Сделката позволява две нови военни бази и отваря вратата за още. Съединените щати могат също да изградят система за противоракетна отбрана „Златен купол“.
Президентът Доналд Тръмп и лидерите на Гренландия и Дания подписаха на 22 септември споразумение, което позволява на Съединените щати да разширят военното си присъствие и да поемат контрола върху сигурността на ключовата арктическа територия.
Тръмп обяви сделката на 18 септември, след като нееднократно призова Съединените щати да получат контрол над острова, който остава автономна датска територия, като се позова на съображения за националната сигурност. Пактът изменя Споразумението за отбрана от 1951 г., подписано от Съединените щати и Дания, и ще влезе в сила, след като бъде одобрен от парламентите на Гренландия и Дания.
В публикация в Truth Social американският президент заяви, че сделката дава на Съединените щати „постоянен контрол върху сигурността и всички други нужди в Гренландия“ и напълно отговаря на всички американски опасения.
„Това е огромно постижение за Европа, за Съединените щати и за всички“, каза Тръмп на церемонията по подписването във вторник. „А за Гренландия ще бъде нещо невероятно.“
Ето четири неща, които трябва да знаете за сделката.
Нови американски бази
Трите държави се ангажираха да подкрепят „по-силно ангажиране на НАТО“ в арктическия регион и се договориха Съединените щати да получат разширен военен достъп до острова.
На Съединените щати ще бъде позволено да „модернизират и разширят“ Космическата база Питуфик.
Базата в момента се управлява от 821-вата група за космически бази и е част от Space Base Delta 1. Питуфик подпомага мисии за космическо наблюдение, предупреждение за ракетни удари и противоракетна отбрана.
На Съединените щати също така ще бъде позволено да създадат две нови военни бази в Нарсарсуак и Местерсвиг. По време на обръщението си към Общото събрание на ООН на 22 септември Тръмп потвърди, че Съединените щати ще започнат изграждането на базите.
„Незабавно ще започнем процеса по развиване на голямо военно присъствие на подходящите места. Ще изградим две много големи военни бази“, каза той.
Съединените щати преди имаха база в Нарсарсуак, наречена Bluie West One, но тя беше закрита през 50-те години. В момента в Местерсвиг има военен пост, използван от датското специално подразделение, известно като Патрула със шейни с кучета „Сириус“.
Споразумението също така позволява на Съединените щати да предлагат създаването на още военни бази в Гренландия.
Освен това бъдещи искания за създаване на безпилотни военни съоръжения в Гренландия извън очертаните в споразумението отбранителни зони ще бъдат разглеждани от Дания и Гренландия по „ускорени процедури за правителствено одобрение“.
Сенатор Брайън Шац (демократ от Хавай) каза пред The Epoch Times на 24 септември, че ако администрацията на Тръмп планира да направи „голяма инвестиция във военна инфраструктура в чужбина“, това ще бъде нещо, което Конгресът трябва да разгледа.
Разширен военен достъп
След ратифицирането на споразумението американските военни превозни средства, както и държавните плавателни съдове и въздухоплавателни средства, ще получат свободно придвижване по суша, въздух и море между отбранителните зони.
Една от причините, посочени в споразумението за разширения достъп на американските въоръжени сили, е изграждането на системата за противоракетна отбрана „Златен купол“, предложена от администрацията на Тръмп за защита на територията на САЩ от въздушни заплахи.
Сенатор Томи Тъбървил (републиканец от Алабама) каза пред The Epoch Times на 24 септември, че сделката дава на Съединените щати „възможност да защитят североизточния си фланг“.
„Очевидно ще изградим златен купол и това ще бъде идеалното място за него“, каза той.
Сенатор Джош Хоули (републиканец от Мисури) определи сделката като „добро споразумение“ и „много стратегически важно“ за сигурността.
„Това е значима крачка напред … по отношение на сигурността“, каза той пред The Epoch Times.
По време на Студената война Съединените щати поддържат 17 военни обекта и имат над 10 000 души персонал в Гренландия, за да противодействат на заплахата от Съветския съюз. Американското военно присъствие е значително намалено през 90-те години и през първото десетилетие на XXI век.
На противници е забранено да присъстват в Гренландия
Споразумението забранява на всяка държава, която не е част от НАТО, да създава военни бази в Гренландия или да има присъствие на територията.
В споразумението се казва: „Никоя държава, която не е член на НАТО, няма да има право да създава свои собствени пилотируеми или безпилотни военни съоръжения в Гренландия, нито ще ѝ бъде позволено да поддържа трайно присъствие на военни сили в Гренландия, освен ако страните не се договорят друго.“
Съединените щати, Дания и Гренландия също така се договориха държави и инвеститори, които не са част от НАТО или Европейския съюз, да нямат право да упражняват контрол, значително влияние или достъп до информация, която би могла „да представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред“ на територията.
„Нито един противник на Съединените щати никога повече няма да получи разрешение да установява военно присъствие в Гренландия или да прави чувствителни инвестиции там без нашето изрично писмено одобрение“, каза Тръмп в обръщението си към Общото събрание на ООН на 22 септември.
Държавният секретар Марко Рубио каза пред Fox News на 18 септември, че сделката изключва „всеки противник“, като Китай и Русия, от възможността да има военни сили близо до Гренландия или в околните райони.
Сделката, която няма краен срок и може да бъде изменяна само по взаимно съгласие, включва разпоредба споразумението да остане в сила дори ако Гренландия в крайна сметка стане независима.
Споразумението потвърждава отново „суверенитета“ и „териториалната цялост“ на Кралство Дания. То също така признава, че народът на Гренландия има право на самоопределение, като процедурата за евентуалната му независимост е описана в Закона за самоуправлението на Гренландия.
През декември 2024 г. тогавашният новоизбран президент Тръмп каза, че „собствеността и контролът върху Гренландия са абсолютна необходимост“. Бившият гренландски министър-председател Муте Буруп Егеде се противопостави на идеята, като каза: „Ние не сме за продан и никога няма да бъдем за продан.“
След като нееднократно призова Съединените щати да придобият Гренландия, през януари Тръмп заплаши да наложи 10-процентно мито на осем европейски държави, които се противопоставиха на предложението.
През юли датският министър-председател Мете Фредериксен повтори, че Гренландия „не е за продан“.
„Готови сме да защитаваме всеки сантиметър от НАТО, включително собствената си територия. … Разбира се, ще защитаваме Кралство Дания“, каза тя тогава.
Нейтън Уорчестър допринесе за този материал.
