Честният вот започва от всеки от нас
Изборите продължават един ден. Доверието в тях трябва да издържи години. Затова всяко съмнение за купен вот, натиск, принуда или друго нарушение на изборния процес е повече от отделен случай. То засяга не само една бюлетина или една секция, а обществената увереност, че гласът на гражданина действително има значение.
В тази връзка Министерството на вътрешните работи обявява денонощна възможност за подаване на сигнали за нарушения в изборния процес.
Според публикуваната от МВР информация гражданите могат да сигнализират на:
- Телефон: 02/90 112 98
- Електронна поща: izbori@mvr.bg
Честността на изборите не се гарантира единствено зад стените на институциите. Тя зависи и от хората, които отказват да приемат нарушението като нещо „нормално“.
България е преминала през достатъчно тежки исторически периоди, за да знае цената на свободното политическо волеизявление. Правото да избереш кой да те представлява не е формалност, която се изчерпва с пускането на бюлетина. То е един от основните механизми, чрез които гражданинът участва във властта.
Именно затова всяко посегателство срещу свободния избор трябва да бъде разглеждано не просто като нарушение на правилата, а като посегателство срещу доверието в демократичния процес.
Един купен глас може да изглежда малък на фона на стотици хиляди бюлетини. Но когато търговията с влияние се превърне в практика, поражението е много по-голямо от аритметиката на изборните резултати. Появява се усещането, че изборът може да бъде купен, контролиран или подменен. А демокрацията започва да губи сила именно когато хората престанат да вярват, че участието им има значение.
Сигналът е гражданска позиция
В такива моменти държавата носи основната отговорност да предотвратява нарушенията, да проверява получената информация и при наличие на данни за престъпление да действа по установения законов ред.
Но институциите не могат да присъстват навсякъде. Затова възможността гражданите да подават сигнали има особено значение. Сигналите трябва да бъдат реални и добросъвестни, а не инструмент за политическа борба, лична разправа или разпространяване на непроверени обвинения.
Защитата на изборния процес изисква еднакво сериозно отношение както от институциите, така и от гражданите.
Свободният избор не започва пред урната
Обикновено мислим за изборите като за случващото се в изборната секция. Всъщност честният вот започва много по-рано. Започва там, където гражданинът отказва да продаде гласа си. Там, където свидетелят на предполагаемо нарушение не предпочита удобното мълчание. И продължава там, където полицията, прокуратурата, изборната администрация и останалите институции изпълняват задълженията си без оглед на политически интереси и зависимости. Защото тайната на вота има смисъл само когато свободата на избора е действителна.
Доверието не се печели с призиви, а с резултати
Откриването на денонощна линия е необходим инструмент. Но телефонният номер сам по себе си не може да гарантира честни избори.
Истинският тест идва след подаването на сигнала. Ще бъде ли той проверен своевременно? Ще получат ли компетентните органи необходимата информация? Ще се стигне ли до реални действия там, където има достатъчно данни за нарушение? Точно от отговорите на тези въпроси се изгражда общественото доверие. Защото гражданите трябва не само да знаят къде могат да сигнализират. Те трябва да имат увереност, че държавата ще чуе сигнала им и ще приложи закона.
Това е отговорността на институциите.
Другата половина от отговорността принадлежи на обществото.
Няма „малко“ нарушение на свободния избор
Изкушението да приемем определени изборни практики като неизбежна част от политическия живот е опасно. Няма безобидна търговия с гласове, ако крайният резултат е подмяна на свободната воля. Няма незначителен натиск, ако човек е принуден да гласува против убежденията си. И няма „чужди избори“.
Резултатът от тях определя кой взема решения за бюджета, данъците, пенсиите, здравеопазването, образованието, сигурността и развитието на страната. Затова защитата на честния вот не принадлежи на една партия, едно правителство или една институция – тя принадлежи на България.
Традицията на свободния избор се създава с поколения, а надеждата започва от убеждението, че гласът на всеки български гражданин принадлежи единствено на него.
