• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 19 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Бани и стълбове: Как Букурещ изгради своя „Малък Париж“

отСара Исак Гууд
28 септември , 2026
Стотинки и колони: как Букурещ построи своя „Малък Париж“

Екстериорът на Румънския атенеум напомня древногръцката и римската архитектура със своя триъгълен фронтон, шест йонийски колони и портик, наподобяващ храм. Кръглият му дизайн, с диаметър приблизително 29 метра, е увенчан с отличителен купол, който го прави емблема на центъра на Букурещ. Пет мозаечни медальона в чест на румънски владетели украсяват входа — подобаваща почит към наследството на нацията. Radu Bercan/Shutterstock

В тази част от „По-голямо от живота: Архитектура през вековете“ посещаваме една от най-престижните концертни зали в Румъния от XIX век.

Какво е нужно, за да бъде един град наречен „Малкият Париж на Изтока“? За Букурещ, Румъния, това прозвище е спечелено благодарение на космополитния дух и дълбоките културни връзки с Франция.

Тази репутация се оформя окончателно през „Бел епок“ или „Прекрасната епоха“ – епоха на позлатен разкош, която обхваща Европа в края на XIX и началото на XX век, излъчвайки влияние от Париж. Никъде това наследство не е по-видимо днес от Румънския атенеум – отговорът на Букурещ на парижкия Пале Гарние.

Основан от Дружеството „Румънски атенеум“ под ръководството на натуралиста Константин Есарку, той получава подкрепа от личности като Александру Одобеску и Николае Крецулеску, които насърчават образованието и културата чрез лекции, концерти и изкуства. Първият камък е положен през 1886 г., но когато средствата на първоначалните покровители се изчерпват, проектът е спасен чрез обществено набиране на средства под формата на кампанията „Дайте един бан за Атенеума“( Румънската лея е паричната единица на Румъния. Една лея се състои от 100 бани – ед. число: бан ). Атенеумът е завършен през 1888 г.

Френският архитект Албер Галерон проектира Атенеума с приноса на няколко румънски архитекти. Съчетавайки неокласически, романтични и френски влияния от „Бел епок“, екстериорът напомня древногръцки и римски паметници и включва пет мозаечни медальона с важни румънски владетели на фасадата. Вътре сградата е организирана около две големи кръгли пространства – Голямата зала отгоре и фоайето отдолу. Голяма част от интериора е изпълнена с изкуствен мрамор, постигнат чрез висококачествена декоративна мазилкова техника. Това позволява на архитекта да създаде внушителна и величествена естетика, подобаваща на национален културен символ, без разходите за вносен камък.

Една от най-забележителните особености на Атенеума е Голямата зала, с диаметър близо 30 м и 794 места, подредени като в амфитеатър. Над пространството се извисява монументален исторически фриз, изрисуван от Костин Петреску и открит през 1939 г. Внимателно подбраната поредица от сцени представя румънската история като дълъг път към националното единство, отразявайки значението, отдавано на националната идентичност по времето на създаването на фриза.

Днес Атенеумът остава действаща културна институция и една от най-престижните концертни зали в Букурещ. Паметникът от XIX век получава официално признание през 2024 г., когато му е присъден Знакът за европейско наследство за значимия му принос към европейската култура, музика и споделени ценности. От 1889 г. той е дом на Румънското филхармонично дружество, днес Филхармония „Джордже Енеску“, и продължава да приема изпълнения на класическа музика, включително международно признатия Фестивал „Джордже Енеску“, наред с обществени изложби, конференции и културни събития, които продължават първоначалната мисия на сградата да разпространява култура и знание.

Куполът на Румънския атенеум е украсен с музикални орнаменти, подобаващи на ролята му като център на изкуството и музиката. Над прозорците в основата на купола релефи на лири, обрамчени с лаврови венци, опасват цялата конструкция, придружени от изписаните имена на прочути културни личности, сред които Лудвиг ван Бетовен, Уилям Шекспир, Омир, Галилео Галилей и Рафаело. (Eduard Constantin/Shutterstock)

Куполът на Румънския атенеум е украсен с музикални орнаменти, подобаващи на ролята му като център на изкуството и музиката. Над прозорците в основата на купола релефи на лири, обрамчени с лаврови венци, опасват цялата конструкция, придружени от изписаните имена на прочути културни личности, сред които Лудвиг ван Бетовен, Уилям Шекспир, Омир, Галилео Галилей и Рафаело. Eduard Constantin/Shutterstock

Внушително двойно извито стълбище се издига нагоре в две изящни рамена и оформя драматичен акцент на входа. На площадката стои статуя на Джордже Енеску — прочутия румънски композитор, цигулар, пианист, диригент и педагог, известен с „Румънските рапсодии“ и операта „Едип“. Атенеумът е дом на Филхармоничния оркестър от 1889 г.; през 1955 г. той е преименуван на Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску“. (Yuri Turkov/Shutterstock)

Внушително двойно извито стълбище се издига нагоре в две изящни рамена и оформя драматичен акцент на входа. На площадката стои статуя на Джордже Енеску – прочутия румънски композитор, цигулар, пианист, диригент и педагог, известен с „Румънските рапсодии“ и операта „Едип“. Атенеумът е дом на Филхармоничния оркестър от 1889 г.; през 1955 г. той е преименуван на Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску“. Yuri Turkov/Shutterstock

Дванадесет дорийски колони, завършени с розова мазилка, имитираща мрамор, оформят централната ротонда на фоайето. Подът показва сложен геометричен и флорален мотив, типичен за френския неокласицизъм от края на XIX век, като орнаментите се разгръщат навън, за да повторят кръглата форма на залата. (Ungvari Attila/Shutterstock)

Дванадесет дорийски колони, завършени с розова мазилка, имитираща мрамор, оформят централната ротонда на фоайето. Подът показва сложен геометричен и флорален мотив, типичен за френския неокласицизъм от края на XIX век, като орнаментите се разгръщат навън, за да повторят кръглата форма на залата. Ungvari Attila/Shutterstock

Четирите спираловидни стълбища на Румънския атенеум водят към величествени врати, които се отварят към концертната зала — коронното пространство на сградата. Всяко от тях има централна колона с форма на гъба, която поддържа богато украсен кръгъл балкон с геометрични звездовидни мотиви, фланкиран от полирани червеникаво-розови мраморни колони със златисти капители. Над тях касетиран таван показва осмоъгълни и лилиевидни орнаменти, а мозаечният под следва класическия гръцки меандър, символизиращ единство и безкрайност. (Yuri Turkov/Shutterstock)

Четирите спираловидни стълбища на Румънския атенеум водят към величествени врати, които се отварят към концертната зала – коронното пространство на сградата. Всяко от тях има централна колона с форма на гъба, която поддържа богато украсен кръгъл балкон с геометрични звездовидни мотиви, фланкиран от полирани червеникаво-розови мраморни колони със златисти капители. Над тях касетиран таван показва осмоъгълни и лилиевидни орнаменти, а мозаечният под следва класическия гръцки меандър, символизиращ единство и безкрайност. Yuri Turkov/Shutterstock

Ослепителната аудитория в стил амфитеатър се издига на редове от 794 места, разположени в партера и ложите. Пространството е обгърнато от разгръщащ се на 246 фута повествователен фриз, изобразяващ 25 сцени от румънската история, започвайки с римското завладяване на Дакия и проследявайки пътя на нацията през средновековни владетели, национални герои и културни движения, преди да завърши с образуването на Велика Румъния през 1918 г. (Cristi Mitu/Shutterstock)

Ослепителната аудитория в стил амфитеатър се издига на редове от 794 места, разположени в партера и ложите. Пространството е обгърнато от разгръщащ се на 246 фута повествователен фриз, изобразяващ 25 сцени от румънската история, започвайки с римското завладяване на Дакия и проследявайки пътя на нацията през средновековни владетели, национални герои и културни движения, преди да завърши с образуването на Велика Румъния през 1918 г. Cristi Mitu/Shutterstock

Поръчан по искане на Александру Одобеску — министър на паметниците и един от основателите на Дружеството „Румънски атенеум“ — таванът отразява личното му участие в неговия дизайн. Изящни растителни, животински и фантастични мотиви, изпълнени в позлатен многоцветен релеф, черпят вдъхновение от румънския фолклор. Митични същества пазят 20 отделни картуша, всеки от които носи името на изтъкнат румънски учен, поет или политик. (Cristi Mitu/Shutterstock)

Поръчан по искане на Александру Одобеску – министър на паметниците и един от основателите на Дружеството „Румънски атенеум“ – таванът отразява личното му участие в неговия дизайн. Изящни растителни, животински и фантастични мотиви, изпълнени в позлатен многоцветен релеф, черпят вдъхновение от румънския фолклор. Митични същества пазят 20 отделни картуша, всеки от които носи името на изтъкнат румънски учен, поет или политик. Cristi Mitu/Shutterstock

id6088477 29 bucuresti romania. ateneul roman orga 10 iunie 2017

През 1935 г. прочутият композитор Джордже Енеску започва кампания за набиране на средства за поставянето на голям концертен орган в Атенеума. Построен от германската фирма E.F. Walcker & Co. и открит през 1939 г., органът остава забележителна част от Голямата аудитория. Проектиран като симфоничен концертен орган, а не като традиционен бароков църковен орган, той се отличава с богат оркестров звук, който допълва или замества цял оркестър. (Britchi Mirela/CC-BY-SA-4.0)

ВИЖТЕ СЪЩО
Сградата на Централните хали в София е построена преди повече от един век (1909 – 1911 г.) според най-високите за времето си европейски стандарти. Снимка: Вега Баусистемс
Консервацията и реставрацията на паметници на културата е „кралската класа“ при опазването на архитектурното наследство
8837b40983130e6a3374aab6340cf46d xl
Изложбата „Архитект Васил Китов – Реставраторът“ в Музей за историята на София
zlatnoto sechenie v drevnata arhitektura
Златното сечение в древната архитектура
1
Евтим Милошев към студентите на УАСГ: Постоянството е ключът към успеха
Колосът от Родос: инженерно постижение, непокорен символ и краткотрайно чудо
Колосът от Родос: инженерно постижение, символ на непокорство и краткотрайно чудо
Скулптура на Дева Мария, която сякаш се противопоставя на гравитацията
Скулптура на Дева Мария, която сякаш се противопоставя на гравитацията
Съзрете красотата: миниатюрни мозаечни шедьоври
Съзерцавайте красотата: миниатюрни мозаечни шедьоври
9bcaca43 4f9c 4ce4 a7ce d6cd1ac50b58
Изложбата „Изкуството на Джън-Шан-Жен“ трогна жители и гости на град Банско
Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

Фестивал „Музикални зографи – Звукът на града“, София, 17 октомври – 19 ноември 2026

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
95-годишната Султана Граменова Александрова със своите близки в Мандрица

Вкусовете разказват: Кайканата на баба Султана – вкусът на детството в Мандрица

0
0
3 20

Александър Везенков с 37 точки и тройка на века: Олимпиакос победи Макаби в невероятен трилър (ВИДЕО)

0
0
3 4

Никола Цолов с исторически рекорд във Формула 2, поставя под напрежение дори пилотите на Red Bull

0
0
Властите прекъснаха петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация

Властите прекъснаха петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация

0
0
4 1

Нови подобрения на „Българска армия“! ЦСКА монтира още екстри за феновете – Epoch Times Bulgaria показва какви са (СНИМКИ)

0
0
Прогноза за времето за сряда, 18 ноември

Времето в сряда, 18 ноември: облаци, мъгла в равнините и дъжд на северозапад

0
0

Свързани Публикации

419e0313 2096 471e 9ef1 332702dfae51

Балетът „Жизел“ на сцената на Русенската опера на 20 ноември

0
0
„I Play Rocky“: Впечатляващата история на режисьора Питър Фарели зад „Роки“

Питър Фарели и „Роки“: историята на режисьора

0
0
e2de0932 f30b 48e1 af02 13f7261d58ec

Томоки Ишиго от Старозагорската опера спечели „Импулс 2026“

0
0
Робърт Патинсън ще бъде следващият Джеймс Бонд в новата ера на поредицата за агент 007

Робърт Патинсън е новият Джеймс Бонд в новата ера на 007

0
0
Анна Томова-Синтова в сценичен образ. Снимка: архив на Държавна опера – Стара Загора

Анна Томова-Синтова: „Гласът на светлината“ в Стара Загора

0
0
Робърт Патинсън ще бъде следващият Джеймс Бонд в новата ера на поредицата за агент 007

Робърт Патинсън е новият Джеймс Бонд в новата ера на 007

0
0
Ванс: няма непосредствена криза, но трябва да сме готови за всичко

Ванс: няма непосредствена криза, но трябва да сме готови за всичко

0
0
Колко влияе начинът на живот върху риска от рак на дебелото черво?

Колко влияе начинът на живот върху риска от рак на дебелото черво?

0
0
Анна Томова-Синтова в сценичен образ. Снимка: архив на Държавна опера – Стара Загора

Анна Томова-Синтова: „Гласът на светлината“ в Стара Загора

0
0
Потапяне във великолепието на тазата „Хамилтън-Ротшилд“

Великолепната таца „Хамилтън-Ротшилд“ отблизо

0
0
Следваща публикация
aaad481c f47c 4869 bbc4 d8c42a6a287a 1

Fitch запази рейтинга на България на „BBB+“ и подобри перспективата до положителна

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.