На този ден православната църква отбелязва Възкресение Христово, което според евангелските текстове е предсказвано нееднократно от Исус Христос още приживе
Датата на празника се определя всяка година спрямо лунния календар. Приготовленията за Великден протичат през цялата седмица. На Светъл понеделник домакините почистват къщата, за да посрещнат тържествено празника. Червените великденски яйца се боядисват от жените на Велики четвъртък или в събота, преди изгрева на слънцето. В миналото са използвали предимно естествени багрила: люспи от лук, корени на брош, цветове на риган, ябълкови кори, орехови листа. С първото червено боядисано яйце бабата чертае кръст на челото на децата в къщата, за да са здрави и румени. Това яйце се запазва пред домашната икона до следващия Великден, когато се подновява отново с първото боядисано червено яйце. Българите вярват, че това яйце има магичната сила да отблъсква градоносните облаци, затова на места го заравят в нивата. Ако в къщата има мома за женене, първото червено яйце слагат в сандъка с чеиза й.
Видният български етнограф и фолклорист Димитър Маринов за великденските яйца:
„Вапцането на яйцата съставлявало цял обред някога, па и днеска не е загубило първичното си значение и тържественост.
Яйцето изобщо земено, както споменах по-горе, играе много важна роля в поверието, обредите и обичаите народни. С яйцето баят от почудване и уроки, с яйцето се отвръща вода на дете или добитък, когато е заболяло; с яйце се вража и разгатва тайните на съдбата; с яйце се правят или развалят магии и пр., и пр. много други поверия и обичаи.
Тук яйцето има по-голяма целебна и магическа сила, ако е снесено в четвъртък преди обяд, а особено преди слънце.
Великденското червено яйце има много по-голяма сила, затова и играе много важна роля в баянето, в лекуването и в развалянето на магиите. С червеното яйце се дава само помощ, но с него не може да се нанася вреда, т.е. с него магьосниците не могат да правят магии за лошо, но с него могат да се развалят магиите…
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЯЙЦАТА
Великденските червени яйца или перашки, както ги казват в Западна България, се ядат до Спасовден, т.е. цели 40 дни. Стопанката при приготвянето на яйцата за вапсване трябва да има предвид това нещо. Ето защо тя ще приготви: първо, за домашните толкова яйца, колкото да стигнат до Спасовден, а второ, за пътници и друмници, за госте и роднини и за други сиромаси – защото на Великден и през цялата светла неделя, който дойде и влези вкъщи, какъвто и да бил той: пътник, друмник, циганкин или просяк, без перашка, т.е. без червено яйце, не бива да се връща, защото късметът на къщата и берекетът на нивите и лозята си отивали от къщи. Ето защо някога домакинята приготвяла цяло кошле с яйца. Сега числото на яйцата в една селска по-заможна и челядна къща не пада по-долу от 500 – 600.
Първата грижа прочее на домакинката е да преброи яйцата. При това преброяване присъстват и всички домашни: деца, моми, булки, жени и момци. Стопанката брои и като дойде до 200, 300, пита: „Доста ли са , деца?“. „Още, мамо (или бабо), още“, отговарят другите. „И за мене, мамо (или бабо) – обажда се някой от момците или мъжете – тури още, та да има за оране или за овците!“. И домакинката притуря още десетина. Това върви тъй с „още“ и смехове, додето самата домакинка не изрече своята авторитетна и последна воля: „Е, и това – па доста толко! Догодина, дай боже, още толко!“, т.е. да се умножат у къщи челяд, та повече яйца да вапса.“
От Велики четвъртък нататък в продължение на шест седмици се почитат всички четвъртъци за предпазване от гръмотевици. Жените не работят домашна и полска работа, не перат и не се мият, за да няма градушки през лятото.
Великден се празнува тържествено в продължение на три дни. Вечерта срещу празника всички отиват на тържествената литургия в черквата и се връщат в къщи със запалени свещи. От този момент християните се поздравяват с „Христос воскресе“ и отговор „Во истина воскресе!“ В неделя младоженците отиват задължително на гости при кумовете, родителите и деверите си. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато наредена великденска трапеза.
През трите дни на Великден на мегдана се играят великденски хора, на които девойките отиват с нова, богато украсена празнична премяна. Момите и ергените връзват люлки и се люлеят на тях като често се пеят и специални за случая песни.
Литература: balgarskaetnografia.com; „Религиозни празници и обичаи“, т. I (2), Димитър Маринов
