|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
На 8 ноември 2023 г. Коалиция „За да остане природа“ внесе отворено писмо до министър-председателя на Република България, министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и Центъра за оценка на риска по хранителната верига, в което настоява правителството на Република България да отстоява ЕС да не допусне премахването на регулациите, защитаващи европейските граждани от неконтролируемо разпространение на ГМО в природата и храната ни. Писмото е изпратено и до българските евродепутати. Подкрепено е от сдружения и асоциации с дейности, свързани с биологичното екологичното земеделие и браншови организации и опазване на околната среда у нас.
„За първи път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане и против волята на близо 90% от българите, българско правителство планира да подкрепи унищожаването на българското земеделие, поминъка на малките производители, биоразнообразието и правото на избор на храна“ – се казва в писмото.
Коалиция „За да остане природа в България“ настоява българското правителство да не се поддаде на натиска отвън и спешните срокове, пред които е изправено, за издаване на положително становище за премахване на регулациите за новото поколение генетично модифицирани растения – нови ГМО или така наречените „нови геномни техники“ (НГТ).
„Отвореното писмо провокира свикването на заседание на комисията по ГМО към МОСВ на 24.11.2023 г. По принцип това заседание трябваше да се свика отдавна, за да се чуят мнения на учени, представители на различни ведомства и НПО. Аз съм член на Комисията като представител на Коалиция „За да остане природа в България“ – заяви пред Епок Таймс д-р инж. Светла Николова, представител и лице за контакт на „Сдружение Агролинк“ и Коалиция „За да остане природа в България“.
Д-р инж. Светла Николова е защитила дисертация по природни полимери, от 20 години работи в областта на биологичното земеделие, запазването на българското село, старите сортове и околната среда. „Преди 15 години, когато се обсъждаше закона за ГМО, в България имаше много протести, демонстрации по улиците, Facebook групи. Сега проблемите са толкова много и от всички посоки, че хората са уплашени и не знаят какво да правят“ – споделя тя.
Запитвали ли сте се някога какви специалисти всъщност са способни да създадат ГМО? На това са способни специалистите по биотехнология, в частност – по генно инженерство.
Онези от нас, които са кандидатствали във висши учебни заведения през 80-те години на миналия век, сигурно си спомнят за коя специалност се изискваше пълен бал за момичета и малко по-нисък – за момчета. Това беше специалността Биотехнология.
Биотехнологиите използват живи организми, биологични системи или техни производни за създаването или модифицирането с определена цел на продукти или процеси. Основават се на чистите биологични науки като генетика, микробиология, молекулярна биология, биохимия, клетъчна биология, инженерна химия, информатика и др. Биотехнологията има многобройни приложения в четири големи области, включващи здравеопазване (медицина), земеделие, нехранително (индустриално) използване на зърнени храни и други продукти (като биоразградима пластмаса, биогорива и други) и околна среда.
Светът възлагаше големи надежди на биотехнологиите по отношение на изхранването на населението, подобряване качеството на живот и удължаването му чрез природосъобразен начина на живот и чрез превенция и лечение на трудно лечими заболявания.
България е първата държава в света, в която тази специалност се изучава като самостоятелна дисциплина вместо като следдипломна квалификация след дипломиране по медицина, фармация, химия биология, агрономство и т. н.
Не само приемът в специалност Биотехнология беше неимоверно труден, а и завършването – едва 30-40 % от приетите студенти успяваха да се дипломират, тъй като това изискваше високо ниво на символна интелигентност, както и постоянство в изучаването на многобройни тежки дисциплини и ежедневни лабораторни упражнения.
Голяма част от българските специалисти по биотехнология преподават в престижни университети в САЩ и Западна Европа, други работят в световни медицински и био лаборатории, в изследователски центрове, производства на хранителни, лекарствени и козметични продукти и т.н. Някои от останалите в страната ни вероятно са членове на работни комисии към министерства – експерти с натежаващо мнение при вземане на правителствени решения по отношение на въпросите, свързани с ГМО.
По-горе ви запознах с усилията и волята, необходими за формирането на един специалист по биотехнология, за да добиете представа за средата, формираща се в един такъв свят и за да ви заявя отговорно, че в тази среда има много висок морал. Питам се какви фактори биха могли да го снижат.
И Ви призовавам, уникални специалисти, не позволявайте да унизят високо стойностните Ви дипломи!
Гергана Костова е инженер-биотехнолог. Завършила е биотехнология в София през 1992 г. Тя е от третия випуск биотехнолози в България. След първоначалното си общо обучение по биотехнология в Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“ продължава във ВХТИ (Химикотехнологичен и металургичен университет), където се занимава с инженерна ензимология към катедрата по биотехнология. Дипломната ѝ работа е на тема „Имобилизиране на ензими за производството на безлактозно мляко“.
