Мартина Новакова: Работата с архиви е огромна отговорност, а подборът – изключително труден
Представлението „Безкрайните сцени“, чиято премиера ще се състои на 22 март в Народен театър „Иван Вазов“, е посветено на историята му и на артистите, работили в него.
Драматурзите и режисьори Мартина Новакова и Мигел Валентин, актьорите Михаил Петров, Параскева Джукелова, Гергана Змийчарова, Павлин Петрунов, Велислав Павлов, Валентин Ганев (глас), Валерия Георгиева и Антония Здравков, композиторът Емилиян Гацов-Елби и художникът и костюмограф Розина Макавеева се обединяват в иновативен спектакъл, чиято крайна цел е да ни запознае с историята на Народния театър чрез разходка из него и чрез архивно записани гласове на вечните му актьори.
Под името „Паноптикум“ Мартина Новакова и Мигел Валентин създават театър, в който публиката се движи из различни пространства и сетивата – най-вече слухът – играят ключова роля. Както в много от техните представления, и тук има моменти, предназначени единствено за слушане, както и такива, в които чрез звука се изгражда нова връзка с пространството. Освен в театри, те работят в градски пространства и музеи.
„Безкрайните сцени“ е плод на половин година двуезична работа. „Нов подход – всичко по два пъти. Преживяване!“, споделя Мартина Новакова.
„Историята на театъра с многократно разрушаваната му и опожарявана сграда е драматична“, казва тя. „А какво остава от едно ефимерно изкуство като театъра? Гласовете.“ Спектакълът е своеобразна машина на времето или смесващи се времена и пространства. „Историята на театъра е нашата история“, казва още Мартина Новакова, която в работата си развива различни театрални форми като документален вербатим театър и театър на предметите. Работи с различни общности и използва театъра като метод на обучение. Основните теми, от които се вълнува, са националната идентичност, емиграцията, съхраняването на паметта и представянето на войната на сцена.
„Ние не считаме, че странстващият театър е задължително по-добър, но вярваме, че може да ни накара да събудим критическото си мислене и чувствителността си“, казва Мигел Валентин, който в работата си основно търси връзките между киното и театъра.
Поводът за създаването на това представление е 120-тата годишнина от създаването на Народен театър „Иван Вазов“, отбелязана през 2024 година. Първият етап от работата е свързан с проучване на неговата и изобщо на театъра в България история. От самото начало най-важното за създателите е било постигането на преживяване за публиката, вместо просто разказване. В първата сцена действието се развива на входа на театъра. Представлението, в което се смесват историята и настоящето, започва пред фонтаните, след което публиката продължава да се движи.
Предизвикателства пред актьорите
Михаил Петров: „Това е една материя, тип, жанр или течение в световния театър, в какъвто аз не бях участвал до сега. Много любопитно… Спектакъл, твърде сложен като конструкции, като замисъл – едновременно художествено-творческо и документално произведение. Положихме много усилия и смятам, че сме постигнали приятен и вълнуващ резултат, високо качество. Режисьорите са много добре възпитани и ние откликнахме по същия начин“.
Параскева Джукелова: „Сблъсквала съм се с представления, които се играят на нетипични места, но за първи път се срещам с такова, което взема за основа исторически факти и ги смесва с фикция, с измислени герои. Това е доста сложно за осмисляне от самите нас, но и възможност за мен да прочета отново историята на българския театър, на Народния театър“.
Гергана Змийчарова: „Беше сложно, защото ние сме от онзи тип актьори – мислещите, които искат да знаят какво правят, защо го правят, как да го направят, така че да изведат въпросните идеи. Това са творчески въпроси. Възприемам спектакъла като врата, която отваряме пред зрителя, към историята на театъра. Важно е да си даваме сметка, че не всичко започва от нас, че сме брънка в една голяма и много по-важна от нас верига. Това беше основната ми мотивация да устоя на всички предизвикателства“.
Деца-участници:
„Много интересна идея за пиеса! Научих много неща.“
„Интересно е да минаваш през целия театър, да се вглеждаш в детайли… А историята на театъра е много вълнуваща! Хубаво е!“
В статията са използвани цитати от представянето на „Безкрайните сцени“ пред Институт „Сервантес“ на 17 март 2025 г. в Камерна зала на Народен театър „Иван Вазов“.
