В тази част от „По-голямо от живота: Архитектура през вековете“ посещаваме една от най-престижните концертни зали в Румъния от XIX век.
Какво е нужно, за да бъде един град наречен „Малкият Париж на Изтока“? За Букурещ, Румъния, това прозвище е спечелено благодарение на космополитния дух и дълбоките културни връзки с Франция.
Тази репутация се оформя окончателно през „Бел епок“ или „Прекрасната епоха“ – епоха на позлатен разкош, която обхваща Европа в края на XIX и началото на XX век, излъчвайки влияние от Париж. Никъде това наследство не е по-видимо днес от Румънския атенеум – отговорът на Букурещ на парижкия Пале Гарние.
Основан от Дружеството „Румънски атенеум“ под ръководството на натуралиста Константин Есарку, той получава подкрепа от личности като Александру Одобеску и Николае Крецулеску, които насърчават образованието и културата чрез лекции, концерти и изкуства. Първият камък е положен през 1886 г., но когато средствата на първоначалните покровители се изчерпват, проектът е спасен чрез обществено набиране на средства под формата на кампанията „Дайте един бан за Атенеума“( Румънската лея е паричната единица на Румъния. Една лея се състои от 100 бани – ед. число: бан ). Атенеумът е завършен през 1888 г.
Френският архитект Албер Галерон проектира Атенеума с приноса на няколко румънски архитекти. Съчетавайки неокласически, романтични и френски влияния от „Бел епок“, екстериорът напомня древногръцки и римски паметници и включва пет мозаечни медальона с важни румънски владетели на фасадата. Вътре сградата е организирана около две големи кръгли пространства – Голямата зала отгоре и фоайето отдолу. Голяма част от интериора е изпълнена с изкуствен мрамор, постигнат чрез висококачествена декоративна мазилкова техника. Това позволява на архитекта да създаде внушителна и величествена естетика, подобаваща на национален културен символ, без разходите за вносен камък.
Една от най-забележителните особености на Атенеума е Голямата зала, с диаметър близо 30 м и 794 места, подредени като в амфитеатър. Над пространството се извисява монументален исторически фриз, изрисуван от Костин Петреску и открит през 1939 г. Внимателно подбраната поредица от сцени представя румънската история като дълъг път към националното единство, отразявайки значението, отдавано на националната идентичност по времето на създаването на фриза.
Днес Атенеумът остава действаща културна институция и една от най-престижните концертни зали в Букурещ. Паметникът от XIX век получава официално признание през 2024 г., когато му е присъден Знакът за европейско наследство за значимия му принос към европейската култура, музика и споделени ценности. От 1889 г. той е дом на Румънското филхармонично дружество, днес Филхармония „Джордже Енеску“, и продължава да приема изпълнения на класическа музика, включително международно признатия Фестивал „Джордже Енеску“, наред с обществени изложби, конференции и културни събития, които продължават първоначалната мисия на сградата да разпространява култура и знание.
Куполът на Румънския атенеум е украсен с музикални орнаменти, подобаващи на ролята му като център на изкуството и музиката. Над прозорците в основата на купола релефи на лири, обрамчени с лаврови венци, опасват цялата конструкция, придружени от изписаните имена на прочути културни личности, сред които Лудвиг ван Бетовен, Уилям Шекспир, Омир, Галилео Галилей и Рафаело. Eduard Constantin/Shutterstock
Внушително двойно извито стълбище се издига нагоре в две изящни рамена и оформя драматичен акцент на входа. На площадката стои статуя на Джордже Енеску – прочутия румънски композитор, цигулар, пианист, диригент и педагог, известен с „Румънските рапсодии“ и операта „Едип“. Атенеумът е дом на Филхармоничния оркестър от 1889 г.; през 1955 г. той е преименуван на Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску“. Yuri Turkov/Shutterstock
Дванадесет дорийски колони, завършени с розова мазилка, имитираща мрамор, оформят централната ротонда на фоайето. Подът показва сложен геометричен и флорален мотив, типичен за френския неокласицизъм от края на XIX век, като орнаментите се разгръщат навън, за да повторят кръглата форма на залата. Ungvari Attila/Shutterstock
Четирите спираловидни стълбища на Румънския атенеум водят към величествени врати, които се отварят към концертната зала – коронното пространство на сградата. Всяко от тях има централна колона с форма на гъба, която поддържа богато украсен кръгъл балкон с геометрични звездовидни мотиви, фланкиран от полирани червеникаво-розови мраморни колони със златисти капители. Над тях касетиран таван показва осмоъгълни и лилиевидни орнаменти, а мозаечният под следва класическия гръцки меандър, символизиращ единство и безкрайност. Yuri Turkov/Shutterstock
Ослепителната аудитория в стил амфитеатър се издига на редове от 794 места, разположени в партера и ложите. Пространството е обгърнато от разгръщащ се на 246 фута повествователен фриз, изобразяващ 25 сцени от румънската история, започвайки с римското завладяване на Дакия и проследявайки пътя на нацията през средновековни владетели, национални герои и културни движения, преди да завърши с образуването на Велика Румъния през 1918 г. Cristi Mitu/Shutterstock
Поръчан по искане на Александру Одобеску – министър на паметниците и един от основателите на Дружеството „Румънски атенеум“ – таванът отразява личното му участие в неговия дизайн. Изящни растителни, животински и фантастични мотиви, изпълнени в позлатен многоцветен релеф, черпят вдъхновение от румънския фолклор. Митични същества пазят 20 отделни картуша, всеки от които носи името на изтъкнат румънски учен, поет или политик. Cristi Mitu/Shutterstock
През 1935 г. прочутият композитор Джордже Енеску започва кампания за набиране на средства за поставянето на голям концертен орган в Атенеума. Построен от германската фирма E.F. Walcker & Co. и открит през 1939 г., органът остава забележителна част от Голямата аудитория. Проектиран като симфоничен концертен орган, а не като традиционен бароков църковен орган, той се отличава с богат оркестров звук, който допълва или замества цял оркестър. (Britchi Mirela/CC-BY-SA-4.0)
