Анталия, Анкара, Истанбул, Адана, Измир и други големи градове гласуват за промяната
Кой ще бъде президент на Турция ще се реши на балотаж, след като нито един от двамата основни претенденти не си осигури абсолютно мнозинство в изборите на 14 май.
Според официалната избирателна комисия на Турция досегашният президент Реджеп Тайип Ердоган, ръководител на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), си е осигурил около 49% от гласовете.
Кемал Кaлъчдароглу, лидер на опозиционната Републиканска народна партия (РНП), е получил около 45% от гласовете, а третият кандидат, Синан Оган, е събрал около 5%.
Големите градове като Анталия, Анкара, Истанбул, Адана, Измир са гласували за Кемал Кълъчдароглу, докато Ердоган е силно подкрепен от целия Анадолски район, известен с ниско ниво образовани хора и крайно религиозни такива.
Ердоган и Кълъчдароглу ще се изправят един срещу друг на втория тур на изборите, насрочен за 28 май.
По време на вота избирателите гласуваха и за всички 600 места в парламента на страната.
Според официалното преброяване на гласовете парламентарният блок, ръководен от ПСР, печели почти половината от местата в Народното събрание, а алиансът, ръководен от CHP, си осигурява около 35%.
По данни на избирателната комисия общата избирателна активност е над 88% от имащите право на глас около 64 млн. избиратели в Турция. Около 4 млн. млади хора са имали възможност да гласуват за първи път.
Според историка Д-р Ибрахим Карахасан има няколко грешки, които са били допуснати по време на кампанията и са попречили на Кълъчдароглу да спечели изборите с 2,3 до 4 пункта, както предричаха социолозите две седмици преди вота.
Едната причина е, че партиите от опозиционния шесторен съюз по места не са работили достатъчно по отношение на президентския вот, а са обърнали внимание на парламентарния вот. Друга причина която се изтъква е, че по места тези партии от шесторната коалиция не са поставяли подходящи хора, уважавани със силни позиции, които отстъпвали по качества на хората определени от Ердоган.
Противоречиви виждания
Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието са на власт от 2003 г. насам, като преди това спечелиха няколко избори и обикновено запазваха контрола върху парламента. Това до голяма степен се дължи на подкрепата, на която се радват в селските, по-слабо развити райони на страната. След 20-годишно управление и придобития огромен политически опит, много медии и институции попадат под контрола на Ердоган, а те са от огромно значение, когато става въпрос за печелене на избори.
По време на мандата си 69-годишният Ердоган води активна външна политика, която често влиза в противоречие с политиката на съюзниците на страната му от НАТО. Той също така поддържа близки отношения с Москва, въпреки руската инвазия в Украйна в началото на 2022 г.
Но през последните години популярността на Ердоган и неговата партия намалява. Това се дължи на продължаващата валутна криза, която доведе до необуздана инфлация в страната и нарастващо недоволство от икономическата политика на Ердоган. ПСР беше остро критикувана и за справянето си с двете опустошителни земетресения през февруари, които отнеха живота на десетки хиляди хора в Южна Турция.
Опозицията
За разлика от Партията на справедливостта и развитието Републиканската народна партия изповядва светски принципи и е известна с прозападните си възгледи. Често описвана като „лявоцентристка“, тя е създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, основател на съвременната Турска република.
В предишни изборни състезания с ПСР Републиканската народна партия е била категорично побеждавана, като е получавала около 20% от гласовете. Това обаче е достатъчно, за да се утвърди като водеща опозиционна сила в Турция.
С надеждата да отстрани Ердоган този път, РНП създаде идеологически разнообразен съюз от шест партии, който включва националисти, консерватори и ислямистка партия.
Ако дойде на власт, опозицията обеща да съживи спряната кандидатура на Турция за присъединяване към Европейския съюз, което отразява нейната прозападна ориентация. Тя също така обеща да промени паричната политика на Ердоган с цел ограничаване на инфлацията.
Външна политика
При управлението на Ердоган Турция постигна деликатен баланс между Русия и Запада. Макар че Анкара осъди руската инвазия в Украйна, тя също така отказа да подкрепи западните санкции срещу Русия, с което подразни съюзниците си от НАТО.
Турция поддържа широки търговски връзки с Русия, с която има дълга морска граница в Черно море. Почти половината от вътрешните енергийни нужди на Турция се задоволяват с природен газ, внесен от внушителната ѝ северна съседка.
Нещо повече, Ердоган поддържа приятелски отношения с руския президент Владимир Путин. Това позволи на Анкара да поеме ролята на посредник – която малцина други биха могли – между Москва и Киев.
Кълъчдароглу неведнъж е посочвал, че отношенията между Турция и Русия ще се запазят и под негово ръководство. Миналия месец той заяви пред група руски учени, че „здравите“ отношения с Москва са „в интерес на Турция“.
Въпреки това в неотдавнашно интервю за медията The Wall Street Journal Кaлъчдароглу подчерта дългогодишното членство на Турция в НАТО – и задълженията, които привидно произтичат от него.
„Турция трябва да се съобразява с решенията, взети от НАТО“, каза той и подхрани спекулациите, че под негово ръководство Турция може да наложи санкции на Русия, ръководени от Запада.
Геополитически последици
Турция остава жизненоважна геополитическа разделителна линия между Запада и Евразийския блок в момент, когато светът се преполяризира, особено след началото на войната между Русия и Украйна през февруари 2022 г.
Понастоящем тя е и единственият сигурен ключов търговски мост, чрез Каспийско море, между независимите централноазиатски държави с пазарите и доставчиците във външния свят. Това е доминиращата характеристика на стратегическия пейзаж, който се движи напред.
Централноазиатските държави сега предоставят най-значимото стратегическо предимство, което Западът може да използва в новата студена война, за да действа като клин между Русия и Китай. Това беше геополитическо предимство, което беше отказано на Запада по време на Студената война.
Само поради този факт резултатът от изборите в Турция през 2023 г. е от решаващо значение за глобалната стратегическа архитектура занапред. Победа на отиващия си Ердоган би продължила двусмислеността на ситуацията, която става все по-очевидна през последните две десетилетия на неговото управление. Победа на лидера на опозицията Кaлъчдароглу би съживила до известна степен отношенията между Турция и Запада. Все пак ситуацията около Турция се е променила дотолкова, че дори едно ново, прозападно правителство в Анкара – ако бъде избрано на 28 май – би имало по-ограничени възможности, отколкото в миналото.
