В Берлин на 90 години е починал проф. Асен Чилингиров – изкуствовед и историк

На 27 юни в Берлин е починал професор Асен Чилингиров – известен български историк и изкуствовед, последовател на духовния водач Петър Дънов.

Роден през 1932 г., проф. Чилингиров завършва „История на изкуството“ и „История на музиката“. През 1965 г. заминава за Източен Берлин в ГДР. Завършва „История на изкуството“ и в Хумболтовия университет, където по-късно става професор и преподавател. Интересите му се простират обаче отвъд изкуството към древната култура на България. Автор е на 400 научни труда, между които „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, които са издадени на немски език в Източна и Западна Германия. Освен в Хумболтовия университет, професор Чилингиров чете лекции по история на българското изкуство и в университета в Лайпциг. В края на 20-ти век е главен консултант за секцията „Балканско изкуство“ в италианската 11-томна „Енциклопедия за средновековно изкуство“, член е и на авторския колектив на германската 7-томна „Енциклопедия на изкуството“ („Lexikon der Kunst“, Лайпциг, 1971 – 1992 г.)

Като историк проф. Чилингиров подкрепя концепцията за местния произход на българския народ, като издирва корените на автохтонната „българска древност“. Тази концепция е изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в книгата „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ на историка Ганчо Ценов. Според автохтонната теория българите населяват Балканите още от античността. В една от хипотезите се приема, че прабългарите, след продължително пътуване от Балканите до Централна Азия в древността, впоследствие са се завърнали в старата си родина в ранното средновековие. Според архимандрит Кирил Рилски (българин от Македония – бел.ред.), издал през 1930-та книгата „Българската Самостоятелна Църква в Илирия“ в Македония от незапомнени доисторически времена е съществувала българска държава, която той нарича „Стара България“. След завладяването им от Римската империя българите са станали пълноправни римски граждани и са били покръстени още от апостол Павел. Тук можете да чуете лекция на проф. Чилингиров за ролята на българите в покръстването на Русия.

Използваме случая да запознаем читателите и с историята на едно от най-големите и стари висши учебни заведения на Германия, в което проф. Чилингиров е учил и преподавал. Хумболтовият университет е основан от пруския крал Фридрих Вилхелм III през 1828 г., за основна сграда получава двореца на принц Хайнрих на прочутата берлинска улица „Unter den Linden“ (Под липите) в центъра на Берлин. До 1949 г. университетът носи името на основателя си Фридрих Вилхелм III, след което получава сегашното си наименование.

След ВСВ университетът попада в окупирания от Червената армия Източен Берлин. Макар първоначално да е под контрола на четирите победителки във войната (САЩ, Обединеното Кралство, Франция и Съветския съюз), през септември 1945 г. съветската военна администрация обявява едностранно, че поема университета в свои ръце и го предава на новосъздаденото Немско централно управление за народно образование (DVV). Университетът е отворен наново на 29 януари 1946 г.

Във войната сградата е претърпяла известни разрушения, много от професорите са мъртви или в изгнание, или не могат да преподават заради връзките си с националсоциализма. Все пак са отворени седем факултета с 2800 студенти, сред които икономически и педагогически. Постепенно влиянието на комунизма става все по-силно, което предизвиква сериозни протести сред студентите и отчасти сред преподавателите. На 1 май 1946 г. върху сградата на университета е сложена емблемата на германската социалистическа партия, навсякъде са окачени и червени знамена. Следва открита демонстрация на студентите срещу новата „украса“. В отговор съветската тайна полиция арестува множество студенти през март 1947 г. Провежда се военен трибунал, който издава присъди от по 25 години принудителен труд. През 1948 г. са арестувани още 18 преподаватели и студенти. Нов военен трибунал този път издава и смъртни присъди на някои от преподавателите.

Особено възмущение предизвиква фактът, че в университета се пита за политичесите възгледи на кандидатстудентите. С предимство неизменно са кандидатите от работническата класа и членове на комунистическите организации. Буржоазните студенти и критиците на партията биват изключени от университета. През 1948 г. студентите успяват да си извоюват нов Свободен университет, който е създаден в квартала „Далем“ в Западен Берлин с подкрепата на САЩ, на в. „Der Tagesspiegel“ и на кмета на американския сектор Ернст Ройтер. Двата университета остават независими един от друг и след обединението на Източна и Западна Германия през 1989 г.