София е на път да получи зелена светлина следващия месец за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., но изпълни на косъм инфлационното изискване, като рязкото намаление на здравните разходи изигра ключова роля в това постижение.
През април страната обяви изненадващо 82,8-процентно намаление на дневните такси за болнично лечение. Дори водещите в държавната телевизия признаха, че причините зад този ход са загадка. Това фокусира вниманието върху контрола на България над цените, определяни на държавно ниво и как те влияят на индексите на потребителските цени.
„Ако погледнете инфлационните данни единствената причина България да се квалифицира е заради администрираните от държавата цени“, каза пред POLITICO бивш български правителствен служител, запознат с данните. „Общоизвестно е, че статистическите данни бяха коригирани, за да покажат резултати по-благоприятни от реалността – особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване.“
Освен здравеопазването, жп билетите също бяха намалени с над 9 процента, а пощенските разходи – с почти толкова. Общо взето, намаленията в определяните от държавата цени помогнаха да се понижи хармонизираният индекс на потребителските цени с 1,2 процентни пункта през април в сравнение с март, което вкара България в рамките на изискваните граници.
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“, икономистът, проектирал валутния борд на България в края на 90-те години, каза, че данните предизвикват поводи за опасение. „Мисля, че има висока вероятност [инфлационните данни] да са били манипулирани“, заяви той. „Като се има предвид опитът ми като съветник на президента на България (1997-2002) и наблюденията ми за машинациите около кандидатурата на България за формално влизане в еврозоната, не бих се доверил на тези данни.“
За да се квалифицира за конвергенция към единната валута, българската инфлация трябваше да падне в рамките на 1,5 процентни пункта от средната стойност на трите страни от ЕС с най-ниските нива на инфлация. Икономистите изчисляват, че само спадът в болничните цени намали общия 12-месечен темп на инфлация с 0,89 процентни пункта, който достигна 2,7 процента – едва стигайки под прага за влизане в еврото.
Европейската комисия открито признава важността на априлското намаление на разхода за дневен болничен престой от 5,8 лева на 1 лев. „Спадът през април 2025 г. на годишния темп на Хармонизиран индекс на потребителските цени се дължеше главно на съществено намаление на болничните такси“, се казва в доклада за конвергенция на ЕК за България.
Въпросът е какво означава това в практически план и дали 82,8-процентното намаление е изцяло безболезнена промяна за българските болници, които често са в лошо състояние. Сумите са скромни, но все пак оставят празнини, които трябва да бъдат запълнени. За университетската болница „Света Екатерина“ в София годишната загуба на приходи от спада на цените се оценява на около 40 000 лева.
Всъщност българската здравна система е толкова неадекватна, че много хора вече трябва да плащат от собствения си джоб. „При 34 процента от всички здравни разходи, плащанията от собствен джоб са най-високите в ЕС, където средната стойност е 15 процента“, се казва в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2023 г.
Министерството на финансите на България реагира остро срещу твърденията, че корекциите на болничните цени са мотивирани от целите за приемане на еврото. Говорител на Националния статистически институт добави, че „НСИ предоставя само статистически данни, докато решенията се вземат от други институции.“
Атанас Петканов, икономист и бивш заместник министър-председател в служебното правителство на България, каза, че държавното ценообразуване не е нещо необичайно. „Има контролирани от държавата цени в много страни от ЕС“, заяви той пред POLITICO.
Окончателното решение за присъединяването на България – включително определянето на курса за конвертиране – се очаква да бъде взето от Съвета на 8 юли.
