Част трета от серията анализи на “Световната онлайн конференция за борба с насилственото отнемане на органи”
На Световната онлайн среща за борба и предотвратяване на насилственото отнемане на органи бяха разгледани мерките, необходими за спиране на това зверство, включително всеобща декларация, икономически санкции срещу Китайската комунистическа партия (ККП) и забрана за международно обучение на хирурзи от Китай.
Организаторите на срещата на високо равнище, която се проведе между 17 и 26 септември, призоваха юристите и международната общност да приемат неопровержимите доказателства за насилствено отнемане на органи сериозно и да сложат край на злоупотребите с трансплантации на органи чрез конкретни правни мерки, включително индивидуални санкции „Магнитски“ срещу най-тежките извършители от ККП, национални закони, които криминализират лицата, участващи в тях, и прекратяване на международното обучение на трансплантационни хирурзи от Китай. На уебсайта на срещата на върха се посочва: „Юридическата професия е призована да въведе мерки за прекратяване на това неприемливо престъпление срещу човечеството.“
Д-р Уелдън Гилкрийз, директор на отделението по онкология в Медицинския факултет на Университета в Юта, призова за подвеждане под отговорност на всички медицински специалисти и други лица, които през годините са били замесени в незаконната система за трансплантации в Китай.
Бившият председател на Американската медицинска асоциация д-р Р. Скалетар заяви, че са необходими и промени в търговските отношения: „Не трябва да има конфликти на интереси като плащания за и комерсиализиране на трансплантации“. Това може да се изисква от законодателството на международно и национално ниво.
Според лорд Филип Хънт от Обединеното кралство и двама международни адвокати по правата на човека Дейвид Матас от Канада и Карлос Иглесиас Хименес от Испания Израел, Испания, Тайван, Италия, Белгия, Норвегия и Южна Корея са лидери в приемането на законодателство за предотвратяване на трансплантационния туризъм.
Това може да включва порицание и отнемане на лицензи на замесените медицински специалисти, както и съдебни спорове, заяви Скалетар. Ако нарушите медицинската етика, отнемайки насилствено органи, казва той, „няма да имате бизнес“.
Хименес призова хората и правителствата да приемат закони срещу международното принудително отнемане на органи, като посочи, че диктатурата на ККП е ефективна с това, че купува, подкупва и заплашва свободната воля на хората. Допълни още, че с малка група хора това е постижимо, но изправена пред милионите смели хора, които трябва да надигнат гласа си, партията става безсилна.
За Химинес мълчанието е съучастие. Той заяви: „В бъдеще правосъдието ще съди не само тези, които са виновни за тези престъпления, но и всички онези хора, чието съучастническо мълчание е улеснило, направило е възможно извършването на всички тези зверства. Те ще трябва да отговарят пред правосъдието.“
Тереза Чу, адвокат от Тайванската група на адвокатите на Фалун Гонг, представи идеята за Всеобщата декларация за борба и предотвратяване на насилственото отнемане на органи (UDCPFOH) – международен документ, който осъжда насилственото отнемане на органи от ККП и предлага мерки за предотвратяване на „сериозното нарушаване на ценността на човешкото съществуване“.
Според Чу UDCPFOH се основава на основата на неотменните права, които не могат да бъдат премахнати от никое лице или режим, и излага основните принципи на универсалните ценности, включително неприкосновеността на човешкото достойнство и фундаменталната защита на човешкия живот, тяло и свобода. Тя призова държавите и международните организации да „забранят влизането на всяко лице, за което е известно, че пряко или косвено участва в насилственото отнемане на органи“. Освен това Чу предложи „медицинските специалисти да не обучават китайски лекари или медицински персонал в трансплантационна хирургия и медицинските списания да отхвърлят публикации за „китайския опит“ в трансплантационната медицина“.
Чу оповести член 8 от UDCPFOH, който гласи: „Всички правителства настояват партията – държава Китай да прекрати репресиите, лишаването от свобода и лошото отношение към практикуващите Фалун Гонг и всички други затворници на съвестта; да прекрати насилственото отнемане на органи от всички затворници; да отвори всички центрове и лагери за задържане за свободно и независимо международно разследване на престъплението на насилственото отнемане на органи.“
Чу препоръча приемането на „Универсален закон срещу насилственото отнемане на органи“.
Съдия Сун Ким от Административния съд в Сеул, Южна Корея, предложи да бъдат използвани глобалните санкции „Магнитски“ за предотвратяване на насилственото отнемане на органи в Китай. Като се има предвид, че Китай е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, а 193-те членове на ООН трудно биха постигнали съгласие за резолюция срещу насилственото отнемане на органи, Сун констатира, че „автономните санкции на отделните държави“ или „съюзът Магнитски“ са по-добрата алтернатива.
Санкциите на САЩ, например, биха могли да забранят на всеки, който е замесен в насилствена трансплантация на органи, да влиза на територията на Съединените щати. Това ще има по-голям ефект, посочва Чу. Тя цитира и статистически данни, според които през 2017 г. 85 % от високопоставените служители в Китай са се подготвяли за бягство в чужбина. По думите ѝ между 1995 и 2008 г. повече от 18 000 китайски служители са избягали от Китай и са изнесли 145 млрд. долара. „Следователно замразяването на техните задгранични активи и забраната за влизане в задгранични държави може да бъде значителна заплаха за тях. Това означава, че участието в нарушаване на човешките права, като например принудителното отнемане на органи, би било голям риск за тяхното бъдеще.“
Д-р Андре Гатолин, сенатор от Франция и съпредседател на Интерпарламентарния алианс за Китай (IPAC), заяви на срещата на върха, че IPAC е постигнал много успехи в повишаването на осведомеността за заплахата от Китай, но „все още се бори да се мобилизира по… въпроса за нарастващата намеса на Китай в западния академичен и научен свят, както и по скандала с насилственото отнемане на органи и жестоките репресии срещу последователите на Фалун Гонг на китайска територия през последните двадесет и две години“.
Американският сенатор Джон А. Хофман заяви, че е работил с други законодатели „в подкрепа на резолюция, призоваваща противопоставяне на тези тежки нарушения на основните човешки права. Тези усилия все още не са успешни и това може би се дължи на отношенията с извършителя на това престъпление. Тези отношения [са] икономически връзки с много държави, към които … някои искат да се отнасят нежно, тъй като ужасяващите действия съществуват в международно и умишлено мълчание, така че [само] малцина да знаят какво се случва“.
Гатолин обяснява, че във Франция, „когато някой постави под въпрос насилственото отнемане на органи в Китай, бързо рискува да бъде обявен за силно антикомунистически или антикитайски настроен“. Според него повдигането на този „почти табуиран“ въпрос излага на „язвителни и възмутени отрицания, а понякога дори на заплахи за търговски или политически репресии от страна на Пекин“. Той нарича резултата „дипломация на мълчанието“.
За да се преодолее това мълчание, са необходими няколко мерки. На първо място, трябва да има обществено образование за истината за насилственото отнемане на органи в Китай и как то е насочено срещу практикуващите Фалун Гонг. Второ, демокрациите и техните съюзници трябва да въведат по-строго законодателство срещу вътрешното сътрудничество със злоупотребите с трансплантации в световен мащаб, включително чрез по-строги закони срещу трансплантационния туризъм. Трето, трябва да се наложат санкции по Магнитски на отделни лидери и трансплантационни хирурзи, участващи в инициирането и извършването на принудителното отнемане на органи. Тези санкции трябва да включват лицата, които са на върха на йерархията на ККП, включително всички членове на Постоянния комитет на Политбюро на ККП. Четвърто, следва да се наложат международни икономически санкции срещу китайската икономика като цяло, за да се спре това, което следва да се счита за медицински геноцид с цел печалба. И пето, правителствата по света трябва да положат общи усилия за публично признаване и подпомагане на жертвите и семействата, засегнати от този най-шокиращ случай на злоупотреба с трансплантации.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
