Преместването на китайски компании към Виетнам носи инвестиции и работни места, но засилва опасенията в Ханой за нарастваща икономическа зависимост от Китай
Мнение
Засега митническият режим на президента Доналд Тръмп кара все повече китайски компании да избягват пълната тежест на тези пречки, като се преместват другаде. Виетнам е сред основните печеливши от тази тенденция.
Докато изнасянето на китайския бизнес помага на тези производители да запазят достъпа си до богатия американски пазар, тенденцията носи на Виетнам ползи под формата на развитие, обучение и заетост.
В дългосрочен план обаче този модел изправя ръководството в Ханой пред труден избор. Ако позволи притокът на китайски предприятия да продължи без ограничения, то рискува страната да се превърне в своеобразна икономическа колония на Китай.
Съпротивата в името на самостоятелното вътрешно развитие има своите предимства, но ще лиши страната от непосредствените ползи от тази тенденция. Ако се увенчае с успех, тя би превърнала Виетнам в конкурент на Китай.
Корените на тези процеси и свързаните с тях дилеми са във Вашингтон. Всичко започва през първия мандат на Тръмп, когато през 2018 и 2019 г. администрацията му налага мита до 20 процента върху китайските стоки, влизащи в Съединените щати. През втория си мандат той увеличава натиска върху Китай, като първо налага мита от почти 60 процента върху китайския износ за Америка, а след това договаря намаляването им до все още високото средно равнище от малко над 45 процента.
За да избегнат тези тежки разходи и изключването от американския пазар, китайските производители още в началото започват да създават предприятия в трети държави, така че продукцията им да влиза в Съединените щати от място, различно от Китай, и съответно да бъде облагана с по-ниско мито. С увеличението на митата през миналата година този процес се ускорява.
Виетнам е предпочитана дестинация. Властите там охотно съдействат за преместването на китайския бизнес; заплатите са по-ниски, отколкото в Китай, а разстоянията са по-лесни за преодоляване, отколкото например до Латинска Америка. Като цяло благосклонността на Виетнам към китайските и чуждестранните инвестиции личи в готовността на страната да предоставя производствени съоръжения.
Например съвместното предприятие Vietnam-Singapore Industrial Park (VSIP) между сингапурската Sembcorp и виетнамски държавни партньори е създало около 26 индустриални парка в 15 виетнамски провинции и градове. Само в това предприятие делът на китайските наематели се е увеличил от 9 процента от общия брой през 2021 г. до над 15 процента през 2025 г. Несъмнено този процент е нараснал и тази година, но все още няма налични данни.
DEEP C Industrial Zones във виетнамския пристанищен град Хайфон съобщава, че китайски наематели заемат една пета от площите му, спрямо едва 7 процента преди влизането в сила на първоначалните мита на Тръмп.
Навлизането на Китай във виетнамската икономика вече е значително: то представлява около 18 процента от общия експортен оборот и осигурява заетост на около 0,6 процента от цялата работна сила на страната, или близо 12 процента от работещите в преработващата промишленост.
Това навлизане вероятно би било още по-дълбоко, ако работната сила на Виетнам беше по-добре обучена. Напоследък виетнамските работници са придобили достатъчно умения, за да предлагат нещо повече от помощ при производството на трудоемки стоки с ниска добавена стойност, например обувки и облекло. Въпреки това китайските инвеститори отбелязват онова, което наричат недостатъчна „дълбочина на веригата за доставки“ в страната.
Съответно цялата научноизследователска и трудоемка дейност остава в Китай, а повечето прецизни и технологично сложни компоненти се изпращат във Виетнам от Китай или понякога от Южна Корея или Тайван. Показателно за този модел е рязкото увеличение на виетнамския внос от Китай: с 30 процента само през 2025 г. (За тази година все още няма данни.) Тези договорености съответстват на обсебеността на Китайската комунистическа партия от контрола.
Макар да е донесъл на Виетнам по-голямо благосъстояние, сегашният модел все пак поражда дългосрочни тревоги у виетнамските власти. Те се опасяват, че продължаващото преместване по този начин ще прави Виетнам все по-зависим от Китай и ще го превърне в своеобразна икономическа колония. Те осъзнават, че устойчивостта зависи от самостоятелното вътрешно развитие.
Властите признават, че така нареченият модел на развитие „летящи гъски“ вече не работи. При този подход Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур се съсредоточават върху Съединените щати и се развиват съобразно това. Както вече става ясно, този модел е работил само когато глобалните вериги за доставки са били по-слабо развити, отколкото са днес.
Въпреки това виетнамските власти се надяват Виетнам да извлече предимства по начина, по който Китай се възползва от значителните японски инвестиции там през 90-те години. Те знаят, че този модел зависи изцяло от вътрешните усилия.
За тази цел Виетнам е създал амбициозна програма за образование и обучение на работници. Наред с други цели тя предвижда увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност до 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), както и обучение на 50 000 инженери по проектиране на чипове до 2030 г. и на 100 000 до 2040 г.
Остава открит въпросът дали тези усилия просто ще обслужват китайските и другите чуждестранни предприятия, или ще осигурят на Виетнам самостоятелното вътрешно развитие, към което се стреми. Ако виетнамците успеят, те ще се превърнат от подпомагащи китайските интереси, каквито са днес, в конкурент.
