Изложени на почти непрекъснат поток от AI съдържание, експертите предупреждават, че опасностите са реални и доказателствата вече са налице
Безкраен поток от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, преобразява интернет и начина, по който хората взаимодействат с информацията – и то по-бързо от всякога.
От резюмета на новини до публикации в социалните мрежи и академични изледвания – огромният обем материали, създадени с машинна помощ, се свързва с рязък ръст на „когнитивното прехвърляне“. Това е явление, при което хората делегират критичното мислене и проверката на факти на автоматизирани системи.
Анализ от 2025 г. върху влиянието на AI инструментите върху когнитивното прехвърляне разкри „значителна отрицателна корелация“ между честото им използване и способността за критично мислене – независимо от възрастта и образованието на изследваните лица. Изследователите от Швейцарското бизнес училище SBS установиха, че по-младите хора са значително по-зависими от AI моделите и показват по-слаби резултати в критичното мислене.
Още по-тревожни са резултатите от проучване на Pangram/YouGov от май, според което едва 55 процента от участниците – всички представители на поколението Z (на възраст между 18 и 28 години) – са успели да разпознаят фалшиво или подвеждащо AI-генерирано съдържание. При по-възрастните групи този дял е дори по-нисък, което означава, че поне половината от възрастните над 28 години не са сигурни в способността си да разпознават AI съдържание онлайн.
„AI-генерираните публикации и коментари могат да изкривят общественото възприятие – особено когато количеството се бърка с достоверност“, заяви Хави Перес, редактор на уебсайтове за потребителско образование с помощта на AI, пред The Epoch Times.
„Ако потребителят види десетки сходни публикации за даден продукт, тенденция, политическо твърдение, здравен проблем или финансова тема, той лесно може да си помисли, че мнението е широко споделено.“
„Уверено еднообразие“
Перес предупреди, че потребителите трябва да са нащрек, тъй като AI съдържанието затрупва мрежата с това, което той нарече „уверено еднообразие“.
„Много статии и публикации вече повтарят сходни структури, сходни съвети и сходни формулировки. За невнимателния читател това може да създаде впечатление, че по дадена тема има повече консенсус и сигурност, отколкото в действителност – просто защото едни и същи идеи се появяват отново и отново в различни източници“, каза Перес.
„Рискът е хората да престанат да различават кое съдържание е проверено. В области като финанси, здравеопазване, право, образование или журналистика читателите трябва да знаят дали дадено твърдение е проверено спрямо първични източници, дали е актуализирано наскоро и дали е редактирано от отговорен човек.“
Консултантът по AI стратегия Арманд Кучиниело III заяви пред The Epoch Times, че AI-генерираното съдържание променя не само начина, по който консумираме информация, но и скоростта, с която я обработваме и й се доверяваме.
„Преминаваме от внимателно четене към бързо прелистване на изпипани резюмета, коментари, кратки видеа и AI-подпомогнато съдържание, създадено с цел бързина и ангажираност“, каза той.
Като човек с опит в „сферата на националната сигурност на САЩ“, Кучиниело посочи, че едно от най-сериозните му притеснения е, че AI системите „могат неволно да разпространят огромни количества неточно или умишлено манипулирано съдържание – просто чрез повторение и мащаб.“
Той е убеден също, че огромният обем AI-генерирано съдържание оказва реален натиск върху общественото доверие.
„Когато читателите срещат почти еднакви формулировки или интерпретации в множество източници, съвсем естествено е да се запитат дали информацията е резултат от независима журналистика или просто е преопакована“, каза той.
Карл Строуд, експерт по връзки с обществеността и главен разказвач в Smoking Gun Agency, също наблюдава как AI съдържанието подкопава общественото доверие.
„Основната нужда на аудиторията не се е променила -хората искат да вярват на това, което четат“, заяви Строуд пред The Epoch Times. „Това, което се е променило, е колко по-трудно е станало да се прецени дали може да им се вярва.
„AI-генерираното съдържание, агрегирането и нискокачественият боклук направиха информационното пространство по-шумно, по-безлично и по-объркващо. Аудиторията вече е принудена да се чуди дали чете оригинална журналистика, преработено съдържание или нещо, което изобщо не е трябвало да бъде публикувано.“
Отвъд социалните мрежи и академичната сфера, малко индустрии са пострадали толкова от AI-генерирана дезинформация, колкото медиите. Строуд, прекарал две десетилетия в британските медии като редактор и журналист, споделя, че непрекъснатото производство на AI съдържание изтощава читателите, търсещи достоверна информация.
„Умората е опасна – когато хората се чувстват претоварени, те или се отдръпват, или стават по-лесна мишена за манипулация“, каза той.
Откъсване от реалността
Ашутош Хулбе, основател на RawPickAI, тества AI инструменти по занятие – около три до четири нови всяка седмица.
„Това, което забелязвам най-вече в моя ъгъл на интернет, е, че всичко звучи еднакво. Зловещо еднакво“, каза той пред The Epoch Times. „Смятам, че 70 до 80 процента от статиите за „най-добри AI инструменти“ са AI-генерирани в момента.
„Това създава странен омагьосан кръг: AI пише рецензии въз основа на това, което друг AI вече е написал, читателите приемат, че съществува консенсус, а реалният опит от използването на тези инструменти просто се заравя.“
Той разказа, че е тествал инструмент за писане с стотици положителни отзиви онлайн, който на практика се оказал неизползваем в безплатния си план. „Не можеш дори да довършиш един абзац, преди да се натъкнеш на ограничението. Но успех да намериш тази информация в Google“, каза той.
Хулбе е особено обезпокоен от начина, по който изкривяването на информацията влияе върху обществото.
„AI съдържанието е безмилостно позитивно, защото е обучено върху маркетингови текстове и партньорски ревюта. Никой не обучава моделите върху „Пробвах го две седмици и беше пълен провал.“ Затова негативната обратна връзка просто изчезва от мрежата“, каза той.
Последиците от бума на AI съдържанието вече се усещат в това, което някои наричат „AI психоза“ – откъсване от реалността. Макар да не е клинична диагноза, терминът се е наложил като популярен събирателен израз за случаите, в които AI подсилва необичайно, фиксирано или дори заблудено възприятие за реалния свят.
Хората с психични разстройства може да са по-предразположени към „AI психоза“, но тя не е ограничена само до тях, според д-р Раги Гиргис, професор по клинична психиатрия в Колумбийския университет и Нюйоркския щатски психиатричен институт.
„Феноменът на AI психозата е количествено нов и може да бъде изключително опасен, но качествено е много подобен на това, което наблюдаваме от десетилетия -откакто се появи интернет“, каза Гиргис в интервю за Националната академия по медицина през март.
Нереалистични очаквания
Макар попадането в онлайн „заешки дупки“ да не е ново явление, той подчерта, че AI и големите езикови модели го задълбочават с тревожна скорост. Съвременните AI модели имитират човешкия интелект толкова убедително, че хората лесно интернализират тяхното съдържание като свое.
Доказателствата се появяват в почти всяка сфера на ежедневието – понякога под формата на нереалистични очаквания.
„Една от най-осезаемите промени, които съм забелязал в резултат на насищането с AI съдържание, е появата на „синтетични очаквания“ – особено в индустрията за красота“, заяви Джъстин Килингсуърт, основател на The Color Bar, пред The Epoch Times.
„Работейки със салони и потребителски марки за красота, виждам все повече клиенти, които носят AI-генерирани снимки за вдъхновение, изобразяващи неща, нереалистично постижими при истински човек.
„Стилистите все по-често трябва да играят ролята не само на артисти, но и на наставници и емоционални преводачи – да обясняват на клиентите какво е реалистично постижимо, без да накърняват самочувствието и доверието им.“
Миналата година анализ на Microsoft AI for Good Lab показа, че хората разпознават правилно AI-генерирано изображение в 62 процента от случаите.
За Кучиниело опасността се крие в това да станем „изключително ефективни в бързото консумиране на информация, докато отделяме все по-малко време за осмисляне на неясноти, нюанси и различни гледни точки.“
Перес се съгласи с тази оценка. „В дългосрочен план опасността е хората да станат или прекалено доверчиви, или прекалено скептични“, каза той.
„Едни ще вярват на всичко, което изглежда добре оформено. Други ще приемат, че всичко онлайн е изкуствено, и ще спрат да се доверяват дори на достоверна информация. И двата изхода подкопават критичното мислене.“
