На вечерната проверка заря в София по случай Националния празник на Република България Трети март държавният глава произнесе слово, което публикуваме без редакторска намеса.
Скъпи сънародници,
Преди 147 години на днешната дата България възкръсва на картата на Европа.
Армията на царя Освободител Александър Втори съкрушава Османската империя и донася свободата на Родината. Днес отдаваме почит на хилядите доблестни воини: български опълченци, руснаци и бойци от всички народи на тогавашната Руска империя, чиито кости почиват на Шипка, край Плевен, Шейново, Стара Загора и по зимния път към София.
Но българската свобода не идва даром. Днес почитаме имената на нашите възрожденци и четници, на Паисий, Раковски, Ботев и Левски, на априлците от 1876-а година. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха този ден.
Днес си спомняме с признателност и за Гладстон, Макгахан, Достоевски, Виктор Юго и други световни интелектуалци, без чието огнено слово в защита на българската кауза, зовът на предците ни нямаше да бъде чут, а априлските пожари щяха да изтлеят без светът да бъде разтърсен от съдбата на народа ни.
Трети март не е само важна дата в нашата история. Не е само подписване на договор, който полага основите на Третата българска държава. Трети март е олицетворение на съкровения идеал на поколения българи за свободна, обединена и независима България.
Днес в Украйна продължава братоубийственото кръвопролитие между правнуците на нашите освободители. Това е и наша, българска болка. Тази война оголи крехките основи на световния ред и фалшивия патос, че мирът и човешкият живот са висша ценност. Че можем да разчитаме на друг да брани нашата свобода, да гарантира нашата сигурност и бъдеще.
На този фон и в този именно момент у нас се намират политици, които водят война с паметници, пренаписват миналото, веят чужди знамена, разоръжават Българската армия и дори поискаха отмяната на Трети март. Това няма да бъде днешна България. Ние знаем, че трагедията, която днес се разиграва в Украйна, започна с оголване на исторически рани, поругаване на паметници и вяра в благите намерения на външните фактори. Вяра, която събитията драматично опровергаха.
Предстоят ни изпитания и трябва да ги преминем като осъзнат народ. Историята не е повод за разкол, а обща съдба, преживян опит, от който трябва да излезем по-мъдри, по-толерантни, по-сплотени и по-силни.
Днешните поколения са призвани да опазят България, която ни завещаха възрожденците, априлците и опълченците. Да оправдаят тяхната саможертва в името на нашата свобода и суверенитет.
Затова днес отдаваме почит на нашите националните герои, на воините от армията на царя Освободител и на всички онези, които век и половина опазват свободна и независима България.
Благодаря на всички вас, които днес се качихте на Шипка и напълнихте площадите на България, за да отстоявате историческата истина и бъдещето на нашата Родина.
Да живее България!
