Ще забрани ли ЕС производството на месо?

Коментар

Ще забрани ли Европейският съюз или някои държави в него производството на месо, за да изпълни нормите за вредни емисии? Накратко, отговорът е “да”. Съществува съвсем реална възможност в близко бъдеще някоя страна членка (вероятно Швеция, Дания или Нидерландия) да наложи данък или пълна забрана на производството на месо.

Защо Швеция, Дания или Нидерландия? Макар да звучи напълно безумно, част от причините са да се избегнат правни проблеми с ЕС. Няколко европейски държави имат правно обвързващи планове за нулеви нетни емисии и климатични показатели, а Нидерландия, Швеция и Дания са малки държави с голям селскостопански отпечатък. Малките земни площи и тежката селскостопанска промишленост са лесна мишена.

Миналия месец писах за такива противоречиви въпроси, свързани със затварянето на ферми в Нидерландия. Холандците, както и шведите и датчаните, са много сериозни по отношение на намаляването на емисиите, както и на ограничаването на консумацията на месо. Проблемът е, че те консумират и произвеждат много месо.

В Хаарлем, град западно от Амстердам, са забранили рекламите на месо от 2024 г. нататък. Третирането на месото като цигарите или алкохола, за да се наложат на потребителите алтернативи на месото, така че потребителите да могат да консумират силно преработени фалшиви месни продукти или да разчитат на вносно месо, е сериозен прелом в разумността и рационалността.

Пазарният стратег на Saxo Bank Чару Чанана заяви в прогнозите на Saxo за края на годината, че Швеция или Дания “може да решат да наложат високи данъци върху месото от 2025 г., а до 2030 г. може да забранят изцяло месото, произведено в страната от живи животни”. Чару добави: “Не бих се изненадал да видя училища в Дания и Швеция да забранят изцяло месото. Това определено върви в тази посока.”

В Швеция изявленията, в които се твърди, че консумацията на месо намалява, а вегетарианството се увеличава, противоречат на официалната статистика. Според последните данни на EuroMeatNews и данните на Шведския съвет по земеделие “търсенето на шведско месо и птици се е увеличило значително”.

Като оставим настрана говеждото, свинското и птичето месо, шведите обичат своите морски дарове. По-голямата част от морските дарове се внасят. Според доклад на Университета в Гьотеборг от 2019 г: “72% от шведската морска храна идва от внос, а 28% – от местни производители.” Заслужава да се отбележи, че 90 процента от този внос на морски дарове идват от Китай.

Що се отнася до Дания, тя има значителна месопреработвателна промишленост. През 2022 г. приходите от датско месо възлизат на 4,40 млрд. долара и се очаква да нарастват ежегодно с над 5%. Датчаните произвеждат огромно количество свинско месо за пазарите – около 32 млн. прасета годишно – и милиони от тези прасета се продават в Европейския съюз (предимно в Германия и Полша). За сравнение, 32 милиона прасенца са почти два пъти повече от броя на прасенцата, които Канада продава на Съединените щати всяка година.

Освен това, въпреки че правителството на Дания и неговите представители в ЕС са поставили на прицел производството на месо за допълнително регулиране и облагане с данъци, те със сигурност не са против добива на животни за кожа. В Дания отглеждането на норки е много доходоносно. 

Дания е един от най-големите производители на кожи от норки в света, като има хиляди ферми за отглеждане на норки и десетки милиони норки. По последни данни до 98% от добитата в Дания кожа от норки се изнася на чужди пазари. Това е огромен източник на финансови средства.

Всъщност датските норки са толкова много, че са се превърнали в инвазивен вид в Дания, унищожавайки местните екосистеми. Как това не е проблем?

Аз не съм против по-ниските емисии или хуманното отношение към животните, или дори срещу нарастващата популярност на вегетарианството, но съм против ирационалните мисловни процеси на тоталитарните технократи.

Закриването на ферми и забраната на производството на месо не е рационална стратегия. По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН 14,5% от всички емисии на парникови газове, причинени от човека, се дължат на животновъдството. Според научното списание Nature Food обаче Южна Азия, Югоизточна Азия и Южна Америка са най-големите замърсители с парникови газове в света.

Не е ли по-добра идея да се въведат ограничения и регулации за тези, които отделят най-много замърсяване и парникови газове (в случая Азия и Южна Америка)?

Намирам за изключително притеснителен факта, че Азия и Южна Америка продължават да замърсяват безкрайно, докато лидерите в западния свят се опитват да унищожат индустрията в името на контрола върху емисиите.

Жителите на Запада не бива да седят със скръстени ръце и да позволяват на азиатските и южноамериканските държави да догонват нашите стандарти, като използват методи на растеж, които замърсяват, докато западните пазари са наказани за икономическия си успех.

Оставете социалистите да експериментират с Азия и Южна Америка и позволете на икономическите двигатели на западния свят да процъфтяват, без намесата на марксистките тоталитаристи.

Чад е финансист, автор и колумнист. Повече от две десетилетия той управлява предприятия и инвестиции на световните пазари. Последната му книга, “Global Family Office Investing”, е публикувана от Palgrave McMillan през 2021 г., а макроикономическият блог на Чад, Chaganomics.com, е архивиран от Библиотеката на Конгреса през 2019 г.