|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Становища на академични и бизнес лидери в туристическия бранш
Към Част I
Проф. Мариана Янева, Ръководител на катедра „Икономика на туризма“ към УНСС:
„Отказът ни да домакинстваме на 47-мата сесия на ЮНЕСКО е гаф. Ще претърпим огромни преки и непреки загуби като дестинация и като бизнес среда заради пропуска да посрещнем голям туристопоток в България и да си осигурим положителен отзвук на това. Освен за парите, които щяха да постъпят в българската хазна, можем да съжаляваме и за уронения си престиж. Не бих могла да премълча мнението си, защото наш дълг е да учим студентите.
Налице е още един гаф на Министерство на туризма, а именно рекламните клипове за България като конгресна дестинация. За каква конгресна дестинация става дума, след като отказахме да бъдем такава? Това е парадоксално!
Оценката ми на всичко това обаче е по-широка от тази на преките и непреки загуби. Всеки един от нас като гражданин и гласоподавател носи не по-малка вина от политиците, от изпълнителната власт. Защото избирателната активност в страната ни е изключително ниска. През последните 2 години при ниска избирателна активност и фрагментиран парламент в страната ни липсва стабилност, не се вземат устойчиви политически решения, не наблюдаваме успешно приемане и предаване на опит и постижения, регистрираме много проблеми. Не мисля, че конкретният случай ще бъде единствената криза, произтекла от тези процеси.
Ето защо се обръщам към всички граждани: „Гласувате ли или си казвате, че няма смисъл? Активни ли сте в своя професионален и в своя граждански път?“.
Нека всеки от нас се обърне навътре към себе си и да проследи собствените си решения и действия и нека потърсим заедно проблемите в основата на пирамидата, на чийто връх са видими неустойчивостта и грешните решения, едно от които е отказът от домакинството на 47-мата сесия на ЮНЕСКО!“
Проф. Еленита Василева, катедра „Икономика на туризма“ към УНСС: „Като икономист съм убедена, че сесията щеше да привлече поне 2 хиляди делегати от над 190 държави, които обикновено пътуват с придружители – медии, експерти, представители на частния сектор. Щяхме да получим десетки милиони левове – приходи за хотели, ресторанти от транспортни услуги, посещения на културни събития и други преки или косвени приходи за местния бизнес.
Сесията щеше да повиши вниманието към България като туристическа дестинация. Сериозна институция като ЮНЕСКО щеше да привлече интереса и на хора, които може би не са чували за нея. Това щеше да допринесе за дългосрочен ефект върху сектора на туризма, популяризирането ни като туристическа дестинация и за утвърждаването ни като страна, привлекателна за чуждестранни инвестиции.
Ние не само ще изпуснем тези преки приходи за туристическия сектор, а и ще трябва да заплатим около 2 млн лева за домакинството в Париж, което по никакъв начин няма да има възвръщаемост за България.
През 2019 година, когато бяхме домакин на Европейската столица на културата в Пловдив, бяха проведени 601 събития и сключени 130 преки партньорства с творчески организации и артисти от Европа; с 27% беше увеличен броят на чуждестранните туристи от ЕС при средно 175 лв – издръжка на един турист на ден (в България средният разход на един турист възлиза на 100 – 110 лв на ден). Бяха отчетени 400 млн лева приходи за Пловдив само от посетители на културни събития от страната. Колко сериозен икономически приход е това! С 25% беше увеличен броят на регистрираните предприятия в секторите „Култура“, „Спорт и развлечения“ само в Пловдив; над 1 200 000 души бяха посетили поне едно събитие. Тези цифри посочват икономическата стойност и имат силно отношение към културата на страната ни, към това, да се позиционираме и популяризираме като културна дестинация в резултат на такова глобално събитие.
Сесията на ЮНЕСКО е форум, на който държавите представят своите културни и природни богатства, т.е. ако бяхме станали домакин, можеше в списъка му да бъдат включени и нови обекти от културното и природното ни богатство. Дори това да не беше осъществено, можеше да привлечем внимание към историческите и археологическите ни обекти.
Съвременното и професионално провеждане на подобно събитие би изградило образ на България като дестинация, съчетаваща древното и модерното, което също е от значение. Тази платформа ще бъде използвана от друга държава.
Не е маловажно и издигането на страната ни като дестинация за провеждане на дипломатически събития с цел придобиване на международен престиж и влияние. По този начин бихме могли да оформим съответните културни политики, които се стремим да наложим на европейската, а и на световната сцена.
Доброволният ни отказ от всичко това поставя въпроса дали България е надежден партньор за бъдещи международни форуми, може да се тълкува като липса на организационна компетентност и последователност, като липса на гаранция, че ще изпълнява поетите си ангажименти, а знаете колко сериозно се гледа на отговорността. Това може да навреди не само на културните, а и на бизнес- и дипломатическите ни позиции.
Отказът не трябва да се отчита като загуби от конкретното събитие. Той е една сериозна пропусната възможност за страната ни да се затвърди като лидер в културните индустрии, да привлече инвестиции и да укрепи дипломатическото си положение.
Анализът на причините е важен, за да се извлекат поуките и да не допускаме подобни пропуски занапред.
Георги Дучев, Директор на Хотелски форум и изп. Директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели:
Резил. Провал не е, защото никой не се е опитал да направи нещо. Подигравка с бизнеса от страна на държавните институции, конкретно от Министерството и министъра на културата. Сесията на ЮНЕСКО е едно изключително мащабно събитие, провеждано много рядко в столицата и изобщо – в България. То щеше да реализира огромен икономически ефект най-вече в туризма, но и в различни свързани индустрии като продажби на дребно, атракции и др. Трудно е да се изброят ползите, които би ни донесло това домакинство.
С броя на евентуалните посетители се спекулира, но ако приемем, че делегатите са 3 000, трябва да отчетем, че голяма част от тях са с придружители – членове на семейството им и др., така че броят е значителен. Да кажем, че биха били 4 000. След груби импровизирани калкулации за загубата на икономиката установихме, че тя е от 7 до 10 млн евро, без да включваме взривообразния медиен ефект, който това събитие би донесъл на България със стотиците положителни публикации в цял свят, в каквито ние рядко присъстваме.
Ежегодно организираме по няколко събития макар и не с такъв мащаб. Хотелският форум, който е оперативно, логистично събитие, без подготовка на програма включва 500 – 600 души. Неговата организация ни отнема не повече от месец и половина, без да имаме зад гърба си държавната машина в лицето на Министерство на културата, МВР и МВнР. Ако тази машина се задейства и при добра мобилизация, не виждам проблем събитие като сесията на ЮНЕСКО да бъде организирано за срок от 3 – 4 месеца.
Не става дума за политическа воля, а за една огромна, тежка бюрокрация, която вреди и задушава. Не съм почитател на много от политиките на Доналд Тръмп, но рязането на бюрокрацията е нещо много належащо в нашата държава, защото отказът да домакинстваме на сесия на ЮНЕСКО е само началото на низ от събития – ние ще оберем горчиви плодове в много сфери на икономиката. Твърди се, че преките загуби за туризма са 10 – 20 млн евро, но какво ще се случи, ако заради бюрокрацията – а именно, че на някой чиновник не му се занимава или заради това, че, както каза Владимир Ников, някъде по веригата има корупция – започнем да губим 100, 200 млн, 1,2 или 3 млрд? Тогава вече говорим за много сериозен системен проблем, който трябва да бъде изкоренен от дъно.
Без значение коя партия е на власт, наблюдаваме една прослойка от бюрократи, налични при всяко правителство – хора, на които не им се работи и които пречат. Това трябва да бъде изринато, за да може бизнесът да диша. Има една книга – „Законите на Паркинсон“, в чиито два тома Сирил Норкоут Паркинсън много прецизно описва как действа бюрократичната машина в отделни кратки, приятни за четене есета. Като начало, бизнесът трябва да подари на министрите, зам. министри и др. двата тома, за да прозрат какви процеси текат в техните министерства от министър надолу. Щатът в министерствата е изключително раздут. На него не му се работи. Но тези хора ще ви кажат, че са заети от сутрин до вечер, те винаги тичат с едни папки, никога няма да ги видите да стоят, да почиват… Те са много ангажирани, но всъщност работа не се върши. Назрял е моментът да се изринат авгиевите обори.
Владимир Ников, експерт от Сдружението на хотелиери и ресторантьори – Велинград и Западни Родопи; собственик и мениджър на международната консултанска компания Bul Hotel Consulting:
Тези хора си мислят, че са всевишни. Много е лесно да не отговаряш за нищо. Тук става дума за отказ – голямата машина на бюрокрацията реши, че не иска да работи. А тя е независима. Не можете да я заставите да работи. Ако, да речем, министърът издаде заповед, те започват: „Това трябва да се съгласува със съседното министерство“, но то не може да се съгласува, заради нечие отсъствие и т.н.
Бюрокрацията наподобява собствена екосистема. Не й влияе нищо по никакъв начин. Тя се саморазмножава. Невъзмутима е. Министри, зам. министри са далеч от тази бюрокрация, която живее собствен живот. Тя е преценила, че й е по-лесно България да не домакинства на 47-мата сесия на ЮНЕСКО. Ако за тази ситуация бяха отговорни определени лидери, досега те щяха да бъдат уволнени.
Съгласен съм с позицията на Борис Карагьоргиев от частния туристически сектор, че може би причина са и икономическите интереси на определени лица. Не знам дали е истина, но в края на 2024 г. циркулираха писма от ЮНЕСКО до Министерство на културата, според които България е била много напред в подготовката. Потвърдили са го и при свое посещение тук. Тези писма съществуват.
Георги Дучев: Създадена беше и междуведомствена работна група, включваща представители на Министерство на туризма и МВР, защото такова събитие е свързано със сигурността на участниците, с техните визи. Но тъй като нямаше кой да дирижира оркестъра, той се разпадна.
Най-жалкото е, че решението за отказа се взе, без да бъдат направени консултации с бизнеса – никой не ни попита дали можем да осъществим това за 4 месеца. Ние не само щяхме да кажем: „Можем“, но и да предложим: „Дайте да помагаме, дори без пари, „на полза роду“, за да се осъществи това, от което всички имаме интерес. Не само финансов, а и имиджов, който би създала страната ни от културен туризъм.
Вземете предвид само факта, че Несебър ще изпадне от листата на ЮНЕСКО, което не виждам да вълнува някого. С отказа ние изпускаме шанс да го закрепим като исторически паметник вместо да остане извън закрилата на ЮНЕСКО. Не ми се мисли оттам нататък какво би могло да се случи с това красиво място… Не се сещам за личност не само в туризма, а и като цяло в България, която да се превърне в лидер, защитаващ интересите на хората пред институциите. Това се дължи на цялостната девалвация на ценностите в човешкото общество.
Владимир Ников: В един български е изградена нова зала, за която са похарчени много пари. През миналата година в нея са проведени само 6 мероприятия. Преди няколко години като приходи в НДК бяха отчетени няколко десетки или стотици млн лева. А ние решаваме да откажем да проведем едно от най-значимите събития на десетилетието! По някаква причина. И как всички останали организатори на подобни световни събития ще погледнат на България като организатор на MICE туризъм?!
Мненията на Георги Дучев и Владимир Ников са цитирани от подкаста „Има ли лидери в българския туризъм?“ на Катедра „Икономика на туризма“ към УНСС
