• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Разказвачи на истината: Лудвиг ван Бетовен, триумфът над страданието

отРеймънд Бийгъл
20 декември , 2020
Разказвачи на истината: Лудвиг ван Бетовен, триумфът над страданието

Портрет на Лудвиг ван Бетовен, докато композира "Missa Solemnis", създадена за събуждане на религиозни чувства

“Обичам истината повече от всичко”, пише Бетовен до Гьоте преди 200 години. Разбира се, Гьоте също обича истината, но по-изтънчено, отдалече. Любовта на Бетовен е страстна, бурна, неспокойна; истината, според него, има нещо общо с Бог, със самата любов, със справедливостта и красотта. Тази любов полага основите за неговата музика – величествена, искрена и красива, отвъд думите.

Но макар музиката му да е красива, Бетовен не е. Неговите приятели го описват като нисък, мургав, набит, непохватен, с труден характер и по-скоро селско, белязано от шарката лице. Те любезно отбелязват и красивата му коса и ослепително белите зъби.

Бетовен е син на пияница, познал от малък бой и глад. По-късно е прибран и отгледан от влиятелни и справедливи хора, които веднага разпознали големия му музикален талант. Макар и избухлив по характер, Бетовен имал щедро сърце.

На 29 години, на прага на големия успех, той пише на брат си: “Ако условията позволяват, изкуството ми ще бъде в помощ на бедните.” Никога не се жени, макар че непрекъснато е влюбен, и му е трудно да поддържа приятелства: след периоди на големи караници нещата отново се оправят.

Големият кръст, който трябва да носи до смъртта си, му е даден, когато е на 26 години. Тогава той започва да оглушава, и скоро напълно губи слуха си. В прочутото си писмо “Heiligenstadt Testament”, написано през 1802 г. до двамата му братя Карл и Йохан, Бетовен споделя своето отчаяние и мисли за самоубийство, но също и за голямо чудо, за огромно облекчение, как открива в себе си непоклатима сила и увереност, че е „невъзможно да напусна света, без да съм изказал всичко, което напира вътре в мен“.

11 25 Beethoven Heiligenstaedter Testament 600x946 1
Факсимиле на “Heiligenstadt Testament” – писмо, написано от Бетовен до бртята му Карл и Йохан във Хайлигенщат (днес част от Виена) на 6 октомври 1802 г.

Песента „Колко великолепна е природата, блеснала пред мен“ е композирана, когато Бетовен е на 19 години. Това е песен на млад дух, безстрашен и, напълно основателно, изпълнен с голени надежди. Подобна атмосфера се усеща в камерната музика от същия период, отражение на света по онова време – последните десетилетия на 18-ти век са епоха на просвещение, симетрия, логика и яснота.

Следващите години са годините на роматизма, когато музиката става по-малко абстрактна и по-лична. Формите са по-малко оганичителни. Драматизмът е във възход и емоциите, особено емоциите на самия композитор, заемат все по-централна роля в музикалните произведения. „Фантазия за пиано, хор и оркестър“ е жизнерадостен химн за природата и за способността на човечеството да постигне мир и щастие в този свят. Удивително е, че това произведение е написано, докато глухотата на Бетовен напредва.

През този период Бетовен пише и единствената си опера, „Фиделио“, прокарвайки традиция, характерна и за много от последващите му произведения, особено за бавните части на неговите струнни квартети и сонати за пиано: конфликт, молба към Бог за помощ и неизменно разрешение, съпътствано от радост. Най-добрите примери за това могат да бъдат намерени в последното действие на „Фиделио“ и в „Одата на радостта“, която завършва Деветата симфония.

11 25 Fidelio playbill 600x994 1
Програма за премиерата на „Фиделио“, единствената оперна творба на Лудвиг ван Бетовен

Музиката на Бетовен е музика на религията и “Missa Solemnis” e неговото върховно постижение, написано, „за да събуди трайно религиозно чувство в изпълнителя и слушателя“.

В „Бенедикт“ се намира може би най-великолепният от всички портрети на Христос. Гласовете пеят „Благословен е той, който идва в името на Бог“, но липсва каквото и да е описание на този благословен човек, за когото те пеят. Вместо това се чува соло на цигулка, което се извисява над целия оркестър и над хора. Няма нищо написано или казано, нарисувано или изпято, което да създава толкова силен образ като този.

Макар почто цлата гореизброена музика на включва текстове, в последните му години мислоите и чувствата на Бетховен навлизат в сфера, която е отвъд думите. Музиката лесно преминава отвъд границите на юовешкия език, за да опиве по-дълбоки борби и триумфи.

Една красива история доказва това. Близка приятелка на Бетовен губи 6-годишния си син, и той дълго време не знае как да изкаже съболезнованията си. Накрая я кани в дома си. Когато тя идва, той сяда на пианото с думите: „Сега ще си говорим в тонове“. След това в продължение на един час той импровизира, а тя мълчаливо слуша. Историята свършва години по-късно, когато дамата разказва на младия Феликс Менделсон: „Този ден той ми каза всичко, което исках да чуя, и постепенно започнах да чувствам утеха“.

В последната му соната за пиано, Op. 111, ще намерим „всичко“: тя е пътуване от отчаянието към приемането и от приемането към моментите на радост и на тихо удивление. А струнният квартет Op. 135 ни позволява да надзърнем в чистия свят, който Бетовен достига в края на живота си. Това е звукът на музиката, създадена в чисто мълчание, откровен диалог без думи между композитора и Създателя. Музика на блестящи галактики, прекрасна, тайнствена, въртяща се през безкрайното пространство в неизвестна, но уникална посока. Това може би е увереността, че за страданието има решение, което постепенно ще намираме.

Точно преди смъртта си Бетовен казва: „В Рая аз ще чувам!“ Според мен Бетовен винаги е чувал. „Получих тази музика директно от Бог“, изкрещял той веднъж на недоволен музикант.

Ние, клетите, безпомощни смъртни изглежда сме глухите, които не успяваме да чуем думите на Бог.

Реймънд Бийгъл е свирил като акомпаниращ пианист във всички най-големи музикални зали в САЩ, Европа и Южна Америка. Работи като журналист в редица музикални издания: The Opera Quarterly, Classical Voice, Fanfare Magazine, Classic Record Collector (ОК), и New York Observer. Преподавал е музика в Държавния университет в Ню Йорк, в Западната музикална академия и в Американския музикален институт в Грац, Австрия. През последните 28 години преподава камерна музика в Музикалното училище на Манхатън.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

classical music2 1200x1482 1

Защо е важно децата да оценят класическата музика

0
0
Христо Грозев

Христо Грозев с Оскар за филма „Навални“

0
0
Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
Фото изложбата „ЗДРАВЕЙ ЛЯТО!“ на Емил Рашковски  в галерия „Синтезис“ (19 януари - 04 март, 2023 г.)

Фотографът Емил Рашковски представя втора самостоятелна изложба в галерия „Синтезис“

0
0
Стивън Спилбърг приема наградата за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман" по време на 80-ите годишни награди "Златен глобус" в Бевърли Хилс, Калифорния, на 10 януари 2023 г. (Rich Polk/NBC via AP)

Спилбърг и Макдона са големите победители в „Златния глобус“

0
0
Картина „Раходка с лодка“ на Елисавета Консулова-Вазова от изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни”, 2022 г.(https://sghg.bg/)

„Площад Славейков“ класира културните събития за 2022 година

0
0
Снимка: Forum Film

„Чуден свят“ на Disney отново провокира общественото мнение

0
1
Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
Pixabay.com

Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Следваща публикация
christmas classic playlist

Вечните хитове за повдигане на коледния дух (Spotify Playlist)

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.