От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Изминал е повече от век, откакто Комунистическата партия идва на власт в Съветския съюз.
Според данни, събрани от Конгреса на САЩ, комунистическите режими са отговорни за смъртта на поне сто милиона души. [1] „Черната книга на комунизма“ описва подробно хронологията на убийствата, като се опира на документи, разсекретени от правителствата на страните от бившия Съветски съюз и Източна Европа, както и на данни за жертвите на комунистическите политически кампании в Китай, Северна Корея и други комунистически държави. [2]
Комунистическият тоталитаризъм често е сравняван с този на нацистите по време на Втората световна война. Въпреки че между тях има много сходства, често се пропуска една съществена разлика: нацистите извършват геноцид, но крайната цел на комунизма надхвърля физическата смърт.
Хората, които вярват в духовното не смятат физическата смърт за окончателна, тъй като вярват, че душата отива на небето или се ражда отново в цикъла на прераждането. За комунизма убийството е инструмент за унищожаване на основните морални устои на човечеството; той цели да убие не само физическото тяло, но и душата.
Комунистическите режими извършват най-големите зверства. Те са склонни да избират най-безмилостните и безскрупулни лидери и да провеждат мащабни политически чистки в собствените си редици. За мнозина е трудно да разберат причините за варварството, което комунистическите партии упражняват върху собствените си кадри, особено когато става дума за хора, които са преследвани само заради отклонение по определени въпроси и които всъщност са напълно лоялни към партията и нейното ръководство. Една от причините е, че комунистическият призрак в своя бунт срещу божественото и човечеството изпитва инстинктивен страх, че гибелта го дебне зад всеки ъгъл. За да се укрепи, призракът се нуждае от хора, които не могат да разграничат доброто от злото. Такива хора се разпознават по тяхната жестокост по време на масови убийства, а издигането им на ръководни партийни постове позволява на призрака да гарантира увековечаването на земната си тирания.
През 1989 г. служителите на Китайската комунистическа партия, които отказват да участват в клането на площад „Тиенанмън“ на 4 юни, са уволнени или им е отказано повишение. Дзян Дзъмин, който демонстрира особена жестокост по време на клането, е повишен и става лидер на ККП. След като Дзян започва преследването на Фалун Гонг през 1999 г., той назначава на високи постове служители като Луо Ган и Джоу Юнкан, които по време на преследването са демонстрирали способността си да извършват най-жестоки престъпления.
Друг подход е вербуването на граждани от обществото, както е правено по време на Културната революция. Превръщайки се в убийци и престъпници в условията на хаос, тези хора стават съучастници на жестоката ККП, а най-върлите извършители се превръщат в доверени последователи на партията. Дори днес много бивши членове на Червената гвардия, извършили нападения и убийства по време на Културната революция, не изпитват разкаяние за стореното.
Отнемайки живота на жертвите си по открит и преднамерен начин, комунистическата партия тероризира населението, принуждавайки го да се подчини.
Владетелите и тираните в историята са убивали, за да запазят властта или империята си след победа над врага. Комунистическите партии обаче не могат да съществуват без враг. Дори и да не съществува такъв, той трябва да бъде изфабрикуван, за да може убийствата да продължат. В страна с дълга история и богата култура като Китай комунизмът не би просъществувал без непрекъснати убийства. Китайският народ, наследил петхилядолетна култура, вярва в божественото и го почита. Той не би се подчинил на варварската и богохулна ККП, освен ако не бъде жестоко малтретиран. Основното средство на партията, което поддържа нейното управление, са масовите убийства.
1. Възходът на тоталитарния комунизъм
Бидейки въплъщение на зъл призрак, отправната точка на комунизма не може да бъде друга, освен безчестна. След като Карл Маркс обявява, че „призрак броди из Европа – призракът на комунизма“, бандити и разбойници организират Парижката комуна, която опустошава френската столица заедно с нейната култура и несравними произведения на изкуството. По-късно комунистическите партии в Русия и Китай превземат властта чрез подли действия, конспирация и кръвопролитие.
Марксистката теория и различните идеологически трактати, написани от комунистическите режими, са пълни с обещания да подкрепят и представляват интересите на пролетарските работници и селяни. На практика обаче работническата класа бързо бива предадена и понася най-тежките мъчения под режима на комунизма.
а. Съветските комунисти идват на власт
През февруари 1917 г., когато Руската империя губи позиции пред германската и австроунгарската войски в Първата световна война, недостигът на храна и влошените условия на труд карат руските индустриални работници да започнат стачка. Тъй като вълненията се разпространяват в цялата страна, цар Николай II е принуден да абдикира. Създадено е Временното руско правителство, което да управлява страната до провеждането на демократични избори.
Но на 7 ноември 1917 г. – или 25 октомври по традиционния Юлиански календар – група комунистически революционери, водени от Владимир Ленин, започват въоръжено въстание в руската столица Петроград (днешен Санкт Петербург). В така наречената Октомврийска революция болшевишката партия на Ленин сваля временното правителство и установява първия в света комунистически режим.
По-малко от три седмици по-късно, по време на демократичните избори за Учредително събрание, Партията на социалистическите революционери печели мнозинство от националния вот и мнозинство от местата. Болшевиките печелят по-малко от 25 % от гласовете и само няколко делегати.
След този неуспех Ленин нарушава своето първоначално обещание да се съобрази с резултатите от изборите. Когато Учредителното събрание се събира в Петроград на 18 януари 1918 г., Ленин обявява събранието за враг на народа. След като предварително се подготвят да въведат военно положение и след като завземат държавната администрация от Временното правителство, болшевиките мобилизират войски, за да разпуснат събранието със сила, унищожавайки демократичния политически режим в Русия.
Подобно на марксисткото движение в Русия, възходът на Ленин не е изцяло руски феномен. Въпреки края на царското управление Русия продължава да се сражава във войната на страната на Франция и Великобритания срещу водените от Германия Централни сили. Преценявайки, че болшевиките могат да хвърлят Русия в политически хаос и по този начин да премахнат основната заплаха от източния фронт на Германия, кайзер Вилхелм II урежда безопасното преминаване на Ленин в изгнание обратно в Русия през територията на Финландия, която по това време е част от Руската империя, посредством Германия и Швеция. Вилхелм II също така предоставя на Ленин пари, оръжия и боеприпаси. До края на Първата световна война болшевиките са получили от Германия поне 50 милиона марки. [3]
За ролята на Германия в завръщането на Ленин Уинстън Чърчил казва: „Те насочиха най-жестоките си оръжия срещу Русия. Пренесоха Ленин в запечатан камион като чумав бацил от Швейцария в Русия.“ [4]
Октомврийската революция и последвалият я ленински преврат са в основата на всички жестоки комунистически движения по света през 20-и век. Тя предизвиква международния възход на комунизма и последвалите го безбройни катастрофи.
Непосредствено след завземането на властта от Учредителното събрание болшевиките се обръщат срещу руските работници, които в началото на 1918 г. първи се противопоставят на комунистическата диктатура. Десетки хиляди работници от Петроград и Москва провеждат шествия и демонстрации в знак на протест срещу разпускането на демократично избраното събрание. Болшевишките войници потушават размириците със смъртоносна сила, като заливат градските улици с кръвта на работниците.
Най-големият профсъюз в страната, Общоруският съюз на железничарите, обявява стачка в знак на протест срещу болшевишкия преврат и получава широката подкрепа на много други профсъюзни организации. Болшевиките потушават стачката с оръжие, точно както са се справили с работниците в Петроград и Москва. Впоследствие Общоруският съюз и други независими профсъюзи биват забранени.
През март 1918 г. болшевиките се преименуват на Общоруска комунистическа партия. (През 1925 г., след създаването на Съюза на съветските социалистически републики през 1922 г., партията отново се преименува на Всесъюзна комунистическа партия. Накрая, през 1952 г., тя официално се превръща в Комунистическа партия на Съветския съюз.) Онези работнически организации, които остават, постепенно са принудени да се подчинят на Комунистическата партия.
През лятото на 1918 г. Русия е изправена пред огромен недостиг на храна поради продължаващата гражданска война между различните комунистически фракции (включително болшевиките), регионалните движения за независимост и Бялото движение, водено от антикомунистически настроените руски военни. През юни, когато страната е на прага на гладомора, Ленин изпраща Йосиф Сталин в Царицин, за да изземе зърно от басейна на Волга, който традиционно е основен източник на хляб за руското селско стопанство.
Тиранията на комунистическата партия провокира съпротивата на селяните. През август 1918 г. селяните в Пензенска област се вдигат на въоръжено въстание, което бързо се разпростира в съседните райони. Партията изпраща войски за потушаване на бунтовете, а Ленин изпраща телеграма до болшевиките от Пенза:
„Обесете (и това да стане на площада пред очите на хората) не по-малко от 100 известни земевладелци, богаташи, кръвопийци.
Обявете имената им.
Изземете цялото им зърно.
Определете заложници съобразно вчерашната телеграма.
Направете го по такъв начин, че на стотици километри наоколо народът да вижда, да трепери, да знае, да викa…“ [5]
През пролетта на 1919 г. гладуващите работници в градовете на Русия провеждат неколкократни протестни стачки, за да поискат еднакви дажби като тези на войниците от Червената армия, както и право на свобода на словото, демократични избори и отнемане на политическите привилегии, предоставени на комунистите. С всички тези движения се заема тайната полиция Чека (предшественик на КГБ), която хвърля работниците в затвора или ги разстрелва.
Преди Октомврийската революция Тамбов, югоизточно от Москва, е една от най-богатите провинции в Русия. След като Съветският съюз изпраща „екипи за реквизиция на зърно“, за да изземат складовете на региона, повече от петдесет хиляди тамбовски фермери сформират местни милиции, които да се борят срещу екипите за реквизиция в така нареченото Тамбовско въстание. През юни 1921 г. съветският режим упълномощава военния командир Михаил Тухачевски да се сражава със земеделците с отровен газ. [6] Използването на химическо оръжие от страна на Тухачевски, съчетано с пожарите, които пламват в целия регион, довежда до пълното опустошаване на голяма част от Тамбов. Приблизително сто хиляди тамбовски селяни, участвали в съпротивата, и техните роднини са хвърлени в затвора или изселени. Около петнадесет хиляди души загиват по време на въстанието. [7] По-късно самият Тухачевски е измъчван и екзекутиран по време на Сталиновата чистка в Червената армия през 30-те години на 20-и век.
Установяването на тоталитарна диктатура от страна на съветския режим, пълната измама на руските работници, а по-късно и масовите убийства на милиони обикновени граждани ще бъдат повторени от ККП като по учебник. Започвайки със завземането на властта в края на 40-те години на 20-и век, ККП причинява невиждани в китайската история катастрофи.
б. Завземането на властта от Китайската комунистическа партия
Преди падането на династия Цин през 1911 г. марксизмът и други леви идеологии са въведени в Китай от чужбина. Те се разпространяват сред радикално настроени учени и младежи, отчаяно търсещи решения на опасностите, пред които е изправена страната им.
През първото десетилетие на 20-и век китайски комунистически активисти повеждат Движението за нова култура, за да порицаят традиционната култура, която смятат за причина за изостаналостта на Китай. През 1919 г., подпомогнати от финансирането, предоставено от новия съветски режим, китайските комунисти поемат ръководна роля в Четвъртомайското движение – поредица от студентски протести, възникнали в резултат на Движението за нова култура и насочени както срещу чужди сили, така и срещу китайския политически елит.
През април 1920 г. болшевиките изпращат Григорий Войтински в Китай, за да създаде местна комунистическа организация. През юли 1921 г. ККП е основана в Шанхай от Чен Дусиу, Ли Дажао и други китайски марксисти.
Новосъздадената ККП действа с хитрост. През 1923 г. Ленин изпраща Михаил Бородин да посредничи за сключване на съюз между Китайската националистическа партия (Куоминдан) и Съветския съюз. Съгласно условията на партньорството Куоминдан приема зараждащата се ККП като отраслова партия, което дава на комунистите допълнителни възможности да подкопават националистическата кауза.
Съзнавайки, че ККП се опитва да превземе Куоминдан, за да заграби властта, лидерът на националистите Чан Кайшъ започва чистка на комунистите през 1927 г. През следващите няколко години Куоминдан организира няколко военни кампании, целящи да унищожат „съветските райони“ на ККП в Южен Китай. Тези операции са частично успешни, но комунистите успяват да избягат в нов базов район в Ян’ан, Северозападен Китай. През 30-те години на 20-и век нарастващата заплаха от страна на императорска Япония принуждава Куоминдан да спре кампаниите си срещу бунта на ККП.
ККП се възползва напълно от нестабилността на Китай в лицето на японската експанзия. Тъй като националистическите сили понасят основната тежест на боевете, ККП увеличава силата си. През 1937 г., когато Япония предприема своето нашествие в Китай, Червената армия на ККП е на ръба на поражението от Куоминдан. Когато през 1945 г. Китай побеждава, комунистите разполагат с 1,32 милиона редовни войници и 2,6 милиона опълченци. [8] След капитулацията на Япония ККП използва прикритието на мирните преговори с Куоминдан, за да позиционира силите си за предстоящата гражданска война.
Милиони хора дават живота си по време на Втората световна война, но неочакваният резултат е стремителното разрастване на тоталитарния комунизъм. Дипломатическите усилия на ККП по време и след войната карат Съединените щати и Съветския съюз да се откажат от политиката си за подкрепа на националистите. През 1949 г. ККП разгромява Куоминдан и основава това, което се превръща в най-бруталния тоталитарен комунистически режим на земята – Китайската народна република (КНР).
В своя пик комунистическите сили контролират една трета от световното население, тъй като обхващат Русия и Китай – най-големите по територия и население държави в света. Комунистическите правителства се разпростират на големи територии в Европа и Азия, а много държави в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия стават подвластни или съюзници на Съветския съюз или КНР.
Китай има богата култура с петхилядолетна история. Народът му е закърмен с традицията да се покланя на боговете и да почита божественото. Комунистическият призрак не може да унищожи традиционната китайска култура само чрез конспирация.
След като завзема властта и установява КНР в континентален Китай, ККП се насочва към елита на обществото – носител на традиционната култура. Унищожава материалните артефакти на китайската цивилизация и прекъсва връзките между китайския народ и неговите богове. Чрез масови убийства традиционното наследство на Китай е заменено с културата на комунистическата партия. С всяко изминало поколение партийната култура се вкоренява все по-дълбоко в светогледа на гражданите на континентален Китай.
ККП създава измислени врагове веднага след като взема властта, като започва първо с елита. В провинцията тя избива земевладелци и благородници. В градовете са избити бизнесмените, създадена е атмосфера на терор, а богатството на гражданското общество е заграбено.
За да насърчи селяните да убиват земевладелци и „богати фермери“ в полза на новия комунистически режим, ККП провежда т.нар. поземлена реформа, която обещава на селяните собствена земя. Но след като земевладелците биват убити, ККП заявява, че земята ще бъде предадена на селяните под формата на кооперативи. Това означава, че земята няма да принадлежи на селяните.
През март 1950 г. ККП издава Директива за строго потискане на контрареволюционните елементи, известна още като „Кампания за потискане на контрареволюционерите“, която се фокусира върху избиването на земевладелци и богати селяни в провинцията. ККП обявява, че до края на 1952 г. са били ликвидирани над 2,4 милиона „контрареволюционери“. В действителност са били убити повече от пет милиона души. [9]
След като избива земевладелците и богатите селяни в провинцията, ККП започва кампаниите „Три-анти“ и „Пет-анти“, за да избие богатите градски жители. Под този натиск много капиталисти избират да се самоубият заедно с всички членове на семействата си.
ККП не спира с изтребването на земевладелците и капиталистите. Тя ограбва и богатството на селяните, дребните търговци и занаятчиите. След този класов геноцид огромното мнозинство от работническата класа остава в нищета.
2. Бруталността на комунистическото управление
Макар че комунистическите режими идват на власт чрез измама и насилие, най-големите им жестокости се извършват в мирно време. Както в Съветския съюз, така и в КНР революцията е последвана незабавно от кървави политически кампании за ликвидиране на „класовите врагове“, масов глад, създаване на концентрационни лагери и безмилостни чистки на партийни кадри, както и поголовен терор сред населението. Подобна бруталност е повсеместна в целия комунистически блок и във всички оцелели комунистически държави по света остават репресивни авторитарни режими.
а. Зверствата на съветските комунисти
През 1922 г., след приключването на големи военни кампании, в резултат на които болшевиките стават фактически победители в гражданската война в Русия, съветската комунистическа партия се изправя пред непосредствена криза, която сама e предизвикала. Ентусиазирано прилаганата марксистка политика води до масов глад в цяла Русия, който убива милиони хора. Комунистическото ръководство е принудено да оттегли голяма част от политическата си програма – наречена със задна дата „военен комунизъм“ – и да въведе Нова икономическа политика (НИП). Това е ефективно примирие с руското население, тъй като на селяните е позволено да обработват собствената си земя и да продават реколтата без намеса от страна на държавата.
Въпреки това съветските комунисти никога не са замисляли НИП като нещо друго освен спешна мярка за предотвратяване на предстоящо въстание. По време на глада, причинен от военния комунизъм, приятел на Ленин отбелязва, че катастрофата, която той е организирал, е добра, тъй като „ще унищожи вярата не само в царя, но и в Бога“. [10]
Комунистическите режими използват терора и масовите убийства като средство за укрепване на своята диктатура. През 1928 г. НИП е изоставен и заменен с колективни стопанства, контролирани от режима. Руските селяни, които се противопоставят на изземването на земята и зърното им, оказват твърда съпротива на комунистическата партия и плащат скъпо за неподчинението си.
Гладна смърт
Повечето от жертвите на комунизма са убити от изкуствено предизвикан глад. Между 1932 и 1933 г. масовият глад, предизвикан от Съветската комунистическа партия, убива милиони хора, предимно селяни, в регионите на Украйна, Южна Русия и Централна Азия. Гладът в Украйна, известен като Гладомор, отнема живота на най-малко три милиона души.
След края на гражданската война през 1922 г. налагането на колективно земеделие от страна на Комунистическата партия среща широка съпротива от страна на украинските селяни. За да се справи с това, съветският режим определя по-голямата част от съпротивляващите се земеделци като „кулаци“ (от русата дума „кулак“, която значи „юмрук“ – бел.прев.) и ги изселва в Западен Сибир и републиките на Централна Азия. Преместването на тези земеделци е огромна загуба за украинското селско стопанство и през 1932 г. производството рязко спада.
През зимата на 1932-1933 г. съветското правителство прекратява доставките на храни за Украйна и поставя огради за сигурност по границите. Първоначално украинците оцеляват благодарение на складираните в домовете им зеленчуци и картофи, но скоро те са реквизирани от партийните власти. Голям брой фермери умират от глад. Властите не позволяват на селяните да пътуват до градовете в търсене на храна. Много хора умират от глад, докато вървят покрай железопътните линии. В отчаянието си хората започват да ядат изкопаните трупове на котки, кучета и добитък. Някои дори прибягват до канибализъм. [11]
По време на страшния Гладомор повече от един милион украински деца остават сираци. Много от тях остават без дом и нямат друг избор, освен да просят храна в градовете. За да премахне това неудобство, Сталин подписва заповеди, с които разрешава на полицията да разстрелва деца на 12-годишна възраст. Улиците на Харков, тогавашната столица на Съветска Украйна, са осеяни с труповете на хората, станали жертва на гладната смърт.
ГУЛАГ: Първите концентрационни лагери в Европа
На 5 септември 1918 г. Ленин нарежда да се създаде първият съветски концентрационен лагер на Соловецките острови, в който да бъдат затворени политически затворници и дисиденти, които се противопоставят на Октомврийската революция. През следващите години комунистическата партия изгражда набор от концентрационни лагери в целия Съветски съюз – прословутите трудови лагери ГУЛАГ от епохата на сталинизма. (Терминът ГУЛАГ е съкращение на руски език на „Главно управление на трудово-поправителните лагери“).
Системата на ГУЛАГ се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“ в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление. [12]
Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства, като съпрузите са хвърлени в затвора, а съпругите – в изгнание. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.
Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.
Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
Големият терор срещу съветския елит
Последователите на комунистическия призрак също са обречени да станат негови жертви. Пример за това е периодът на сталинистката епоха, когато комунистическата партия провежда кървави чистки в собствените си редици. След смъртта на Ленин Сталин се насочва към висшите етажи на комунистическото ръководство.
Репресиите достигат връхната си точка между 1936 и 1938 г., когато милиони партийни членове и съветски служители са подложени на показен процес, състоящ се от нелепи обвинения, известен като Големия терор. Стотици хиляди са били разстреляни след направени пълни самопризнания чрез изтезания.
От 1966-те делегати на Седемнадесетия конгрес на Всесъюзната комунистическа партия през 1934 г. повече от половината (1108) са арестувани по обвинения в контрареволюционна дейност. От 139-те членове и кандидат-членове на Централния комитет, избрани на Седемнадесетия конгрес, 110 са убити. [13] Лаврентий Берия, началник на тайната полиция на Сталин, веднъж казва: „Покажете ми човека и аз ще ви намеря престъплението“. С изключение на Сталин, всички членове на Политбюро, останали при смъртта на Ленин през 1924 г. – Лев Каменев, Григорий Зиновиев, Алексей Риков, Михаил Томски и Леон Троцки – са екзекутирани до 1940 г.
Нито една част от обществото не е пощадена по време на Големия терор и другите сталински чистки. Репресиите в религиозната, научната, образователната, академичната и артистичната сфера предшестват чистките, които унищожават военния и политическия елит. Но основните жертви на сталинския терор са обикновените хора. Сред тях са не само роднини и приятели на обвиняемите, но и работници и други редови съветски граждани, обвинени и наказани за напълно измислени престъпления.
Самите палачи също не избягват терора: Хенрих Ягода, началник на тайната полиция до 1936 г., е арестуван през 1937 г. и разстрелян през следващата година. Заместникът му, Николай Ежов, пада от власт през 1939 г., след като ръководи най-кървавия кръг от вътрешни чистки. Той е разстрелян в камерата за екзекуции, конструирана според собствените му изисквания.
И до днес няма отговори на въпроса колко души са били арестувани, убити, затворени или изселени по време на терора от епохата на Сталин. През юни 1991 г., в навечерието на разпадането на Съветския съюз, началникът на тайната полиция на КГБ Владимир Крючков заявява, че между 1920 и 1953 г. са „репресирани“ около 4,2 милиона души – включително 2 милиона само по време на Големия терор. [14] Александър Яковлев, политик-реформатор от съветската и елинската епоха, казва в интервю през 2000 г., че жертвите на сталинските репресии са най-малко 20 милиона. [15]
б. Смъртоносните кампании на ККП
Смъртоносните и жестоки политически инквизиции са характерни за китайското комунистическо движение още преди то да завземе властта над континентален Китай през 1949 г. През 1942 г., когато ККП се укрива в Северозападен Китай, Мао Дзедун започва движението за коригиране на Ян’ан. Партийните кадри са подложени на мъчително отношение, включително изтезания, задържане и „реформиране на съзнанието“, уж за да се изкоренят тези, които не са достатъчно идеологически лоялни. Хиляди са убити по време на движението, което е първата масова политическа кампания на ККП.
От 1949 г., когато режимът се установява в КНР, до 1966 г. десетки милиони китайци губят живота си в Кампанията за потискане на контрареволюционерите, кампаниите „Трите против“ и „Петте против“, Кампанията за борба с десницата и големия глад, причинен от кампанията „Голям скок напред“.
Този период на масови убийства е последван от кървави борби в редиците на ККП. Когато новото поколение китайци – възпитани като атеистични „вълчета“, индоктринирани в образованието и партийната култура на комунизма – навършва пълнолетие, комунистическият призрак започва кампания на още по-безконтролни убийства и разрушения, за да заличи петхилядолетната традиционна китайска култура.
Културната революция е последната и в някои отношения най-разрушителната политическа кампания от епохата на Мао. Започнала през 1966 г. и продължила през последното десетилетие от живота на Мао, тя има за цел да замени чрез насилие традиционната китайска култура с партийна.
Големият глад в Китай
Между 1959 г. и 1962 г. Китай преживява най-смъртоносния глад в света. За да заблуди света, ККП все още твърди, че е била изправена пред „природни бедствия“, продължили три години.
Всъщност през 1958 г. ККП прибързано започва Движението на народните комуни и Големия скок напред. Тези необуздани планове, които изчерпват запасите от зърно и унищожават китайското селскостопанско производство, са подкрепени от поток от фалшиви доклади, в които се твърди, че служителите на всички нива на управление, от селските райони до градовете, са осигурили високи реколти. ККП използва тези доклади като оправдание за събирането на зърно от селяните, които са принудени да предават на режима своите храни, семена и фураж за животни.
Административните органи на ККП на всички нива изпращат екипи в провинцията. Те използват мъчения и разпити, за да изтръгнат и последните късчета храна от нещастните селяни. Следвайки примера на съветските комунисти, ККП не позволява на селяните да влизат в градовете в търсене на храна, което води до масова смърт на семейства и дори на цели села. Труповете на жертвите на глада са разхвърляни по селата. Когато селяните са хващани да крадат, за да оцелеят, те са убивани. Канибализмът е широко разпространен.
Иззетото от правителството зърно се разменяло за големи количества съветско оръжие или за злато, което ККП използва за изплащане на дългове, като си затваря очите за загубата на китайски животи. Само за три години Големият глад унищожава десетки милиони хора.
Културната революция: Избиване и културен геноцид
Културната революция повтаря лудостта на Движението за коригиране на Ян’ан в национален мащаб, като фанатизирани младежи са насърчавани да разбиват, бият, измъчват и убиват в името на унищожаването на така наречените „четири стари“ – старите обичаи, старата култура, старите навици и старите идеи в Китай.
На 16 май 1966 г. ККП публикува така нареченото „Известие от 16 май“, което поставя началото на Културната революция. През август, начело с децата на високопоставени кадри на ККП, ученици от средните училища в Пекин сформират група от червени гвардейци. Тълпата се впуска в безчинства из цял Пекин, в безумни грабежи, нападения и убийства. До края на месеца, известен като „Червения август“, хиляди хора в Пекин са убити.
В пекинския район Дасин между 27 август и 1 септември са убити 325 души в 48 производствени бригади на 13 народни общини. Жертвите са на различна възраст – от бебета едва на тридесет и осем дни до старци на осемдесет години, а двадесет и две семейства са напълно избити. Червеногвардейците удряли, намушквали с нож или удушавали жертвите си. Те убивали бебета и малки деца, като стъпвали на единия им крак и разкъсвали детето на две. [16]
Докато призракът на комунизма насочва хората да бият и убиват, той заличава човешкото им състрадание, промивайки съзнанията им с лозунги като „Отнасяй се към врага с безчувствената жестокост на суровата зима“. С всяко престъпление срещу човечеството ККП измества традиционната култура и моралните добродетели на китайците. Омаломощени от партийната култура, много хора се превръщат в инструменти за убийства.
Когато се сблъскат с кръвожадните дела на тоталитарния комунистически режим, повечето хора не могат да разберат как някой е могъл да изпадне в такова нечовешко варварство.
Изчисляването на броя на жертвите на Културната революция е трудна задача. Повечето проучвания сочат, че броят на жертвите е най-малко два милиона. Р. Дж. Румел, американски професор, който е изследвал масовите убийства, пише в книгата си „Кървавият век на Китай“, че Културната революция отнема живота на 7,73 милиона души. [17]
Дун Баосун, доцент от китайския университет Шандун, и Дин Лонгцзя, заместник-директор на Службата за изследване на историята на партията в Шандун, са съавтори на книгата от 1997 г. „Оправдайте невинните: Реабилитиране на несправедливо обвинените и осъдените“. В нея се цитират следните изявления на Йе Цзянин, тогавашен заместник-председател на ЦК на ККП, по време на церемонията по закриването на Централната работна конференция на 13 декември 1978 г.: „Две години и седем месеца всеобхватно разследване от страна на ЦК установи, че двадесет милиона души са загинали по време на Културната революция, над сто милиона са били подложени на политически преследвания … и са били похарчени 800 милиарда юана.“ [18]
През август 1980 г. лидерът на ККП Дън Сяопин дава две интервюта на италианската журналистка Ориана Фалачи, в които описва трудностите при количественото определяне на опустошенията на Културната революция:
„Хората са били разделени на две фракции, които са се избивали взаимно… Трудно е да се прецени, защото са умирали по най-различни причини. Освен това Китай е толкова обширна страна. Но все пак толкова много хора са загинали, че дори и да не се бяха случили други трагедии в този период, броят на загиналите щеше да е достатъчен, за да се каже, че Културната революция е била погрешен ход.“ [19]
Дън описва един типичен случай: Кан Шън, ръководител на тайната полиция на ККП, обвинява партийния секретар на провинция Юнан, Джао Дзиенмин, в държавна измяна и в това, че е агент на Куоминдан. Джао не само е вкаран в затвора, но падението му засяга и 1,38 милиона души в цялата провинция, от които 170 000 са преследвани до смърт, а 60 000 са пребити до инвалидност. [20]
Безпрецедентно зло: Преследването на Фалун Гонг
Десетилетията на убийствено насилие и атеистична индоктринация от страна на ККП нанасят огромни поражения върху моралната тъкан на обществото, като го довеждат далеч под стандартите за човечеството, постановени от божествения свят. Дори много от тези, които все още вярват в божественото, не познават истинската вяра, тъй като са попаднали в капана на фиктивните религиозни организации, контролирани от ККП. Ако ситуацията продължи да се влошава, човечеството ще бъде изправено пред сигурно изличаване, както е предсказано в свещените текстове на всяка древна цивилизация.
Призракът на комунизма се стреми да попречи на човека да бъде спасен от Създателя. По тази причина той унищожава традиционната култура и опорочава човешките морални ценности.
През пролетта на 1992 г., за да възстанови човешкия морал и да даде път към спасението, г-н Ли Хонгджъ започва да преподава на обществеността Фалун Гонг – духовна практика, основана на вярата в принципите Истинност, Доброта и Търпение.
За няколко години Фалун Гонг, наричан още Фалун Дафа, се разпространява в цял Китай. Тъй като практикуващите, техните роднини и връстници изпитват чудотворните подобрения на здравето и характера, десетки милиони хора започват да практикуват тази практика в Китай и по света. С толкова много хора, които се усъвършенстват във Фалун Гонг и се придържат към по-високи стандарти, обществото започва да преоткрива моралните си устои.
Откакто ККП завзема властта, тя никога не е спирала преследването на духовните вероизповедания. Естествено, тя смята Фалун Гонг за най-големия си противник.
През юли 1999 г. тогавашният лидер на ККП Дзян Дзъмин, разпорежда еднолично систематично преследване на Фалун Гонг и неговите практикуващи. В брутална кампания, достигнала до всяко кътче на Китай, ККП прилага всички възможни методи, за да изпълни указанието на Дзян „да ги убие, разори и да съсипе репутацията им“.
Партийните говорители подлагат китайския народ на постоянна пропаганда, изпълнена с омраза и клевети срещу Фалун Гонг, като отхвърлят неговите принципи на Истинност, Доброта и Търпение в полза на лъжата, злобата и борбата. Призракът довежда обществото до ново дъно на морална дегенерация. В атмосферата на реактивирана омраза и репресии китайският народ затваря очите си за преследването, което се случва около него, предавайки Будите и божественото. Някои изоставят съвестта си и участват в кампанията срещу Фалун Гонг, без да съзнават, че по този начин обричат себе си на гибел.
Комунистическият призрак не ограничава преследването само в Китай. Той купува мълчанието на свободния свят, докато китайският режим се впуска в бясно преследване на практикуващи Фалун Гонг, като ги хвърля в затвора, убива и измъчва. Заситен с икономически стимули, свободният свят решава да си затвори очите и дори приема лъжите на партията, давайки на преследвачите свобода да извършват най-тежките престъпления.
При преследването на Фалун Гонг ККП въвежда невиждано дотогава зло: отнемане на органи от живи хора. Като най-многобройната група хора, лишени от свобода заради вярата си, в Китай практикуващите Фалун Гонг са убивани по поръчка, телата им биват разфасовани на операционните маси в държавни и военни болници, а органите им са продавани за десетки и дори стотици хиляди долари.
На 6 юли 2006 г. канадските адвокати Дейвид Матас и Дейвид Килгор (бивш канадски държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския регион) публикуват доклад, озаглавен „Доклад за твърденията за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай“. Разглеждайки осемнадесет вида доказателства, те хвърлят светлина върху чудовищното деяние на ККП, наричайки го „гротескна форма на злото… непозната на тази планета“. [21]
Матас и Килгор, заедно с разследващия журналист Итън Гутман, работят с екип от международни следователи, за да публикуват книгата „Кървава реколта/Клането“ (Bloody Harvest/The Slaughter) през юни 2016 г. В обем от над 680 страници и съдържащ повече от 2400 препратки, докладът доказва по безспорен начин реалността и мащаба на отнемането на органи, извършвано от китайския комунистически режим.
На 13 юни 2016 г. Камарата на представителите на САЩ единодушно приема Резолюция 343, в която се изисква ККП незабавно да прекрати насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг и други затворници на съвестта. [22]
През юни 2019 г., след едногодишно разследване, независим народен трибунал в Лондон единодушно стига до заключението, че затворници на съвестта „в значителен мащаб“ са били – и продължават да бъдат – убивани в Китай заради органите им. [23] Трибуналът е председателстван от сър Джефри Найс – юридически съветник на кралицата, който преди това е ръководил съдебния процес срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич за военните му престъпления в Косово. Трибуналът стига и до заключението, че привържениците на Фалун Гонг са били един от основните източници на органи за захранване на трансплантационната индустрия на китайския режим. Този доходоносен бизнес е поддържал подкрепата за преследването на Фалун Гонг и е привличал клиенти от Китай и целия свят, правейки ги съучастници в масовите убийства на ККП.
3. Век на убийства
В увода на „Черната книга на комунизма“ са дадени приблизителни оценки на броя на жертвите на комунистическите режими по света. В него е потвърден броят от деветдесет и четири милиона души, включително следните:
- 65 милиона в Китай
- 20 милиона в Съветския съюз
- 2 милиона в Северна Корея
- 2 милиона в Камбоджа
- 1,7 милиона в Африка
- 1,5 милиона в Афганистан
- 1 милион във Виетнам
- 1 милион в Източна Европа
- 150 000 в Латинска Америка (главно в Куба)
- 10 000 благодарение на „международното комунистическо движение и комунистическите партии, които не са на власт“ [24]
Освен Русия и Китай, по-малките комунистически режими са показали, че са не по-малко склонни да участват в абсолютното зло. Геноцидът в Камбоджа е най-крайният случай на масово убийство, извършено от комунистическа държава. Според различни оценки броят на камбоджанците, убити от режима на червените кхмери на Пол Пот, е между 1,4 и 2,2 милиона – до една трета от населението на Камбоджа по онова време.
Между 1948 г. и 1987 г. севернокорейските комунисти избиват над 1 милион души от собствения си народ чрез принудителен труд, екзекуции и интерниране в концентрационни лагери. През 90-те години на 20-и век гладът убива поне 220 000 души, според оценки, основани на данни от преброявания в Северна Корея. Между 1993 г. и 2008 г. между 600 000 и 850 000 души са починали от неестествена смърт според севернокорейските данни. [25] Според други оценки реалната цифра на загиналите само в резултат на глада е между 1 и 3,5 милиона души. След като Ким Чен Ун идва на власт, той извършва повече открити убийства, като сред жертвите са високопоставени служители и собствените му роднини. Ким също така заплашва света с ядрена война.
Само за един век от възхода на първия комунистически режим в Русия призракът на комунизма е убил повече хора в държавите под негово управление, отколкото е общият брой на жертвите на двете световни войни. Историята на комунизма е история на убийства и всяка страница е изписана с кръвта на неговите жертви.
Препратки
1. US Congress, House, “Remembering the Victims of Communism,” remarks by Rep. Christopher Smith, 115th Congress, 1st sess., Congressional Record 163 (November 13, 2017) https://www.congress.gov/congressional-record/2017/11/13/extensions-of-remarks-section/article/E1557-2.
2. Stéphane Courtois et al., eds., The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression, trans. Jonathan Murphy and Mark Kramer (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1999).
3. Richard Pipes, The Russian Revolution (New York: Vintage Books, 1991), 411.
4. Winston Churchill, The World Crisis, Vol. 5: The Unknown War (London: Bloomsbury Academic, 2015).
5. Robert Service, Lenin, a Biography (Cambridge, MA.: Harvard University Press, 2000), 365.
6. Courtois et al., eds., The Black Book, 177.
7. Robert Gellately, Lenin, Stalin, and Hitler: The Age of Social Catastrophe (New York: Knopf Publishing Group, 2007), 75.
8. “Zhongguo Gongchandang da shiji. 1945 nian” 中国共产党大事记·1945年 [“A Chronicle of Key Events of the Chinese Communist Party 1945”], News of the Communist Party of China, accessed April 16, 2020, http://cpc.people.com.cn/GB/64162/64164/4416000.html. [In Chinese]
9. Frank Dikötter, The Tragedy of Liberation: A History of the Chinese Revolution 1945–1957 (London: Bloomsbury Press, 2013).
10. Martin Amis, Koba the Dread: Laughter and the Twenty Million (New York: Vintage Books, 2003).
11. Roy Medvedev, Let History Judge: The Origins and Consequences of Stalinism, trans. George Shriver (New York: Columbia University Press, 1989), 240–245.
12. Aleksandr Solzhenitsyn, The Gulag Archipelago 1918–1956: An Experiment in Literary Investigation, Books I–II, trans. Thomas P. Whitney (New York: Harper & Row, 1973).
13. Medvedev, Let History Judge, 396.
14. Reuters, “4.2 Million Were Victims of Purges, KGB Chief Says,” Los Angeles Times, June 15, 1991, https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1991-06-15-mn-496-story.html.
15. Alexander Yakovlev, Yakeliefu fangtan lu 1992–2005 雅科夫列夫訪談錄（1992–2005） [Alexander Yakovlev: Selected interviews (1992–2005)], trans. Chinese Academy of Social Sciences, 234. [In Chinese]
16. Wen Yuluo 遇罗文, “Daxing tusha diaocha” 大兴屠杀调查 [“An Investigation of the Beijing Daxing Massacre”] in Wen Ge da tusha 文革大屠殺 [Massacres in the Cultural Revolution], ed. Song Yongyi 宋永毅 (Hong Kong: Kaifang zazhishe, 2002), 13–36. [In Chinese]
17. R. J. Rummel, China’s Bloody Century: Genocide and Mass Murder Since 1900 (New York: Routledge, 2017), 253.
18. Dong Baoxun 董宝训 and Ding Longjia 丁龙嘉, Chen yuan zhao yun—pingfan yuan jia cuo an 沉冤昭雪—平反冤假錯案 [Exonerate the Innocent: Rehabilitate the Wrongly Accused and Sentenced] (Hefei: Anhui Renmin Chubanshe, 1998), 1. [In Chinese]
19. Oriana Fallaci, “Deng: Cleaning Up Mao’s ‘Feudal Mistakes,’” The Washington Post, August 31, 1980, https://www.washingtonpost.com/archive/opinions/1980/08/31/deng-cleaning-up-maos-feudal-mistakes/4e684a74-8083-4e43-80e4-c8d519d8b772.
20. Ding Longjia 丁龙嘉 and Ting Yu 听雨, Kang Sheng yu Zhao Jianmin yuan’an 康生与赵健民冤案 [Kang Sheng and the Unjust Case of Zhao Jianmin] (Beijing: Renmin Chubanshe, 1999), as referenced in Hu Angang, Mao and the Cultural Revolution, ed. W. H. Hau (Honolulu: Enrich Professional Publishing, Inc., 2016), 2:98.
21. David Matas and David Kilgour, Bloody Harvest: The Killing of Falun Gong for Their Organs (Ontario: Seraphim Editions, 2009), 13.
22. US Congress, House, Expressing concern regarding persistent and credible reports of systematic, state-sanctioned organ harvesting from non-consenting prisoners of conscience in the People’s Republic of China, including from large numbers of Falun Gong practitioners and members of other religious and ethnic minority groups, HR 343, 114th Cong., 2nd sess., introduced in House June 25, 2015, https://www.congress.gov/bill/114th-congress/house-resolution/343.
23. China Tribunal: Independent Tribunal into Forced Organ Harvesting from Prisoners of Conscience in China, “China Tribunal: Final Judgment 17th June,” March 1, 2020, https://chinatribunal.com/final-judgment.
24. Courtois et al., eds., The Black Book, 4.
25. Thomas Spoorenberg and Daniel Schwekendiek, “Demographic Changes in North Korea: 1993–2008,” Population and Development Review, March 21, 2012, accessed via Wiley Online Library, https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1111/j.1728-4457.2012.00475.x.
