Коментар
Военните бунтове се различават по своя характер и обхват, но те могат да стимулират или коригират курса на силите, които са претърпели негативи от тях.
Москва внимателно управляваше краткия бунт (23-25 юни) на своята група „Вагнер“, съставена от военни подизпълнители в Украйна, и работеше за преустановяване на квазинезависимия статут на „Вагнер“.
Разчистен бе пътят за излизане на частите на „Вагнер“ от Украйна и влизането им в Ростов на Дон без съпротива. Важното тук е, че става дума за пари: доходоносният договор на Евгений Пригожин.
С края на „бунтовническия жест“ на „Вагнер“ руските въоръжени сили вече имат по-единен подход към бойното поле в Украйна. Подразделенията на „Вагнер“, които показаха по-голяма ефективност от руските сухопътни войски, бяха допринесли значително за стабилизирането на някои от фронтовете срещу украинските сили. Все пак стана ясно, че съотношението между разходите и ползите от поддържането на отделно командване на бойното поле сега не е в полза на „Вагнер“.
Москва се надяваше да избегне предсказуемо безполезния жест на „бунт“ от страна на началника на „Вагнер“ Пригожин, но това не беше бунт в рамките на Въоръжените сили. Това беше все едно, например, американският военен изпълнител Blackwater да се „разбунтува“ по време на операциите в Ирак. Исторически погледнато, наемническите групи често са в конфликт с правителствата на своите клиенти, обикновено заради заплащането и условията.
Всъщност правителството на САЩ тихомълком закрива Blackwater, след като спешната нужда от независим оператор в Ирак отпада. Това беше неприятна случка, но в крайна сметка не влоши цялостната стратегическа насоченост на американските военни сили.
Пригожин, подобно на ръководителя на Blackwater Ерик Принц в края на отношенията си с Вашингтон, знаеше, че нуждата на правителството от него е към своя край.
Паричните му потоци щяха да бъдат драстично ограничени.
Групата „Вагнер“ беше забогатяла и придобила права от значителните си договори от руското правителство за операции в Сирия, Либия, Мали, Африканския рог (Сомалийския полуостров), а напоследък и в Украйна. Но неотдавна руското правителство бе настояло служителите бойци на „Вагнер“ да подпишат договори с Министерството на отбраната до 1 юли т.г. Това означаваше край на независимостта на „Вагнер“ и на договора, който притежаваше и който бе направил Пригожин богат човек. Тогава той заяви, че ще се противопостави на тази заповед.
Съобщенията в медиите и някои „професионални“ спекулации във Вашингтон и сред съюзниците на САЩ сочеха, че протестът на „Вагнер“ е нещо от стратегическо значение, което вещае края на президентството на Владимир Путин в Русия. Това не беше така.
Путин се сблъсква с трудности на много фронтове, но той се справи с „неудовлетвореността“ на Пригожин с лекота. Пригожин беше пожънал голям успех въз основа на приятелството си с Путин, но го беше смутил, като се задържа твърде дълго на пиршеството. Имаше късмет, че беше договорил напускане при „почетни условия“ – пенсиониране в Беларус.
Ясно е, че бунтът на „Вагнер“ не е имал дори същото значение като бунта на руския боен кораб „Потьомкин“ през юни 1905 г. Това е бил бунт в мирно време на членове на действителните въоръжени сили.
По-важен е сравнително мирният бунт на Кралския флот от 1918-19 г., протестиращ срещу разполагането му в Балтийско море, или бунтът на около 1 000 моряци от Кралския флот в Инвъргордън през 1931 г. Тези бунтиве бяха сериозни, защото нарушаваха изрични клетви за лоялност на служещите военни, точно както още по-сериозният бунт на 100 000 френски войници в близост до Западния фронт през 1917 г., в критичен момент от Първата световна война.
И нито един от тези бунтове не е разбунил силите, които в крайна сметка са победили и са били домакини на бунтовете.
И какво следва сега?
На първо място, руските въоръжени сили вероятно ще интегрират бойците – подизпълнители на „Вагнер“ в официалната армия или в отделни подразделения, пряко контролирани от Министерството на отбраната. Вероятно и това ще се случи заедно с известна интроспекция на руската неефективност във веригата за военни доставки, което би могло да насочи вниманието още повече към работата на руския министър на отбраната Сергей Шойгу.
Второ, Русия ще рационализира операциите си в Украйна и ще предприеме нов военен натиск, вероятно след някои първоначални неуспехи в районите, които преди това са били държани от „Вагнер“.
Западните анализатори последователно се стремят да демонизират Путин и да прогнозират ранното му оттегляне. Желанията никога не са добър политически анализ. Убийствата и болестите винаги са били неотменни в „играта“. Но епизодът с „Вагнер“ беше бунт в чаша вода.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
