Днес се навършват 80 години от раждането на един от най-значимите спортисти и хора на България – Георги Аспарухов Рангелов – Гунди. Брилянтен футболист, човек с изключително висок морал и непозната скромност, той успява да обедини непреодолимите различия между привържениците на неговия „Левски“ и тези на „ЦСКА“.
Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Започва забележителната си кариера в детския футболен отбор на „Левски“, следва юношеския, като едва на 17-годишна възраст е приет в мъжкия отбор на „Левски“. Играе за кратко във футболния клуб „Ботев“, но бързо се връща в любимия отбор. С „Левски“ Георги Аспарухов печели три шампионски титли (1965 г., 1968 г. и 1970 г.) и три купи на страната (1967 г., 1970 г. и 1971 г.). Играе близо 9 години за националния отбор, взима участие и на три световни първенства: Чили – 1962 г., Англия -1966 г. и Мексико – 1970 г. Последния си мач Гунди изиграва за „Левски“ през юни 1971 година. Обявен е за най-великия футболист на XX век. Позицията му на терена винаги е била централен нападател, централно е и мястото, което заема в сърцата на всички футболни фенове в България.
Футболните качества на великолепния номер девет са безспорни – неповторима игра с глава, игра и с двата крака, както и отлични реализаторски умения – това потвърждават футболни експерти и няколко поколения почитатели, наслаждавали се на изключителното му присъствие на терена като футболист от световна класа.
А за скромността и човешките му добродетели се носят легенди и остават неоспорими. Освен красиво лице, Гунди притежаваше и красива душа, спомнят си за него хората. Той печели любов и почитатели не само от привържениците на „Левски“, но и от всички други отбори в България, както и от играчи и треньори в чужбина.
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика – Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият” – споделя за Гунди нападателят на португалския клуб „Бенфика“ – Еузебио да Силва Ферейра.
Думите и действията на Гунди остават мерило за скромност, честност и достойнство. Високите етични норми, които поставя за себе си са еталон, особено за нашите безпринципни времена:
“Винаги си мисли, че всичко зависи само от теб, но никога не пренебрегвай другите.“
„Президента” – така наричали в миналото Гунди, спомня си писателя Димо Райков, автор на книгата „Сини сърца”. По времето на тоталитарния режим в България, когато футболистът развива своя талант на световно ниво, страната ни няма президент. Но „Президентът” се свързва с Америка, с така жадуваната по това време свобода – с надеждата! И как няма да олицетворява надеждата, човекът, който изрича следните слова:
„Има една страна – България. И в тази страна има един отбор – „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра.”
Това са думите на Гунди в отговор на предложението от футболния клуб „Милан” да играе в чужбина.
Георги Аспарухов загива на 28 годишна възраст на 30 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа със съотборника си Никола Котков, край прохода Витиня в Стара планина.
Стотици хиляди опечалени от цяла България се стичат на стадион „Герена“ в София, за да отдадат почит на идолите си. Множеството е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища, последните участници в него са на стадиона. Главата на българския комунистически режим Тодор Живков критикува траурното шествие, което се случва точно по времето на погребалната церемония на трима съветски космонавти с думите „Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига!“
Твърди се, че половин милион души се стичат на погребението, като то остава най-многолюдното в историята на страната. Паметта за Гунди е жива и до днес – с примера си той носи надежда, че талантът, високият морал и добродетелността ще осветяват пътя на България и на човешкия род.
