Американците имат най-кратката продължителност на живота и най-висока консумация на свръхпреработени храни сред развитите страни
„Американците са отровени“ – повтаряше бившият кандидат за президент Робърт Ф. Кенеди-младши по време на кампанията си. Той свързваше лошото хранене на нацията с нарастващите разходи за здравеопазване заради хронични заболявания и по-кратката продължителност на живота.
Продължителността на живота на американците е с пет години по-кратка от тази на другите развити страни и това може би се дължи на факта, че 50 до 70 % от американската диета е от ултрапреработени храни – най-високата степен на консумация в развития свят. Много от хранителните добавки и съставки, използвани в Съединените щати, вече са ограничени или забранени в Европа.
Сега, след като е номиниран за министър на здравеопазването и човешките ресурси в администрацията на Тръмп, Кенеди ще контролира 80 процента от хранителните доставки в страната, както и всички козметични продукти, лекарства и фармацевтични продукти.
Кенеди проверява основно няколко ключови хранителни съставки, включително високофруктозен царевичен сироп, масла от семена и хранителни оцветители. Какви са доказателствата и какво може да направи той, за да ги изключи от американската диета?
Високофруктозен царевичен сироп
По време на предизборната си кампания Кенеди многократно подчертаваше рисковете, свързани с високофруктозния царевичен сироп (HFCS) – най-разпространения подсладител в американските преработени храни.
Въпреки че е одобрен за употреба както в ЕС, така и в Съединените щати, HFCS в Европа се използва в модифицирана форма, наречена изоглюкоза, която съдържа до 30 % фруктоза, докато американският HFCS съдържа 42-55 % фруктоза.
Най-често се използва HFCS 55, който съдържа 55% фруктоза. Тази по-концентрирана формула позволява на храната да има по-сладък вкус с по-малък обем подсладител.
По общ състав HFCS е подобен на трапезната захар, въпреки че по време на производството е преминал през допълнителна ензимна обработка. Изследванията не показват ясни доказателства, че HFCS е по-вреден от захарта, въпреки че като често срещана съставка в ултрапреработените храни HFCS е подложен на много внимателни проверки.
HFCS е по-евтина съставка от захарта. Производителите на ултрапреработени храни бързо възприемат HFCS в края на 20-ти век. Между 1970 г. и 90-те години на ХХ век консумацията на HFCS се увеличава с повече от 1000%, което е най-голямата промяна в американската диета за това време. Изследователи посочват, че това увеличение съвпада с появата и нарастването на затлъстяването през 80-те години на ХХ век.
Изследване върху плъхове установява, че плъховете, които консумират HFCS, наддават повече на тегло от тези, които консумират трапезна захар. Друго проучване през 2012 г. установи, че в страните, които консумират повече HFCS, разпространението на диабет тип 2 е с 20% по-голямо.
HFCS 55 е с по-високо съдържание на фруктоза от захарта. Това може да натовари черния дроб, тъй като той трябва да преобразува фруктозата в глюкоза. Поради това прекомерната консумация на фруктоза може да доведе до натрупване в черния дроб и да причини мастно чернодробно заболяване. Фруктозата също така не предизвиква освобождаването на инсулин в организма, нито на хормоните, които казват на мозъка да спре да се храни. Изследванията показват, че тази динамика може да доведе до преяждане и увеличаване на теглото.
HFCS, подобно на захарта, също се свързва с чернодробни заболявания, сърдечни заболявания и случаи на поведенчески проблеми.
Понастоящем HFCS е одобрен от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) и е общопризнат като безопасен (GRAS), което означава, че е преминал през по-малко строг процес на одобрение от FDA, отколкото продуктите, одобрени като хранителни добавки. Докато FDA определя допустими граници за хранителните добавки, тя не определя такива за веществата, които са GRAS.
Масла от семена
Кенеди неведнъж е критикувал широката консумация на преработени растителни масла, наричани още „масла от семена“.
По време на кампанията си той заяви, че маслата от семена са навсякъде и са най-често срещаната съставка в преработените храни, които съставляват американската диета.
Повечето масла от семена, като рапичното, соевото, царевичното и слънчогледовото, са одобрени от FDA като GRAS. Соевото масло е най-често консумираното масло в САЩ.
Тези масла са силно преработени. Те се извличат с помощта на разтворител (често хексан, който е токсичен), дегумират се чрез добавяне на вода и киселини, за да се отстранят смолите на маслото, неутрализират се със сода, за да не се допусне гранясване на маслото, дезодорират се, за да не са остри, избелват се, за да се премахне цветът, евентуално се хидрогенират, за да се запази устойчивостта им в търговската мрежа, и др.
Понастоящем няма убедителни доказателства, които да свързват маслата от семена с големи рискове за здравето, въпреки че според предишно разследване на The Epoch Times някои проучвания предполагат връзка между употребата на популярните масла от семена с рака.
Това е така, защото в сравнение с мазнини като лойта, която е наситена, повечето преработени растителни масла са с високо съдържание на мононенаситени и полиненаситени мазнини, което ги прави по-податливи на окисление при нагряване. Когато се консумират, тези окислени мазнини могат да увредят клетките и гените в организма.
Маслата от семена също така имат по-високо съдържание на омега-6 мастни киселини, отколкото на омега-3 мастни киселини. Изследванията свързват по-високата консумация на омега-6 мастни киселини с цял куп хронични заболявания като диабет тип 2, възпалителни заболявания и др.
Синтетични оцветители за храни
Синтетичните оцветители за храни, сред които са жълто 5 (тартразин), червено 40, червено 2, жълто 6, зелено 3, синьо 1 и синьо 2, не се използват толкова често или изобщо в други страни, казва Елизабет Дънфорд, консултант по проекти в отдела за хранителна политика на Института „Джордж“ за глобално здраве и асистент в Университета на Северна Каролина, пред The Epoch Times.
Тези оцветители в храните са свързани с поведенчески проблеми като СДВХ и рак.
Повечето хранителни оцветители се произвеждат от петрол, което ги прави по-евтини и по-трайни от естествените оцветители, използвани в страни като Канада и Австралия.
Във видеоклип от кампанията му, публикуван в средата на октомври, Кенеди се прицелва конкретно към тартразина или жълто 5. Той е широко използван в различни храни – от Доритос до кисело мляко и се добавя във витамини, дъвки и сиропи за кашлица.
В Европа, където оцветяването на храните е ограничено, храните, оцветени с някои от тези оцветители изискват етикет, в който се отбелязва, че те са свързани с поведенчески проблеми.
Бутилиран хидроксианизол (BHA) и бутилиран хидрокситолуен (BHT)
Използвани в чипсове, крекери, зърнени закуски, мюсли и готови печени изделия, BHA и BHT са одобрени в САЩ като вещества GRAS.
Тези химикали предпазват маслата от окисляване. Въпреки това, за разлика от антиоксидантите, които се съдържат в плодовете и зеленчуците, тези химикали въздействат върху имунитета и също така са канцерогенни. И двата химикала са „предполагаемо канцерогенни за човека“ според Националната програма по токсикология на САЩ.
Изследвания върху животни също така показват, че тези химикали могат да причинят хормонални смущения, а BHT може да доведе до проблеми с черния дроб, щитовидната жлеза и бъбреците.
Калиев бромат
Калиевият бромат се добавя към тестото при производството на хляб и хлебни изделия, за да увеличи обема му и да подобри текстурата му.
Калиевият бромат е евентуален канцероген за човека. При проучвания върху животни е доказано, че причинява рак и токсичност за кръвта и черния дроб.
Тъй като броматът се разгражда по време на процеса на готвене, едно проучване предполага, че калиевият бромат може да не причинява здравословни проблеми при хората, ако хлябът, към който е добавен, е бил правилно загрят по време на печенето.
Въпреки това, ако броматът остане, той все пак може да създаде проблеми.
Други добавки, използвани в САЩ, но забранени в ЕС
Освен хранителните добавки, които Кенеди спомена по време на президентската си кампания, има и други, които той не спомена, но които са подложени на подобен контрол.
Титаниев диоксид
Титаниевият диоксид е одобрен от FDA като оцветителна добавка и често се използва в храни като салатни дресинги, хляб и сирене, за да им придаде бял вид.
През май 2021 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) определи титаниевия диоксид като неприемлив за хранителни продукти, тъй като учените „не можеха да изключат опасения за генотоксичност“, заяви Магед Юнес, председател на Панела за хранителни добавки и ароматизатори на ЕОБХ, в оценка на ЕОБХ. Генотоксичността се отнася до свойствата на даден химикал, които могат да увредят ДНК или хромозомите.
Азодикарбонамид (ADA)
Азодикарбонамидът (ADA) се използва най-често в пластмасите и като избелващ агент в храни на основата на брашно. Понастоящем той е одобрен от FDA като GRAS.
Изследвания върху животни разкриват, че ADA може да бъде вреден за органите и клетките, а други изследвания показват, че може да причини респираторни усложнения при хората. В едно проучване изследователите установяват, че при плъхове, чиято храна съдържа ADA, се наблюдават „значителни поведенчески промени“.
Бензоил пероксид
Бензоил пероксидът най-често се добавя към брашното и млякото, приготвяни за сирена, за да избели цвета им. Понастоящем той е одобрен от FDA като GRAS.
ЕС забрани употребата на бензоил пероксид в храните през 90-те години на миналия век поради опасения за потенциална токсичност като увреждане на черния дроб и отравяне.
Бензоил пероксидът може също така да се разпадне до бензен, известен канцероген, при температури над 50 °C. Бензолът е класифициран като канцероген от тип А, което означава, че може да причини рак.
Какво да правим?
Системата GRAS, въведена през 1958 г., е един от най-критикуваните аспекти на американското регулиране на храните.
Хранителните съставки, които са категоризирани като хранителни добавки, преминават през сравнително строг преглед на безопасността преди пускането им на пазара, като FDA определя допустима граница.
Но съставките GRAS не трябва да преминават през този предварителен пазарен преглед, ако веществото има дълга история на употреба или ако има научен консенсус относно безопасността.
През 1997 г. FDA предложи нова наредба, която позволява на компаниите сами да определят статута на GRAS, без да го представят за потвърждаване от FDA. Тази промяна беше въведена постепенно и стана официална през 2016 г. В резултат на това вече не е необходимо компаниите да уведомяват FDA, когато имат ново GRAS вещество.
Това създаде сериозен пропуск, като основният е, че „в хранителните доставки има неизвестни съставки, за които FDA и обществеността не знаят“, казва Дженифър Померанц, доцент по политика и управление на общественото здраве в Училището за глобално обществено здраве към Нюйоркския университет, пред The Epoch Times.
Тъй като това правило е изготвено от FDA, тя може да го измени, за да запълни пропуските, изисквайки от компаниите да декларират какви GRAS съставки са направили. Възможно е да се наложи Конгресът да актуализира законодателството от 1958 г., за да стане ясно, че FDA трябва да разглежда заявленията за GRAS, каза Померанц.
Европа има склонност да забранява хранителните добавки по-бързо от FDA и изисква строг процес на предварително одобрение на новите съставки на пазара. FDA прави тези промени много по-бавно от други държави, често с 30 или повече години, каза Померанц.
Ако FDA успее да намали критериите, необходими за забрана на даден продукт, това би позволило по-бързото премахване на потенциално вредни вещества от храните, каза Померанц. Критериите на агенцията за забрана на даден продукт също така не са прозрачни за обществеността.
Освен това в момента има ограничени доказателства, свързващи различни хранителни добавки с убедителни заключения за вреда, най-вече поради ограниченото финансиране на изследванията.
„FDA ще се нуждае от повече ресурси, за да прегледа невероятното количество съставки, с които разполагаме.“ заяви Померанц. Тези ресурси ще трябва да дойдат от Конгреса.
През септември FDA беше домакин на конференция, на която спомена, че ще направи систематичен постмаркетингов преглед на продуктите на пазара, като основен акцент ще бъде нарастващият списък на GRAS веществата.
Възможно е обаче да не знаят какво да преглеждат, ако производителите на храни не обозначават ясно какво се съдържа в продуктите им – каза Померанц. Новите съставки могат да получат неясно определение като ароматизатор или консервант, без да се посочва действителното химично вещество.
По време на кампанията си Кенеди спомена, че ще накара Националните институти по здравеопазване, които разполагат с годишен бюджет за научни изследвания от над 45 млрд. долара, да финансират изследвания на причините за хроничните заболявания. Това би включвало установяване на рисковете за здравето и безопасността на различните химикали в храните.
Померанц заяви, че това би било добре дошла промяна.
Някои големи индустриални групи публично са изразили подкрепата си за по-строго регулиране на храните, каза Померанц.
Компаниите, които предлагат на потребителите безопасна и питателна храна, понастоящем са в неизгодно положение, каза Померанц. „Наистина се вреди на конкуренцията, като се позволява на компании, които не постъпват правилно, просто да навлязат на пазара.“
„Ако няма регулация, която да изравнява условията, компаниите имат по-малък стимул да ни защитават, нали?“
