|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Калциевият карбонат в твърдата вода капсулира нанопластмасите и се превръща в люспестата коричка, която понякога виждате на дъното на чайника си.
Преваряването на чешмяната вода е полезно не само за унищожаване на някои вредни патогени. То може също така да премахне замърсители като микропластмаса и химикали, което прави водата по-безопасна за пиене.
В ново изследоване, публикувано в специализираното издание Environmental Science & Technology Letters, се посочва, че преваряването на чешмяната вода само за пет минути може да намали количеството на микропластмасата с до 90%. Изследователите от Медицинския университет на Гуанджоу и Центъра за екологични изследвания на микропластмасата в Китай препоръчват водата да се вари в непластмасови електрически чайници на газови печки, за да се премахнат примеси като полистирен, полиетилен и полипропилен.
Според изследователите преварената вода се използва от древни времена като метод за пречистване в някои азиатски страни. „Тази проста стратегия на врялата вода може да „обеззарази“ [нано и микропластмасите] от чешмяната вода в домакинствата и има потенциал да осигури безвреден прием на [нано и микропластмаси] от хората чрез консумацията на вода“.
По-твърдата вода улавя повече микропластмаси
Вода с определена алкалност и твърдост обикновено образува при кипене инкрустанти – неразтворими минерални остатъци като калциев карбонат. За целите на проучването изследователите допускат, че калциевият карбонат се свързва с нанопластмаси, докато кристализира в гореща вода. След това калциевият карбонат капсулира нанопластмасите, превръщайки се в люспеста кора, която понякога виждате на дъното на чайника си.
Проучването показва, че преваряването на твърда чешмяна вода, съдържаща 300 милиграма на литър калциев карбонат, намалява количеството нано- и микропластмаси с почти 90%, докато водата, съдържаща 80 mg/L, намалява частиците с 84%. При проби от мека вода, съдържаща по-малко от 60 mg/L калциев карбонат, преваряването на водата все още намалява пластмасите с повече от 25%.
Проблемът с милионите тонове пластмаса
Поради голямата ни зависимост към пластмасата, нанопластмасите и микропластмасите са често срещани в подпочвените и повърхностните води по целия свят. Микропластмасата е наистина навсякъде, като е открита на юг до Антарктида и на север до Арктика. Тези коварни частици са открити дори на връх Еверест и в Марианската падина. Всъщност пластмасата съставлява най-голямата част от морските отпадъци; според проучване от 2020 г., публикувано в Science of the Total Environment, през 2017 г. в океана са попаднали повече от 8 милиона тона пластмаса. Това количество представлява повече от 33 пъти повече пластмаса от количеството, което е влязло в океана през 2015 г., което показва тревожно задълбочаване на проблема.
При разграждането на пластмасата в околната среда се отделят микроскопични частици. Микропластмасата обикновено е с размер под 5 милиметра, но може да се разпадне на още по-малки частици, наречени нанопластмаса. Нанопластмасата е почти невъзможно да бъде забелязана при размер от 1 микрометър. Според някои проучвания микро- и наночастици са открити във водата, въздуха, почвата, храната и готварската сол.
Въздействието на нано- и микропластмасите върху здравето не е напълно установено. Изследванията обаче показват, че натрупването им в човешкия организъм може да причини инсулинова резистентност, нарушен чернодробен метаболизъм, увреждане на ДНК, дисфункция на органите, проблеми с имунната система, невротоксичност и репродуктивни увреждания.
Макар че изследователският екип се фокусира само върху три вида наночастици, откритието е от помощ за общественото здраве. Според изчисленията на екипа хората, които преваряват водата си, приемат от два до пет пъти по-малко наночастици от тези, които не го правят.
„Пиенето на преварена вода очевидно е жизнеутвърждаваща дългосрочна стратегия за намаляване на глобалната експозиция на [нано- и микропластмаси]“, посочва изследователският екип, като отбелязва, че тя вероятно е по-ефективна от пиенето на бутилирана вода, особено на вода, бутилирана в пластмаса. Средно голяма бутилка вода с размер един литър съдържа 240 000 частици нанопластмаса, което е от 10 до 100 пъти повече частици, отколкото се смяташе досега.
