бяха единодушни е, че работата по демонтирането на съществуващия корупционен модел на управление едва сега започва.
Политическите формации, които скоро ще се състезават за гласовете на българските граждани, дадоха заявки, че са отворени за широката общественост и биха подпомагали автентични граждански инициативи.
Решаващо за разпределението на местата в следващия парламент ще бъде, кои партии ще успеят да спечелят доверието и да приобщят огромното мнозинство хронично негласуващи в България.
Президентът на ход
Президентът Румен Радев до момента не е дал изявление по темата.
Процедурата предвижда той отново да предложи мандат за създаване на правителство на първата по численост парламентарна група – ГЕРБ. При евентуален неуспех, втори мандат ще бъде връчен на втората парламентарна сила – ППДБ. Ако и това не доведе до съставяне на правителство, трети мандат президентът връчва по своя преценка. Едва след трети неуспешен опит той може да премине към съставяне на служебно правителство.
Служебното правителство има за основна задача да организира парламентарни избори до 2 месеца, но в миналото сме били свидетели, че може да се впусне и в действия с по-дълготраен икономически и социален ефект.
От 12 май 2021 г. досега, за четири години и половина, България е имала девет правителства, шест от които – служебни.
